Представянето на научни издания и по-специално на монографии на учени от Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките в съпътстващите програми на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ има дългогодишни традиции и се осъществява регулярно[1]. Изявите на авторитетната ни професионална колегия в рамките на престижния международен музикален форум, които неведнъж съм поставяла като акценти в редица мои предишни публикации[2], са израз на висока публична и институционална оценка.
В наситената и мащабна (с повече от 100 събития) програма на наскоро приключилото 57-мо издание „Произведено в България – 2“ – в пролетния и есенния му модул, тези премиери имат още по-голяма тежест, защото за първи път се случват след сключено през месец март 2026 година споразумение между Института за изследване на изкуствата – БАН и Международния фестивал „Софийски музикални седмици“[3]. В резултат на този меморандум вече е реализиран и съвместен научен форум – Кръгла маса, посветена на 100-годишнината от рождението на основателя и идейния стожер в първите години на най-авторитетния столичен международен музикален фестивал – музиканта и общественика проф. Богомил Стършенов (1926 – 1985), състояла се на 9 юни 2026 в Института за изследване на изкуствата[4].
През 2026 година представените публикувани изследователски проекти на учени от Сектор „Музика“ са три. Авторите им са доц. д-р Стефка Венкова, доц. д-р Явор Генов и гл. ас. д-р Зорница Димитрова, а проучената с респектираща прецизност и задълбоченост проблематика е изключително разнообразна – показател за широкия обхват на разработваните в сектора научни сфери. Най-новите монографии са посветени на наследството на значими за световната и българската музикална култура личности, чийто житейски и творчески път протича в обширен времеви диапазон (повече от пет столетия) – Томас Морли (ок. 1557 – 1602), Николай Ив. Николаев (1852 – 1938) и Реса Колева (1934 – 2020). Всяко от изданията заслужава внимателен анализ. В този текст обаче си поставям по-скромната задача да отразя публичните им премиери, включени в програмата на „Софийски музикални седмици 2026“ и предизвикали голям интерес сред професионална и любителска публика, като спазя хронологията на представянето им.
Общото между трите успешни събития, е заинтересоваността на специализирана професионална колегия и по-широк обществен кръг, както и съпричастното участие на изявени учени от Института за изследване на изкуствата, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Нов Български университет, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ – много от тях редактори или рецензенти на изданията, които откроиха техни отделни специфични особености и открехнаха завесата към сложността на поставените задачи на всяко от тях. Разбира се, премиерите на монографиите бяха подкрепени и приветствани от ръководството и екипа на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
***
На 28 май 2026 в Зала № 48 на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ [5] се състоя премиерата на книгата на гл. ас. д-р Зорница Димитрова, посветена на българската камерна певица и вокален педагог проф. Реса Колева (1934 – 2020). Специално избраното място на събитието има особен символичен смисъл, тъй като професионалният път на Реса Колева е свързан с първата ни музикална образователна институция за период от почти четири десетилетия[6].
Гл. ас. д-р Зорница Димитрова е автор на редица научни публикации в списание „Българско музикознание“ и различни академични сборници, а „Реса Колева – за певческото и педагогическо кредо на една българска камерна певица“[7] е нейната първа монография.
Работата по текста е продължителна, започната е, когато певицата е още жива. Инспирирана е от огромния респект на авторката към личността на забележителното българско мецосопрано: „За мен Реса Колева е не само моят вокален педагог, а човекът, който винаги вярваше в мен. […] Давах си сметка, че задачата не е никак лесна и предполага различни типове изследователска работа“[8].
Внимателно обмисленото и старателно организирано представяне на книгата беше структурирано в няколко сегмента – логични и необходими за открояване на личностните качества, певческия талант и творческите достижения на обекта на изследването. Подготвената от гл. ас. д-р Зорница Димитрова презентация, следваща съдържанието на печатното издание, разкри същността и заслугите на проф. Реса Колева в различните аспекти на многостранната й творческа личност: концертираща певица със специфичен чар и обаяние, „предпочела камерния концертен подиум пред бляскавата оперна сцена“[9], изградила собствена интерпретационна концепция, но и обичан педагог, създал своя школа, със съществен принос към вокалната методика.
