Издаденият още през 1846 г. роман на Уилям Текери „Панаир на суетата” е класика в английската литература, която звучи не по-малко актуално и днес. Книгата представя викторианска Англия и сформирането на заможна средна класа, стремяща се към привилегиите и стандарта на живот на старата аристокрация. Иронизирайки именно тази страст и фалшивия блясък, авторът увековечава една човешка черта, която може да бъде открита във всички исторически епохи, също и днес. Във времето и на мястото, където се развива действието в този роман, се е провело първото световно изложение – Лондон 1851 г. Панаирът на суетата продължава (ли) и до днес…

„Световните изложения са вдъхновили и развълнували милиони хора по света, изразявайки по неповторим начин реалностите, идеалите, надеждите и стремежите на своето време. Те дават възможност на хората да опознаят света, да се докоснат до нови научни и приложни постижения. Освен платформа за иновации изложенията са и междукултурен мост, място за обмен на информация и трибуна, от която се поставят глобалните проблеми на конкретния исторически период.” ¹

Финалните щрихи на предстоящото EXPO’2015 преодоляха драматизма на авторите на концептуалния проект² и оформят все по-цялостен и интригуващ образ на това така очаквано събитие.

Тазгодишното световно изложение ще се проведе в Милано в периода 1 май – 31 октомври. Мотото е „Да изхраним планетата, енергия за живот”. Именно този глобален проблем събра звездни архитекти от цял свят на конкурс през 2009 г. Никого не учуди изборът на журито, когато сред всички предложения за архитектурна концепция на EXPO’2015 спечели най-НЕархитектурният проект. Идеята на известните със своята чудатост и радикализъм архитекти от Herzog&de Meuron³ не предвиждаше нито един павилион. Идеята бе лаконична както във функционалното си решение – ботаническа градина на открито с една основна ос, така и в детайлите – растения от цял свят, които да олицетворяват своята държава и да предлагат решение на приближаващия проблем със световния глад. По-смелата част от архитектурната гилдия аплодира тази идея, а светът дружно зачака резултата.

Пет години по-късно стана ясно, че EXPO’2015 ще се върне към общоприетите (използвани до момента) експозиции. Градина няма да има, ще има павилиони, всеки от тях интригуващ и невиждан посвоему. Известни архитекти от Foster+Partners, SoNo Architect’s, Nemes&Partners и др. са направили опит да създадат олицетворения на иновативния дизайн в търсене на символите на опазената, автентичната и локалната природна среда.

За съжаление, моето лично мнение съвпада в голяма степен с разочарования арх. Жак Херцог, който сподели пред медиите, че EXPO’2015 „пропиля шанса да промени генерално своята концепция”⁴. В момента човечеството, архитектурата, ценностната система, всичко, което създаваме, и природните ресурси са на границата на изчерпване. Повече от всякога се нуждаем от алтернативни, нови решения и това в пълна степен важи за изложенията, от които се очаква да се генерират идеите, да се презентират иновациите и да се очертаят бъдещите траектории на развитие.

Дали ЕXPO’2015 ще е новият панаир на суетата, предстои да видим съвсем скоро. Факт е обаче, че дори изложенията, където няма строги правила и ритмични функции, трудно се преформатират. Какво остава за архитектурата с цялата й утилитарна и ергономична тежест.

В навечерието на EXPO’2015 в лицето на амбициозен и опитен домакин, какъвто е Италия, и то в град като Милано, след грандиозното изложение 2010 в Шанхай⁵ и за миг не трябва да се съмняваме, че „хляб и зрелище” ще има за всички… неизбежно и суета.

Освен сградите, съоръженията и ландшафтната архитектура на територията на самото изложение цялостното преживяване ще бъде придружено от съпътстващи дейности в парка в самия град Милано. Предвижда се за първи път да бъде инсталиран холографски парк, чийто тридесетметрови фигури на известни италиански личности ще се извисяват над ключови сгради в целия град. Интерактивна настилка в цели зони на изложението и в градската структура ще осигурят „градския калейдоскоп”, който ще възпроизвежда звуци, композиращи музика от допира с движещите се пешеходци. Друга част от настилката ще позволява минувачите сами „да произведат” електрическа енергия за прилежащото улично осветление. Някои фасади ще могат да реагират на атмосферните влияния, променяйки своя цвят (в слънчев ден – пастелни, в дъждовен ден – ярки). На културно обособени места в Милано с помощта на специални очила посетителите ще могат да „видят” различни действителности – от друг исторически период, от литературата и изкуството. Тези и много други идеи са част от авангардния метод на един от основните модератори на EXPO’2015 – Вито ди Бари⁶.

