Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.
Поли Ангелова е завършила Филмова и телевизионна режисура в НБУ. От 2008 г работи като продуцент в Screening Emotions. Във филмографията си има над 12 късометражни филма, сред които „Минутите след това“, „Три дни в Сараево“, „Преди да заспя“, „Нина“. Като копродуцент стои зад филми като „Урок“ и „Слава“, изпълнителен продуцент е на филма „Бащата“. Продуцент е на документалния филм „Формулата на Тео“, който вече една година продължава да пълни залите.
Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?
За мен това е едно подарено време, един невероятен лукс! Правя всичко прекрасно, за което преди това не ми достигаше времето – прекарвам повече време със семейството, радвам се, уча и играя с децата, чета книги, гледам филми, онлайн представления, концерти и изложби. Работя, но дистанционно, не всичко е възможно да се свърши.
На какъв творчески етап ви застигна кризата?
Готвехме се да снимаме един независим проект, на който много, много, много държим.
Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?
Тази изолация и намаляването на скоростта, с която живеех преди нея, на мен лично ми донесе много. Осъзнах, че съм имала нужда някой да ми удари спирачката. Помогна ми да подредя приоритетите си и да бъда наясно, какво наистина ми е важно в живота.
Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?
Не деля работата и семейството. Децата никога не са ми били пречка да работя. От тях се уча всеки ден. А сега имам екстра уроци – какво по-добро?!
Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?
Темата за смисъла, за това как да живеем, за това какво ни е истински нужно. Мисля, че настоящата ситуация обогати културния живот на хората. Отвориха се нови начини произведения да достигат до нас. Разбира се, липсват някои много важни неща – личният контакт, „дишането на един въздух“, да се усетиш част от нещо много по-голямо от теб самия, да преживееш обща емоция… Но аз приемам възможностите, които ни се подаряват сега като подготовка за срещите ни с изкуството, които предстоят.
Как според вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?
Надявам се положително. Дори един процент от създаващите изкуство да се замислят върху смисъла на това, което правят, ще е от полза.
Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?
От хората, които са осъзнали необходимостта си от култура.
Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?
По същия начин както и преди това – помагайки на хората да усещат трепетите на човешката душа – своята и на другия.
Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?
Идеята, която със сигурност си заслужава да се отстоява е, че изкуството е именно това, което ни прави хора. То е неотменимият градивен елемент на човешката цивилизация, а не лукс, хоби или забава.