Монографията, съставена от три основни раздела, проследява пътя на Реса Колева към професионалното изпълнителство от първите й стъпки в музиката до специализациите в чужбина. Представена е максимално плътна хронология на концертната й дейност, подробно са разгледани жанровите направления, записи, гастроли, професионални взаимодействия. Откроени са и премиерите на камерно-вокални творби от български композитори. Специално място е отделено и на педагога Реса Колева и нейната академична кариера, не само в Българската държавна консерватория / Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, но и зад граница. Много ценни, подкрепящи съдържанието на основния текст в трите му аспекта, са изработените осем приложения, стъпващи на личния архив на проф. Реса Колева, допълнени и проверени в различни източници: спомени на сина на певицата – Станислав Колев, факсимиле на ръкописа й на „Моето педагогическо кредо“, описи на първи изпълнения на Реса Колева, на участията й в престижни музикални форуми, на издадените от „Балкантон“ грамофонни плочи с нейни изпълнения, на афиши от личния архив, прецизно оформени в таблици, списъци на нейни български и чуждестранни студенти и специализанти.
Сполучливо подбраните от гл. ас. д-р Зорница Димитрова емблематични записи на певицата, показателни за широкия спектър на нейния репертоар, обхващащ творби от музикалната предкласика до съвременността, предизвикаха особено вълнение сред аудиторията. Красотата на нейния глас припомниха „Върховна е Божията власт“ от Йохан Себастиан Бах, „Любовта отлетя“ от Жан-Батист Векерлен, „Когато въздишките ни се сляха“ от Арнолд Шьонберг, „Среща“ от Любомир Пипков, фрагмент от операта „Прикованият Прометей“ на Лазар Николов, „Тъкачки“ от съвременния японски композитор „Казухико Оное“ и други[10].
Високата си оценка за труда на авторката емоционално поднесе синът на проф. Реса Колева – журналистът Станислав Колев, един от редакторите на книгата: „За мен тази среща означава, че все още има памет за наследството, оставено от майка ми в областта на камерната изпълнителска музика и на вокалната педагогика. […] В стотиците си концертни програми майка ми популяризираше най-стойностните класически български и руски композитори. Но не се страхуваше да навлезе в малко познати у нас територии като творбите на представителите на Нововиенската школа като Албан Берг, Арнолд Шьонберг, към модернистите Кшищов Пендерецки и Щокхаузен. Нито да застане зад автори, недолюбвани от официалната критика като Лазар Николов, когото уважаваше безкрайно. Подкрепяше и изпълняваше творби на тогава младите наши авангардни композитори като Стефан Драгостинов, Румен Бальозов. Водеше я винаги любопитството към нови и нови предизвикателства и имаше куража да ги приема. […] Сърдечно благодаря на д-р Зорница Димитрова, автор на тази чудесна монография, на проф. Боянка Арнаудова за хубавия предговор, на рецензента проф. Снежина Врангова-Петкова, на редактора проф. Марияна Булева-Петрова и на издателския екип за труда им за подготовката и издаването на тази книга. Ако майка ми ни гледа в този момент от звездните простори, сигурен съм, че ще се зарадва“[11].
Всяко от последвалите изказвания – на проф. д. н. Марияна Булева-Петрова, проф. д-р Снежина Врангова-Петкова, проф. д. н. Елисавета Вълчинова-Чендова, проф. д-р Албена Кехлибарева, подчерта различни приноси на книгата и нейната навременна поява, за да пази паметта на проф. Реса Колева и да бъде от полза на следващите поколения певци, професионални музиканти и любители.
***
„Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852 – 1938)“[12] е третата[13] поред монографияна доц. д-р Стефка Венкова, поставяща си сериозни изследователски задачи.
Представянето й в съпътстващата програма на „Софийски музикални седмици“ се състоя на 19 юни 2026 в Студио „Музика“ на Концертен комплекс „България“.
