Когато киното рискува. Film Restored 2026 в Берлин

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Рискът в киното не се ограничава до творческия процес. Понякога той продължава да съпътства един филм дълго след неговото създаване и дори поставя под въпрос оцеляването му. Това беше темата на единадесетото издание на Film Restored, фестивала за филмово наследство на Deutsche Kinemathek, който се проведе между 21 и 25 октомври 2026 в Берлин. Под мотото Risky Business програмата обедини филми от 20 държави, създадени между 1927 и 2010. Сред акцентите беше и българският „Понеделник сутрин“ (1966) на Ирина Акташева и Христо Писков, представен на 23 октомври в новата си дигитална версия, изработена от Българската национална филмотека през 2025.

Особеното при Film Restored е, че фестивалът не се ограничава единствено до прожекции, а предлага възможност за среща с историята на филмите и тяхното опазване. За поредна година той създаде пространство за дискусия както за оцелелите материали в архива и така и за трудните решения, свързани с тяхното възстановяване.

Фестивалът беше открит със световната премиера на дигиталната реставрация на немския „Цианкали“ (Cyankali, 1930) на Ханс Тинтнер. Създаден във Ваймарската република, филмът поставя въпроса за криминализирането на абортите и с това още при появата си предизвиква остра обществена реакция. Близо век по-късно историята му продължава да бъде интересна и от архивна гледна точка. От оригиналния звуков негатив са оцелели само шест от общо десет части, а от самата филмова лента също липсват отделни кадри. Прожекцията с музикален съпровод на живо от виолончелиста Паул Ритер беше подходящо въведение към въпросите за историческата достоверност и възстановяването на произведения, които не са оцелели в своята цялост.

Темата за риска намери различни проявления в тазгодишната фестивална програма. Сред интересните примери беше американският „Chameleon Street“ (1989) на Уендъл Б. Харис младши. Финансиран с частни средства, филмът печели голямата награда на „Сънданс“ през 1990, но въпреки признанието среща сериозни трудности с разпространението си. Съвсем различна атмосфера носеше „Erster Verlust“ (1990) на Максим Десау, създаден в последните месеци на ГДР, когато политическите промени откриват нови възможности и за киното. Наред с тези истории внимание заслужаваха и усилията за спасяване на турския „Dracula in Istanbul“ (1953). Лошото състояние на оригиналните филмови материали е застрашавало оцеляването му, но благодарение на реставрацията ранният представител на турското кино на ужасите отново намери път към публиката.

Сред събитията любопитно беше представянето на Unstable Signals, посветено на изгубената видеоистория на Германската академия за кино и телевизия в Берлин (DFFB). Още от края на 60-те години студентите на академията експериментират с видеотехнологии, но значителна част от продукциите им днес са трудно достъпни. Инициативата Lost Video History dffb, основана през 2025, се опитва да издири и дигитализира това наследство. Проектът насочва вниманието към съдбата на студентските и експерименталните продукции, които невинаги попадат сред архивните приоритети, както и към техническите трудности при съхраняването на остаряващите видеоформати.

Особено актуален беше и въпросът за бъдещето на финансирането на филмовото наследство в Германия. Програмата Förderprogramm Filmerbe (FFE), благодарение на която са осъществени поне шест от представените на фестивала реставрации, е предвидено да приключи през 2028. Това поставя под въпрос дългосрочната подкрепа за подобни проекти и напомня, че съхраняването на филмовото наследство зависи не само от техническите възможности, но и от наличието на устойчиво финансиране.

В контекста на тазгодишната тема българският „Понеделник сутрин“ намери съвсем естествено място. Завършен през 1966, но достигнал до публиката едва през октомври 1988, филмът на Ирина Акташева и Христо Писков е сред ярките примери за противоречията между творческите търсения и механизмите на контрол в социалистическото българско кино. Историята на неговата забрана е добре позната, но филмът заслужава внимание не само заради нея.

В центъра на сюжета е Тони, изиграна от деветнадесетгодишната Пепа Николова. Тя трудно се вписва в очакванията на околните, а режисьорите не се опитват да я превърнат в образец за правилно поведение. В интервю с Антония Ковачева по повод закъснялата премиера през 1988 Акташева и Писков определят героинята като най-честния персонаж във филма въпреки начина, по който останалите я възприемат. Именно тази свобода от еднозначни оценки прави „Понеделник сутрин“ толкова интересен и днес. Операторската работа на Димо Коларов, монтажът на Лина Гешева и музиката на Милчо Левиев създават усещане за спонтанност и движение. Тони танцува, пее на италиански и понякога поглежда директно в камерата. Тези жестове напомнят за френската Нова вълна, но придобиват особен смисъл в контекста на българското кино и обществената действителност през 60-те години.

Представянето пред берлинската публика обърна внимание както на трудната съдба на „Понеделник сутрин“, така и на процеса на дигитализация и реставрационна обработка, осъществен през 2025 от Българската национална филмотека. Работата включваше сканиране на 35 мм филмови материали в 4K резолюция, съчетаване на изображения от различни архивни източници и премахване на дефекти, възникнали вследствие на стареенето и съхранението на филмовата лента.

Дигитализацията беше част от по-мащабна програма за опазване и осигуряване на достъп до националното филмово наследство, финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът позволи „Понеделник сутрин“ да бъде представен в нова дигитална версия и да достигне до зрителите в киното.

Беше особено приятно да видим „Понеделник сутрин“ сред официалните акценти на Film Restored и да го споделим с международна публика. Неговата история напомня колко много може да загуби едно произведение, когато бъде лишено от възможността да срещне зрителите на своето време. Днес можем да съхраним изображенията и да осигурим нов живот на филма, но не можем да върнем онези двадесет и две години, през които той е отсъствал от екраните.

Може би именно тук се крие една от най-ценните страни на Film Restored. Фестивалът не разглежда филмовото наследство просто като канон от произведения, които трябва да бъдат спасени от забрава. Той ги връща в разговор с настоящето, където съхраняването на киното не приключва с неговата дигитализация. Днес филмът от архива продължава да търси своята публика.

Презентация на Юлия Валмюлер за реставрацията на филма „Цианкали“ (Cyankali, 1930) на Ханс Тинтнер.
Представяне на проекта Unstable Signals, посветен на изгубеното видео наследство на берлинската филмова академия DFFB.
Момент от фестивала Film Restored 2026 в Берлин.
Фестивалният плакат на единадесетото издание на Film Restored под мотото Risky Business. Снимка: Julka Seifert.
Прожекцията на филма „Понеделник сутрин“ (1966) пред берлинската публика. Снимка: Julka Seifert.
„Понеделник сутрин“ сред официалните акценти на Film Restored 2026.
Началните кадри на „Понеделник сутрин“ по време на фестивалната прожекция на 23 октомври 2026.

Когато киното рискува. Film Restored 2026 в Берлин

Close Menu