04 август – 25 септември 2020, галерия Credo Bonum, ул. „Славянска“ 2
Павлин Радевски (1975) завършва специалност „Скулптура“ в Художествената академия в София през 2001 г. в курса на проф. Ангел Станев. Автор е на няколко самостоятелни изложби, както и е сред организаторите на програмната изложба „Без дистанция”, представяща работата на 21 съвременни млади скулптори в галерия „Райко Алексиев” през 2015 г. Съосновател е на организацията ДЕПО СКУЛПТУРА, с която реализира различни публични прояви, сред които изложбата „Скулптурата сега“ през 2018 в галерия Credo Bonum. Павлин Радевски е носител на Първа награда за скулптура на Фондация „Св. св. Кирил и Методий” през 2003 г. Re: Search е четвъртата му самостоятелна изложба.
Изложбата на Павлин Радевски беше открита през август на тази особена година, за да запълни с необичайно съдържание иначе обичайната по това време софийска мараня. Във време, в което вече по хъкслиевски новото безапелационно и периодично (като че ли вече традиционно) е длъжно да заличава миналото, обектите в изложбата представят продължението на предишната работа на скулптора. Освен това идеята за прототипа и неговото репродуциране вече обозначава обхващането („капсулиране“ от предишния проект на автора в същата галерия) на различни историзми, въпреки че в тази изложба те изобщо не се назовават изрично. В реториката това се нарича паралипсис и служи за обозначаване на нещо чрез премълчаването му, т.е. вместо да вършим неща с думи (вж. Джон Остин), си служим с липсата им. Може би нещо подобно прави Павлин Радевски в процеса на изобретяване на изследователския си метод докато моделира, отлива, фиксира, установява, а след това унищожава, освобождава, за да направи място за нещо друго, да му позволи да се самогенерира, самоизобрази и самосъздаде. След това – пак отначало, в духа на непрекъсващия експеримент с реалността и природата като редимейд. В някои случаи адресира самата празнина и нейни вътрешни микроизмерения, като само технически им асистира, в други – feat. автономни биосистеми, a.k.a. пчелите – предоставя им я за техен хабитат. Ясно, че автопоетизиращата природа е била вече предмет на творчески амбиции, но тук има и други неща. Има препратка както към ранната история на българското съвременно изкуство, неотделима от хепънингите и природните материали, така и към традицията, която продължава да прокарва например нашата Художествена академия, като едно специално експериментално средище, центриращо усилията си към формата на сгъстената експресия и сублимирането на материала. Скулптурният обект няма функция на наратив, декларация или репрезентация, а също така до известна степен се самоизработва по силата на закони, които са нещо като слепи. Едновременно с това тези обекти имат самостойна естетическа ценност, което указва към сравнително самотна пътека сред полето на съвременното изкуство. От друга страна концепцията може би пита и за формата на съдържанието? Или обратно? Има и друго – като част от такъв продължителен (двугодишен) експеримент, работите са едновременно инструмент за изследването, документ за съответния етап на работата на автора и резултат от него. Био-арт в ново пробуждане и в търсене на нов синтез или симбиоза – казват, че разделителната линия между създаденото и природното определя и границите на знанието и незнанието, контрола и липсата на контрол. Може би и някаква рефлексия върху веригата от каузалности, нещо месианистично в това запълване и населяване, оттегляне… Референциите в тази изложба на Павлин Радевски със сигурност са много повече. Засега предлагам една виртуална разходка из нея с обяснения към отделните етапи на това експериментиране, т.е. поглед като към документ.
Цялата разработка тръгва от конкретна изходна позиция – природен обект – хитинова обвивка на насекомо, която също е ефектно експонирана в галерийното пространство. Процесът на израстване при някои влечуги или насекоми е съпроводен от формирането на невидима обвивка от защитен материал, своеобразна дреха, която на определен етап е напусната. За автора тази форма е интересна с това, че категорично запечатва моментното състояние на обитателя си, че е перфектен отпечатък, калъп на тази същност, която вече я е изоставила. Освен че представлява външен скелет на насекомото, този резистентен материал го предпазва от вредни влияния, така че то да може изобщо да еволюира до следващ етап.
Хитиновата обвивка е повод за разсъждения (във форма) в много посоки, които са представени визуално в схеми, но две са развити в изложбата с поредица от произведения. Според заложената в тях концепция за пространството и формата, произведенията са групирани върху отделни (дисекционни) плоскости. Първата редица се отнася до кухината, празнината, отрицателното пространство, може би и до Lichtung на Хайдегер, освободеното място, в което евентуално се съдържа само спиритът на нещо, което го е заемало. При тях моделираният от восък прототип се поставя в специално изработен кофраж, след което с помощта на полиестерна смола се снема негов отпечатък. Така се получава контур, скрит в обема на съдържащото го пространство. Резултатът са консервирани в късове от смола очертания, напомнящи дори графични рисунки, вкаменени между пластове на стратосферата. Степента на прозрачност на масивния къс, заемащ и онагледяващ околната празнина, зависи от допълнителната му обработката, обяснява Радевски – повърхността се подлага на продължително полиране, а от скоростта на химическата реакция при втвърдяването на смолата пък зависи оттенъкът, който ще получи.
Втората линия на разсъждения се занимава с позитивните обеми, обекти напомнящи антропоморфни форми. Моделирани от пчелен восък впоследствие те могат да се репродуцират в различни материали – смола, восък, метал. Материалът разказва формата тук.
Има и следващ етап, в който в кухината се поставя нов модел, отново се използва смола за отливка на допълнителната вътрешна форма или кухина, оставена от предишния отпечатък на пространството около модела.
И това има продължение, защото някои от обектите претърпяват интервенцията на пчелите. Изработена от скулптора триизмерна структура рамка е поставена обратно в пчелния кошер и протича процес, върху който той вече няма влияние. В другия случай пък пчелите обитават кухината, освободена от предишната восъчна форма.
Това, което прави впечатление тук, е процесуалността и гъвкавата (agile на езика на софтуера) методология. Вместо да представя нещо завършено и да постави точка, изложбата служи за разкриване на допълнителни траектории. Обектите са подчертано самодостатъчни артистични факти с аурата на уникалното, белезите на внимателно отношение не към детайла, а към съхраняване на естествено генерираната фактура в един произволен, но насочван от автора процес. Освен тях изложбата съдържа скици, онагледяващи процеса, както и част от кошера, може би капак, със следи от записки за манипулациите в него. Това движение между физическата улика, интелектуалната интенция в предварителната схема, междинните етапи и резултатите, създава отделно географско измерение със собствена картография и определено е събитието в началото на новия изложбен сезон.