Детайлната и максимално изчерпателна, систематизирана и осмислена „документално установена информация“[14] е проучвана от авторката в продължение на десетилетие. Обектът на изследването – Николай Ив. Николаев – педагог, диригент, изпълнител и музикален общественик, определян от съвременниците си като „патриарх на българската музика“, не е избран случайно, а е провокиран от желанието на изследователката за запълване на белите полета в българската музикална памет, свързани с недостатъчно оценена личност, която всъщност има огромни заслуги за почти всичко ново, което се случва в българския музикален живот след 1878 година, както и от необходимостта от съвременен прочит на музикалното дело на Николай Ив. Николаев. Поставянето му в центъра на новия мащабен труд на доц. д-р Стефка Венкова е логично продължение и до голяма степен предопределено от трайните й научни интереси, намерили израз в многобройни нейни публикации. Както самата тя подчертава: „Той, макар и епизодично, присъства и в предишната ми монография като вдъхновител и основна причина за формирането и професионалната реализация на своя син – църковния диригент и композитор Апостол Николаев-Струмски. А моето любопитство неизбежно доведе до въпроса „Кой е Николай Ив. Николаев?“[15].
Нещо повече – насочването на обектива към заслугите на тази ярка личност е свързано и с разкриването на сложните процеси в българската музикална култура от края на XIX-тото столетие: „Важно е осмислянето на делото на нашите музикални първопроходци и от гледна точка на взаимодействието между европоцентричната устременост на нашата интелигенция от това време и стремежа към преоткриване на българската национална специфика“[16].
В тази посока насочи вниманието на аудиторията и доц. д-р Явор Генов, научен редактор на изданието: „Книгата на доц. Стефка Венкова, заради която сме се събрали днес, ни въвежда именно в онзи първоначален исторически пласт на „строителство на съвременна България“, без който всичко, което е осъществено впоследствие, не би било възможно или би се разгърнало по други пътища. Нейната голяма тема е личността и делото на едно незаслужено забравено име – на Николай Ив. Николаев. Но чрез нея всъщност се очертава нещо по-широко от неговата персоналия – именно процесите, които в крайна сметка са формирали българската музикална култура с нейната поява в новата държава. На пръв поглед би могло да ни се стори парадоксално как една единствена личност би могла да „нарисува“ картината на по-широката и обща историческа действителност. Но парадоксът отпада от само себе си, ако допуснем, че зад много исторически значимости стоят конкретни фигури с техния устрем, плам и решителност“. Доц. д-р Явор Генов открои някои от заслугите на Николай Ив. Николаев, последователно разкрити в монографията: „Той е сред радетелите за поставяне и изясняването на големия въпрос, занимавал умовете на музикалните ни дейци „кое е истинското българско черковно пеене“. По негова инициатива, както и на членовете на първия Български музикален съюз се предприемат първите проучвания и събиране на Болгарский роспев и на негова база на промените в композирането на нова църковна музика у нас. […] Другото голямо поле, в което Николаев оставя своя значим отпечатък, е формирането на музикалните институции на България. […] Доц. Венкова ни показва, че Николаев успява в тази нелека задача и благодарение на неговия личен авторитет и достойнства, а като резултат се появяват първоначално Българският музикален съюз, Музикалното училище и Оперната дружба, а последните две по-късно прерастват в Държавна музикална академия (1922) и Народна опера“[17].
Активно участие в представянето на новата монография на доц. д-р Стефка Венкова на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ взеха и други утвърдени изследователи от колегията на Сектор „Музика“ на Института за изследване на изкуствата: проф. д-р Горица Найденова (водещ на събитието), проф. д-р Росица Драганова и проф. д-р Миглена Ценова, които поставиха акценти върху различни приноси и пожелаха успех на изданието.
В допълнение бих искала да подчертая стойността на деветте приложения – неразделна част от съдържанието, както и богатият илюстративен материал, вплетен в текста. Подходящо подбраните фотографии и архивни документи осветляват забележителното родословие на композитора, в което изпъкват дипломирани в чужбина музикантки – дъщерите му Елена, Ефросина, Олга и Надежда – особено впечатляващ факт за времето на границата на XIX и XX столетие[18].
В своя отзив за монографията проф. д. н. Стефан Хърков високо оценява изпълнените изследователски задачи: „Книгата на Стефка Венкова дава убедителен отговор на въпроса „Кой е Николай Ив. Николаев?“, очертавайки го като една от титаничните фигури в новата ни история, човек с мисия, посветил се на една голяма цел – да приобщи българската музикална култура към високите постижения на съвременната европейска цивилизация. Той е част от онези няколко поколения наши музикални деятели, които успяват за период от около един век да върнат българската музикална култура там откъдето тя е била насилствено изтръгната в края на XIV век – в голямото семейството на европейските музикални култури“[19].
