„Портрети на неизвестното“
Музикално-драматичен и визуален пърформанс на
Петър Дундаков, Явор Гърдев и Венелин Шурелов
Идея и музика Петър Дундаков, текст и сценична реализация Явор Гърдев, визуална среда Венелин Шурелов.
Участват Ина Кънчева (сопрано), Василена Серафимова (маримба и перкусии), Маргарита Илиева (пиано), Иван Бърнев (в ролята на Кастор).
Продукция на Международен театрален фестивал „Варненско лято“,
Премиера съвместно с Варненския музикален фестивал, програма „Интермецо“ на 10 и 12 юли в Археологическия музей във Варна

Тази година Международният театрален фестивал “Варненско лято“ не само се състоя на живо, но и продуцира собствен спектакъл, с чиято премиера беше закрито 29-то му издание. Всъщност не става дума просто за фестивална продукция, а за оригинално и провокативно сценично произведение, което навлиза дълбоко в най-тревожните въпроси на нашето съвремие. Музикално-драматичният и визуален пърформанс „Портрети на неизвестното“ на Петър Дундаков, Явор Гърдев и Венелин Шурелов се фокусира върху основния парадокс в живота на днешния човек. Парадоксът че колкото повече той постига стремежа си да подобри своя човешки вид като преодолее биологичните му несъвършенства (кратка продължителност на живота, физическа и емоционална ранимост и интелектуална лимитираност) чрез изобретяването и форсираното развитие на технологиите и изкуствения интелект, толкова повече загубва и отрича себе си, заменя се със създадените от него технологични двойници (биороботи, клонинги, аватари).

„Портрети на неизвестното“ изговаря този драматичен парадокс на днешното човешко съществуване по три различни канала – чрез съвременна експериментална опера на композитора Петър Дундаков, чрез текст и сценичната му реализация на режисьора Явор Гърдев и чрез визуален образ и пространствена среда, създадени от сценогарафа и пърформъра Венелин Шурелов. Тези канали или, да ги наречем, различни пластове на представлението се движат самостоятелно и едновременно с това се пресичат и надграждат един друг, създавайки цялостна архитектоника на спектакъла, която увлича и потапя в себе си присъстващите. Безспорно в умението на тримата оригинални  и доказани артисти да постигнат подобно обединение е заложена голяма част от въздействената сила на пърформанса.

Явор Гърдев и Венелин Шурелов тръгват от идеята на Петър Дундаков за едно музикално-сценично събитие, което да изрази както вечната жажда на човека да пътува в безкрайния космос и да открива нови светове и планети, станала още по-неудържима през последните десетилетия с напредването на технологиите, така и възторзите, страховете и провалите му, свързани с осъществяването й. В текста, който написва за представлението Явор Гърдев я конкретизира като използва за отправна точка на сценичния разказ реално събитие. Това е предизвикалата бурно оживление през 2016 г. пресконференция, на която английският астрофизик Стивън Хокинг, създателят на Фейсбук Марк Зукърбърк и руският милионер Юрий Милнер обявяват че ще направят огромни инвестиции в нова технология за изработването на космически кораб, много по-бърз от досега съществуващите, който да достигне до една близка до Земята екопланета в съзвездието Алфа Кентавър. Сред основните пречки пред амбициозния проект е фактът, че за преодоляване на разстоянието са необходими повече от сто години.

В развитието на своя находчив и умело изграден разказ Явор Гърдев представя едно възможно решение на този проблем в следващите 231 години (от 2016 до 2247) чрез клониране на двама доброволци – Линда и Кастор, които предприемат невъзможното за човека повече от 100-годишно пътуване. Планът е техните седми по ред клонинги да достигнат планетата в Алфа Кентавър и да основат база там. Планът обаче се обърква, тъй като създадени и съществуващи само като материални човешки повторения в затвореното техно пространство на космическата капсула,  клонингите от следващите поколения изпадат в тежка депресивна криза и предизвикват преждевременната си смърт едва на 50 години. Така  на планетата попада едва седмият Кастор в навечерието на своята 50-годишнина. Именно този последен Кастор застава пред нас в спектакъла. Пърформансът започва когато той получава видео съобщение от самия себе си, вече като 75-годишен, в което му е дадена паролата за достъп до засекретения архив на мисията. До края на представлението Кастор VII забързано, с нервни прекъсвания и болезнени открития чете архива и реконструира своята (пост)човешка история. Така го оставяме на финала – сам в празна космическа база на непозната пуста планета, объркан, разколебан в своята идентичност, загубил представа както за мястото и времето, които обитава, така и за значимостта и смисъла на реализираната си мечта за безсмъртие и безграничност на човешките възможностите.

Напрегнатият от догадки и страхове разказ на Кастор, в много силно въздействащото автентично изпълнение на  Иван Бърнев, периодично е прекъсван и запълван от необичайното, но завладяващо звучене на вокалните партии на Ина Кънчева и на майсторските изпълнения на Василена Серафимова (маримба и перкусии) и  Маргарита Илиева (пиано). Изключителната музика на Петър Дундаков дръзко подема и разширява в нови посоки темите и енергиите, появяващи се в текста и театралния му прочит от режисьора и актьора.

За цялостната стратегия на пърформанса, чиято цел е да увлече максимално и да включи в случващото се всички присъстващи – изпълнители и зрители, много важна заслуга има и изграждането на пространството и визуалната среда от Венелин Шурелов. Той изобретателно превръща двора на Археологическия музей във Варна, където беше фестивалната премиера на спектакъла, в ненатрапваща се, но осезаема, площадка за излитане на космически кораби. На подиума, опрян в една от стените на музея, ограждащи вътрешното дворно пространство, художникът разполага пианото, останалите инструменти и музикантите, като на преден план е изпълнителката на вокалните партии. Цялото дворно пространство от подиума до срещуположната стена на музея е пронизано от дълъг метален ротор, по чиято кръгообразно плъзгаща се верига се движи странна космическа капсула, в която стои изправен Иван Бърнев като Кастор. Капсулата се движи към голям екран, на който периодично се появява старият Кастор от бъдещето със своите съобщения и насоки. Зрителите са разделени от двете страни на ротора. Цялата композиция, погледната отгоре напомня излитането на ракета, зад която се носят откъслечни звуци от тържествени речи, насърчения и предупреждения на струпалото се човечество, вперило очи нагоре в своята осъществяваща се мечта.

Има още много какво да се каже за авторския пърформанс на Петър Дундаков, Явор Гърдев и Венелин Шурелов„Портрети на неизвестното“, но онова, което не бива да бъде пропуснато е, че той артистично, свободно и талантливо показа, че пандемичната криза, поставила сценичните изкуствав тежката ситуация на изолация и изчакване, може да бъде и креативно време, в което се поставят съдбовни въпроси и се раждат нови и оригинални  творчески идеи.

Съвместна публикация с  Литературен вестник (бр. 28, 21-27.07.2021, 8).