„Променада“ на сетивата в измеренията на духовното в изложбата на Любен Генов

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

5 – 21 ноември 2026 / галерия „Стубел“

Интериор от изложбата

Не мога да кажа, че тази изложба трябва да се съзерцава в уединение, защото още с пристъпването в галерията вниманието и рецепторите се обострят и зрителят е грабнат от нескончаемото усещане за вибрации, шум, движение от стихии и звуци, които някак обсебват до такава степен, че улавят цялата същност на човека. В този момент всичко друго изчезва, остават само зрителят и картината. Изпаднал в странно състояние на духа, което непрекъснато променя своя интензитет, зрителят усеща, че тази разходка не е само до същината на природните модулации, но и до вътрешния свят на човека. Живописните опуси напомнят за изначалната същност на живота, която индивидът като че ли е забравил напоследък.

„Соната Алба“, 2026, маслени бои, платно, 100 х 160

Настоящата изложба на Любен Генов в столичната галерия „Стубел“ се превръща в рамките на две седмици във временна обител на живописни иносказателни сигнификации на лични концепции, виждания и възприятия в платната на художника. Символично отбелязващ своята 60-годишнина, освен специално създадените за експозицията платна, в изложбата авторът е включил и произведения от предходни периоди. Така художникът ни увлича в една разходка с различни дискурси: времеви – чрез творби от различни години, метафоричен – визуални истории за природна панорама, пластичен – формалните качества на творбата с нейното концептуално послание.

„Вибрации в ултрамарин I“, 2026, маслени бои, платно, 89 х 116

По думите на автора „Променада“ е новият резултат от естествен творчески процес, продължил през последните няколко години и отразен в изложби като „Хроматични вариации“ (2021), „Разпилени лица“ (2023) и „Лазури“ (2025) в галерия „Арте“, както и в мащабните експозиции с ретроспективен характер „Изкуството като противодействие“ (2022) в ГХГ – Варна, „Хроматични резонанси“ (2022) в ХГ – Русе и последната „Цветни резонанси“ (2026), реализирана в централното фоайе на БАН по програмата „Съвременно изкуство в БАН“.

„Акустика I“, 2005, маслени бои, платно, 130 х 170, СГХГ

Цялостното психологическо въздействие се подсилва от пластическото овладяване на цветовете. Живописната абстрактна материя от контрасти или монохромни съчетания, петна, точки, разлята боя, образувала линии и странни структурни образувания от стеклата се субстанция, цветовите акценти, положени на места в композиционното поле, превръщат платната в своеобразни палимпсести. Тази симбиотична смесица от цветове следва определена мелодичност и ритмичност. Не по-малко съществено е и аранжирането на самата изложба, чрез постигнатия определен ритъм в експонираните вертикални и хоризонтални монументални творби със съответни паузи от по-малки формати. Също като в нотно писмо… Всъщност диатоничните и хроматични тонове и метафората с музикални понятия са в основата на художника и опита му от години да обясни връзката между абстрактната същност на музиката и живописта чрез цветовете като изразни средства. Затова и аналогията с музиката – неделима същност от живота на Любен Генов в по-ранните му творчески години и наименованието на изложбата не ни изненадва. За познавачите на класическата музика не е чужда тази препратка, тъй като в съзнанието, чувайки „Променада“ първо изниква клавирния цикъл „Картини от една изложба“ от 1874 г. на руския композитор Модест Мусоргски (дори и да не беше упоменато в авторския текст, придружаващ изложбата). Аналогията с него не е случайна. Също като в сонатите на композитора и търсеното сугестивно въздействие чрез променлив тактов размер, който алтернира между тоновете; повторяемост; ритмика; резонанси, обрисуващи музикално разходката из една изложба, смяната на погледа от картина на картина, броденето из емоционалното състояние на художника; неговите размисли, стъпките му из времето; вълнение; тъга; радост, натрупани от предходно визуално преживяване, откриваме с особена доза идентичност и в структурата на картините „Сонатина на вятъра“, „Мултиплициране – импровизирани пейзажи“, „Хоризонти“, „Соната Алба“, „Хроматична соната“, „Соната Люмиер“, „Акустичен пейзаж“, „Небесна променада“, „Диагонална соната“ на Генов.

Интериор от изложбата

Рисувани в ателието в София, и по-голяма част от творбите в родния дом на художника – Оряхово, сред природата – откритите хоризонти, лазурните или сумрачни небеса, дълбините на водната шир, звучния концерт на вятъра сред оголените клони на дърветата, или играта на светлините и сенките на листата, бдението на лунната светлина, стават неделима част от съществото му, и не са само вдъхновение, но и пряк свидетел/участник на процеса. Виждаме акустичен спектакъл на природата. Едновременно вариации на тема разходка сред натурата или импровизации по спомен за определени усещания и състояния от нея, намират връзка с абстрактната същност на музикалните композиции.

„Сонатина на вятъра“, 2026, маслени бои, платно, 73 х 116

Изложбата му е разходка из живота, душевните преживявания на твореца… За личността Любен Генов несъмнено се знае много и надали ще прозвучи професионално, спестявайки в този текст, че като председател на Съюза на българските художници със своята отдаденост е допринесъл много за институцията и членовете й. И макар да е всеизвестно, че житейския път, с всичките му съвкупности, които го съпътстват, влияе, трансформира и формира личността, считам, че за миг можем да се дистанцираме от всичките тези подробности, когато говорим за изкуството му. To е полифонична смесица от композиционни постулати, живописни експлозии, нестихващи пластични експерименти, които съжителстват в своеобразен синтез върху изобразителната повърхност, улавящи и отразяващи онази чиста, изначална мощ на заобикалящата ни действителност и взаимодействието между дух, енергия и ритмика, които не всеки има сетивата да ги улови и почувства.

„Разпилени лица“, 2023, маслени бои, платно, 58 х 46

Привидно еднакви, много приличащи си с предходни негови изложби, в тези платна сме свидетели за визуален отглас от преди две десетилетия, но при по-задълбочено вглеждане, дават и възможност за детайлно анализиране в посока развитие, трансформация, модулиране, надграждане или наченки на последваща промяна в живописта му. Остава ни само да чакаме следващата изложба на Любен Генов, в която метаморфозата може да бъде отчетлив маркер за откриване на Аза по пътя… А дотогава – пожелаваме му да продължава да твори и да не губи сетивата си за истинността в изкуството и живота.

Интериор от изложбата
Интериор от изложбата
„Полихромна импровизация II“, 2021, маслени бои, платно, 90 х 70
„Нощта през прозореца“, 2021, маслени бои, платно, 90 х 70

фотограф (интериори и творби): Елена Спасова

„Променада“ на сетивата в измеренията на духовното в изложбата на Любен Генов

Close Menu