***
Най-новата книга на доц. д-р Явор Генов, също негова трета монографична творба[20], „ЗНАНИЕТО ЗА МУЗИКАТА според „Ясно и леко въведение в практическата музика“ на Томас Морли (ок. 1557 – 1602). Между Musica Theoretica и Musica Practica“[21] беше представена в есенния модул на 57-мия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ – на 8 септември 2026 в Студио „Музика“ на Концертен комплекс „България“.
Монографията е първа част от мащабен проект върху трактата на Томас Морли, чиято втора част предвижда пълен превод на първото му издание от 1597 година.
Събитието беше открито от председателя на фондация „Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ проф. д-р Момчил Георгиев.
Приветствие поднесе и проф. д-р Йоана Спасова-Дикова – директор на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките.
Тя изрази гордостта си от постиженията на учените от сектор „Музика“, като подчерта, че това е третото значимо издание, излязло от печат през 2026 година, което се представя на подиума на „Софийски музикални седмици“ – едва половин година след сключения меморандум за сътрудничество между двете институции, в рамките на което вече е проведена и кръгла маса.
Освен с научната си дейност, доц. д-р Явор Генов е познат и като изявен концертиращ лютнист и басо-континуо изпълнител, нееднократно получавал висока оценка за интерпретаторските си постижения. На 8 септември 2026 той се представи и в това свое амплоа. Много подходящо начало на събитието беше специално подготвеният малък концерт от произведения от Томас Морли и други автори, свързани с епохата – втората половина на 16 век, с личността на Томас Морли и кореспондиращи със съдържанието на книгата: „Павана“ от Томас Морли (ок. 1557 – 1602), „Галярда“ от неговия ментор Уилиям Бърд (ок. 1540 – 1602) и „Фантазия“ и „Алмейн“ („Алеманда“) от Антъни Холборн (ок. 1545 – 1602).
Водещият на събитието проф. д-р Илия Граматиков приветства отпечатването на монографията, посветена на трактата на Томас Морли именно преди очакваното предстоящо публикуване и на самия цялостен превод на „Ясно и леко въведение в практическата музика“, направен от Явор Генов, защото за неговата поява читателите вече ще бъдат подготвени.
В Увода на монографията доц. д-р Явор Генов аргументира избора на работата си върху трактата „A Plaine and Easie Introduction to Practicall Musicke“ (1597) на Томас Морли – певец, органист, теоретик, издател, преподавател и композитор, една от забележителните личности, дали основание късният Ренесанс в Англия да бъде определян като „Златен век“. Изследователят подчертава стойността на трактата, който въпреки че не е първото теоретично съчинение на английски език „по своя размах, широта и дълбочина на представеното знание се откроява като най-значимо и изчерпателно не само до времето на издаването си, но и далеч след това“[22]. Авторът му „събира и синтезира голямо и значимо количество теми в знанието за музиката от теоретици на собствената си епоха“, постигнати чрез „осъзната и умело приложена система на поднасяне и преподаване на избрания масив от знания“. […] „Досегът с текста на Морли по същество разкрива картина на музикалното мислене не само от края на столетието и не само локализирана за практиката на Англия, но и един по-широк хоризонт от предшестващите автора няколко десетилетия до първата половина и средата на XVI век по посока на различни културни центрове в Европа“[23].
А в заключение доц. д-р Явор Генов посочва, че „Въведението“ по същество е учебник, а не съчинение върху спекулативното знание за музиката. Същевременно обаче то не е същински учебник в смисъла на понятието, влаган днес. В трактата си Морли успява да обобщи и отрази най-същественото от необходимото за практическото владеене на музика, а за нас, повече от четири столетия по-късно, обрисува ярка картина на разбирането, възприемането и преподаването на музика в онази епоха, ограничена далеч не само до пределите на британския остров, а в някаква степен отразяваща по-обща картина на музикалното мислене през късния Ренесанс изобщо[24]“.
На премиерата на книгата в Студио „Музика“ доц. д-р Явор Генов отново насочи вниманието на аудиторията към обстоятелството, че самият Томас Морли е прехвърлил огромни масиви от предишни автори и проучваният трактат се явява всъщност сборник от познавателни ресурси, пресечна точка на знание от автори от предходни епохи – Хайнрих Глареан (1488 – 1563), Джозефо Царлино (1517 – 1590) и други.
