Проф. д-р Миглена Ценова от Института за изследване на изкуствата (ИИИзк) – БАН е сред учените, които обществеността свързва не само със задълбочени проучвания на източната култура и връзките ѝ с нашата, но и с превръщането на тази тематична ниша в кредо, в лична мисия и искрено възприета житейска философия. Забележителната отдаденост и страст към изследваната област са емблематични и личат от вдъхновението, струящо от редовете на книгата ѝ: „Пекинската опера дзин дзю 京剧“ (2010)[1]. Авторката има доста широк кръг от научни провокации, ангажиращи интереса ѝ, сред които българския музикален театър, регионалните хорови и сценични традиции и много други, но настоящият акцент ще се концентрира върху наскоро състоялите се публични лекции на проф. Ценова.
В рамките на второто издание на семинара „Музикалнокултурни практики“, проведен на 5 юни 2026 г. от сектор „Музика“ на ИИИзк – БАН, проф. д-р Миглена Ценова представи лекцията си, посветена на много специална творба на един от водещите съвременни български композитори Асен Аврамов – „Невидимата форма на нещата 形隐“, като анализът ѝ търси „космологичната свързаност Природа – Музика от китайската и японската култура“[2]. Въпросната творба, създадена през 2019 г., е показателна не само за експериментаторския стил на Аврамов, но и е представителна за безкрайно любопитната палитра от взаимодействия между българския дух и източната култура. Тя е посветена на Камерния оркестър на Забранения град и на неговия диригент проф. Лиу Шун. Проф. Ценова подхожда към този много специфичен израз на съкровен културен диалог с подобаващата му дълбочина на погледа отвътре – творбата не се разглежда като краен продукт, а като поредица от стъпки през партитурата, авторовите бележки, аудиозаписа и интервютата с Аврамов от последните две години. Така музикалният коментар се обогатява чрез обследващия подход, чрез уважението към заложеното в изворовия материал.
Още в заглавието е заложена изследователската изходна позиция – двата йероглифа 形 (син) и 隐 (ин) са разгледани като носещи специфична семантична и етимологична дълбока скрита същност. Проф. Ценова разкрива как син е „форма“, „проява“, „очертание на нещо видимо“, свързано с представата за Ян, а неговата графема съдържа радикал, означаващ „украса“, „сияние“, докато ин е „скрито“, „невидимо“, чийто изговор фонетично и смислово кореспондира едновременно с 阴 (Ин от дуалното Ин–Ян) и с 音 – „звук“, „тон“. Това наблюдение за близкото звучене на „невидим“, „прикрит“ и „звук“ в китайския език не е представено като любопитна игра на думи, а е превърнато в защитена естетическа логика на произведението на Аврамов: значимостта на отсъстващия звук е идентична с тази на чуваемия такъв. Проф. Ценова извежда тази нишка, като в допълнение проследява творческата експедиция на Аврамов до Китай и по-специално обсъждането на заглавието (което в китайската си част се състои от два йероглифа) с танцьора и преводач Ани Цюей (Annie Qui): „Невидимата форма на нещата“ (形隐).
Ценно е систематичното извеждане от древнокитайската система за класификация на инструментите Ба ин („Осемте звука“) на реално използваните от Аврамов инструменти в оркестрацията, а именно: коприна, бамбук, кожа, дърво, метал. Авторката специфицира инструментите от всеки клас: от флейтите сяо и ди, през смичковите хуцин, банху, гаоху, ърху, джунху, лютните пипа и сансиен, до джън и янцин. Приносно е свързването на струнните инструменти от класа „Коприна“ със звуково-поетичния образ на „плясък на птичи криле“ и етимологията на йероглифа за „хартия“ (纸), който съдържа елемент, значещ „коприна“, което разкрива същностната връзка на българския композитор с китайската мисловност (без да има съответното образование).
Проф. Ценова изведе разликата между „стандартно/правилно“ (джън-дяо) и „чуждестранно“ (уай-дяо) настройване на джън, за да покаже умишленото използване на „неестествеността“ от Аврамов като начин за подчертаване на болката и „страданието“ в кулминационния дял на творбата, който беше илюстриран с аудиопример. Лекцията умело защити кредото на композитора, че в музиката му напрежението и трансформацията са неразривно свързани не само като музикална, но и като философска категория. Авторката обясни метавръзките на композицията с изконното връщане на звука в изначалната тишина.
Ценността на публичната лекция „Невидимата форма на нещата (形隐) от композитора Асен Аврамов и космологичната свързаност Природа – Музика от китайската и японската култура“ е многопосочна: освен обемистия изворов материал и подхода към неговото проучване, тя включва и свързването на класическите текстове (от „Дао дъ дзин“ и Лиедзъ, Кинши Хиториго и др.) с конкретни проверими препратки към партитурата на съвременен български композитор. Въпросният подход е стойностен модел за изследване на съвременната музика.
В края на същия месец (на 25 юни) проф. Ценова изнесе друга публична лекция за връзката между българската култура и „Изтока“. Тя беше част от серия лекции от поредицата „Ти и аз говорим за културата на Китай “ – 2026, която е инициатива на Институт Конфуций – София. Наред с проф. Дун Дзинмин (музикален директор на Центъра за изкуство и култура на провинция Дзянсу и утвърден изпълнител на ърху) и проф. Иванка Влаева от Югозападния университет „Неофит Рилски“, проф. Миглена Ценова запозна професионалистите, обучаващите се и симпатизантите на китайската култура с интересен аспект от китайските духовни ценности, а именно първите представления на Пекинската опера Дзиндзю 京剧 и Съчуанската традиционна опера Чуандзю 川剧 в България и тяхната рецепция. Както вече беше споменато, темата е сред трайните ѝ научни интереси и усилия, включващи дългогодишни проучвания на архивни документи (китайски и български), публикации от периодичния печат, мемоарна литература на изпълнители и многоезична музиковедска литература. За пореден път тя подходи с филологическа точност и богат културологичен анализ. Теоретичната рамка на изложеното проучване се базираше на понятията за „естетическо очакване“ и „хоризонт на очакване“ (Vodička, Jauss), както и на класическите теории на рецепцията (Iser, Pavis, De Marinis, De Toro, Voltz). Особено ценен от гледна точка на интеркултурния диалог беше акцентът върху японския литературовед Нишикауа Нагао за рецепцията на „източни“ творби в западни култури и обратното, защото чрез него проф. Ценова наблегна на равнопоставеността и взаимното уважение между културите, често разглеждани като полюсни. В тази посока беше и позоваването на полския музиколог Хенчка-Готкович.
Основната част на изложението беше концентрирана върху историческото изследване на самите гостувания на китайска традиционна опера в България от първите през 1952 г. до тези през 1959 г. Чрез любопитен снимков материал и спомени на китайските изпълнители пред очите на аудиторията оживя гостуването на „Китайския младежки художествен ансамбъл“ (Джунгуо цинниен уънгун туан), включващ млади лауреати от Китайския изследователски институт за традиционна опера, ръководен по онова време от Мей Ланфан. Интригуващо представени бяха и другите знакови гостувания: на „Китайската художествена трупа“ през 1956 г., с водещи представители на Шанхайския театър за Пекинска опера, и особено мащабното турне на „Китайската трупа за Съчуанска опера“ през 1959 г., видяно през погледа на подробната рецензия на съвременника на събитието проф. Георги Златев-Черкин (композитор и музикален педагог с преки впечатления от Китай, тъй като вече е преподавал във висши учебни заведения там между 1955 г. и 1958 г.).
Проф. Ценова се спря и на представените творби, сред които „На кръстопътя“ от репертоара на Дзиндзю, както и „Легенда за Бялата змия“, „Река Есенна“ и „Изкусният стрелец“ от репертоара на Чуандзю, като добави мемоарната гледна точка на самите китайски изпълнители за сърдечния прием, който са получили от българската публика.
От перспективата на интеркултурния диалог принос на лекцията беше и позиционирането на българските събития в по-широкия международен контекст на световното разпространение на китайското сценично изкуство чрез позоваване на актуалното изследване на китайския музиколог Лиу Уънфън (2023), който дава за пример гостуванията в България по повод рецепцията на китайската традиционна опера извън Азия.
И тази лекция на проф. Ценова се открои с детайлна работа с архивни български и китайскоезични извори, с богатия илюстративен материал, включващ оригинални снимки от гостуванията и от дарените от българските домакини китайски керамични съдове, съхранявани и до днес в Китай. Забележителна е и филологическата точност на терминологичните и преводните въпроси около имената на представленията.
Разгледаните две лекции на проф. Ценова, както и досегашните ѝ изследвания по посока на българо-източния културен диалог успяват да покажат не само конкретиката на първите срещи между българската публика и китайската традиционна опера през 50-те години на ХХ век, не единствено полагането на основите на дългогодишния културен обмен, но и затвърждават и обогатяват интеркултурния диалог в цялост.
[1] Миглена Ценова получава сериозно академично признание, награда, и по-специално книгата ѝ е удостоена с престижната награда за музиколожко творчество „Книга на годината (за издания от 2010 г.)“ от Съюза на българските композитори (СБК).