Проф. д-р Горица Найденова подчерта, че в ролята си на научен редактор на изданието се е изправила пред редица предизвикателства: „Книгата има до голяма степен образователен характер. Тя предоставя скок във времето, като Явор Генов осъществява своеобразен превод не само от един език на друг, а и от един свят на друг свят. Трактатът на Томас Морли нито е ясно, нито е леко въведение в практическата музика, но единствено Явор Генов е в състояние да го направи ясно и леко. Заслугите на автора са безспорни, успял е да навлезе в мисленето на един човек през един трактат“.
В своето изказване проф. д. н. Явор Конов също открои някои от качествата на монографията, осъществими именно чрез натрупания дългогодишен опит на изследователя и неговите респектиращи познания: „Много трудни у нас са подобни начинания, защото не сме част от западната музикална култура. Явор Генов познава историята на Англия от епохата, в която е живял Томас Морли, познава житейския му път, познава и неговия трактат, както и съответните музикологични проучвания, което му дава възможност да направи голям брой коментарни съпоставки с автори от тогава до днес. Авторът прави много подходящо сравнение между трактата на Томас Морли и „Syntagma Musicum“ на Михаел Преториус, като достига до извода, че Преториус познава и ползва трактата на Морли при подготовката на собствения си труд“.
Проф. д. н. Марияна Булева-Петрова изрази възторга си от появата на книгата: „Радвам се, че присъствам на това събитие. Изключително ценя този тип работа, свързана с превода и коментарите на трудове от различни епохи. Важно е, че това е систематизирано в монография – едно безценно знание. Концептуалното натоварване на този труд е огромно, всяка една дума е погледната под лупа. А чрез свиренето си Явор Генов ни напомни, че носи ренесансовата епоха и в слуха си, и в ръцете си. Книгата е голямо постижение и като методология и към нея ще се връщаме много пъти. На добър час!“.
Присъединявам се към отправените пожелания към най-новите монографични изследвания на учените от Сектор „Музика“ от Института за изследване на изкуствата и техните автори по време на премиерите им, включени в афиша на 57-мото издание на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ за успешна и ползотворна връзка с многоброен кръг читатели!
Документални кадри от събитията: Диана Данова-Дамянова
[1] Вж. по-подробно Данова-Дамянова, Диана. „Софийски музикални седмици“. Студии върху историята и настоящето на фестивала. София: Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2024, с. 71.
[2] Данова-Дамянова, Диана. „Софийски музикални седмици“ 2020 за първи път през есента. – В: Платформа за изкуства, 11 ноември 2020,https://artstudies.bg/platforma/; Данова-Дамянова, Диана. 53. МФ „Софийски музикални седмици“, 23 май – 2 юли 2022 (За големия фестивал – накратко). – В: Платформа за изкуства, 23 юли 2022, https://artstudies.bg/platforma/; Данова-Дамянова, Диана.„Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България“ в съпътстващата програма на „Софийски музикални седмици“. – В: „Платформа за изкуства“, 22 юли 2025, https://artstudies.bg/platforma и други.
[3] Рамково споразумение между Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“ и Института за изследване на изкуствата – БАНhttps://artstudies.bg/?p=23699, 11 март 2026
[4] Кръгла маса по случай 100-годишнината от рождението на Богомил Стършенов, https://artstudies.bg/?p=24657
[5] Събитието е организирано със съдействието на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
[6] Реса Колева работи в Българската държавна консерватория (Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) в периода 1964 – 2000, а през 2014 е удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на НМА „Проф. Панчо Владигеров“.
[7] Димитрова, Зорница. Реса Колева – за певческото и педагогическо кредо на една българска камерна певица. София: „Марс 09“ ЕООД, 2026, 180 с. ISBN: 978-954-2925-64-4. Редактори: проф. д. н. Марияна Булева-Петрова, Станислав Колев. Рецензенти: проф. Боянка Арнаудова, проф. д-р Снежина Врангова-Петкова.
[8] Димитрова, Зорница. Реса Колева – за певческото и педагогическо кредо на една българска камерна певица. София: „Марс 09“ ЕООД, 2026, с. 9; с. 10.
[9] Димитрова, Зорница. Реса Колева – за певческото и педагогическо кредо на една българска камерна певица. София: „Марс 09“ ЕООД, 2026, с. 126.
[10] По реда на прозвучаването: Жан-Батист Векерлен – бержерета „Любовта отлетя“ (Реса Колева и Парашкев Хаджиев – пиано), Арнолд Шьонберг – „Когато въздишките ни се сляха“ (Реса Колева и Елена Миндизова – пиано), Йохан Себастиан Бах – хорал „Върховна е Божията власт“ (Реса Колева, Нева Кръстева – орган и Георги Спасов – флейта), Казухико Оное – „Тъкачки“ (Реса Колева и Геничиро Мураками – пиано), Любомир Пипков – „Среща“ (Реса Колева и Геничиро Мураками – пиано), Антонио Вивалди – Amoroso из „Стабат матер“ (Реса Колева и Академичен камерен оркестър Токио, диригент – Фумико Асазума), Лазар Николов – фрагмент от второ действие на операта „Прикованият Прометей“ (Реса Колева, съпровождана от инструментален състав от Симфоничния оркестър на Българското национално радио с диригент Добрин Петков, Стела Димитрова-Майсторова – пиано, Теодор Мусев – пиано).
[11] Колев, Станислав. Слово за мама. 28 май 2026, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
[12] Венкова, Стефка. Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852 – 1938). София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2026, 286 с. ISBN 978-619-7619-71-3. Научен редактор: доц. д-р Явор Генов. Рецензенти: проф. д. н. Кристина Япова и проф. д-р Росица Драганова. Печатното издание е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
[13] Вж. първите й две монографии: Венкова, Стефка. Музиката на Католическата църква от източен обред в България. София: Католическа апостолическа екзархия, 2010; Венкова, Стефка. Апостол Николаев-Струмски: живот, вдъхновен от музиката. София: ИИИзк – БАН, 2016.
[14] Венкова, Стефка. Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852 – 1938). София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2026, с. 14.
[15] Венкова, Стефка. Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852 – 1938). София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2026, с. 9.
[16] Венкова, Стефка. Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852 – 1938). София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2026, с. 17.
[17] Генов, Явор. Представяне книгата за Николай Ив. Николаев на Стефка Венкова. 19 юни 2026, Студио „Музика“.
[18] Вж. по-подробно Венкова, Стефка. Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852 – 1938). София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2026, с. 41 – 51.
[19] Хърков, Стефан. Отзив за монографията на доц. д-р Стефка Венкова „Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852 – 1938)“. – В: Венкова, Стефка. Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852 – 1938). София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2026, с. 275.
[20] Изследователят е автор също на: Генов, Явор. Латински песнопения за светци, почитани в източната и западната църква (св. св. Кирил и Методий, св. Николай от Мира, св. Георги, св. св. Козма и Дамян). София: Марс 09, 2016, както и на Генов, Явор. Инструменталната музика на ренесанса. Студии върху репертоара за лютня. София: Институт за изследване на изкуствата, 2022.
[21] Генов, Явор. ЗНАНИЕТО ЗА МУЗИКАТА според „Ясно и леко въведение в практическата музика“ на Томас Морли (ок. 1557 – 1602). Между Musica Theoretica и Musica Practica. София: Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2026, 172 с. ISBN 978-619-7619-72-0. Научен редактор: проф. д-р Горица Найденова.
[22] Генов, Явор. ЗНАНИЕТО ЗА МУЗИКАТА според „Ясно и леко въведение в практическата музика“ на Томас Морли (ок. 1557 – 1602). Между Musica Theoretica и Musica Practica. София: Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2026, с. 5.
[23] Генов, Явор. ЗНАНИЕТО ЗА МУЗИКАТА според „Ясно и леко въведение в практическата музика“ на Томас Морли (ок. 1557 – 1602). Между Musica Theoretica и Musica Practica. София: Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2026, с. 7.
[24] Генов, Явор. ЗНАНИЕТО ЗА МУЗИКАТА според „Ясно и леко въведение в практическата музика“ на Томас Морли (ок. 1557 – 1602). Между Musica Theoretica и Musica Practica. София: Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2026, с. 161.