Въпросите, които ме развълнуваха по-силно (обаче) са свързани с България. С нашето така обещавано и очаквано представяне на ЕXPO (не само 2015- та).

България участва за първи път в световно изложение през 1900 г. в Париж с проект на арх. Анри Саладин. Миксът между сецесион, традиционни елементи и романтични ажурни кули са присъщи на тогавашния период. През 1906 г. в Милано по проект на арх. Антон Торньов е изграден българският павилион, интерпретиращ възрожденската ни архитектура, а като контрапункт на нея през 1937 г. в Париж арх. Йордан Йорданов и арх. Делчо Сугарев подчиняват традиционния романтизъм на модернистичната вълна, завладяла Европа.

Следващото участие на България в EXPO e (едва) през 1970 г. в Осака. Това е най-значимото ни участие в световно изложение. Значимо, защото е забелязано и оценено високо като архитектура, дизайн и философия от световната критика. Невероятно, но факт са 1200 публикации и отзиви в чуждата преса и само три в българската (две, които отразяват самия конкурс за павилиона от 1968 г. и една в сп. „Архитектура”, 5-6/2014). Факт е чистият дизайнерски подход, използващ само равностранни триъгълници, за да реализира архитектурен шедьовър – преплетени стъклени пирамиди – символ на Балкана. Факт е, че всичко това е било забелязано и адмирирано от японските изпълнители, посетителите на изложението и пресата, но погубено след като е демонтирано и върнато в своята родина. Това са факти в две напълно противоположни посоки. Едната събужда национална гордост от това, което България е показала в Осака през 1970-та като култура, забележителности и не на последно място архитектура. Заслуга за това имат (само) арх. Тодор Кожухаров, арх. Евлоги Цветков, арх. Любен Трайков.

Павилиона на България на EXPO’1970 в Осака, арх. Кожухаров, арх. Цветков, арх. Трайков

От другата страна на тези факти стои българското безхаберие и слепота. Не сме оценили нито тогава, нито сега това достойно представяне на България на световно изложение. Имам основание да твърдя, че е така, съдейки по всички малки и големи павилиони на България в изложения през последните години. Повечето от тях са неиздържани бутафории на възрожденски къщи, преекспониране на българската роза и винаги има кисело мляко.

С това ли искаме днес да се олицетворява България? Нима това е нивото на съвременната българска архитектура и естетиката?

Надявам се да не е така! Какви са обаче фактите?

Информацията в края на 2014 г., че България ще участва в EXPO’2015 събуди наоправдан интерес и напразни надежди. Под мотото „Открийте разнообразието в природата” проектът на „Иво Петров – архитекти” търси „комбинацията от многообразие, традиция и иновации. Посетителите могат да научат всичко за традиционните качества на българските минерални води, както и за традиционни продукти. В павилиона на България ще бъдат презентирани кулинарните традиции на различни региони и градове. Ще има и дегустации на кисело мляко, бяло саламурено сирене, смядовска луканка, лютеница, местни вина, както и на билки, чайове и запарки. Посетителите ще бъдат поканени да опитат българската кухня.” ⁷

На фона на павилионите от последните 20 години, с които България се представя на световни изложения, този проект бележи сериозна крачка в адекватния архитектурен образ, НО е така далече от българския павилион Осака’1970 и от всички примери на EXPO’2015.

В унисон с катаклизмите около променената концепция на EXPO’2015 България излезе в края на февруари с официален отказ от участие… за добро или зло!

Ботаническата градина на Herzog&de Meuron и идеята за „добра, чиста и честна храна” претърпя пълна промяна и се върна към добре познатата павилионна композиционна схема. Самите павилиони се опитаха да откликнат на мотото на изложението и възприеха образа на стилизирани природни елементи, силно отворени към околната среда и всеки посвоему градина.

Част от решенията доразвиваха идеи от EXPO’2010 (павилионите на Англия (Wolfgang Buttress), Италия (Nemes&Partners), Германия (Milla&Partner)), други залагаха на иновативен дизайн (павилионите на Азърбайджан, Китай), в трети видимо се долавяше почеркът на автора (Даниел Либескинд, Foster+Partners). Дълбоко в същността си, независимо от перифразираната опаковка, по-интересните примери отново ме върнаха към EXPO’1970… и в реализирания, и в проектите, участвали в конкурса за българския павилион. В ЕXPO’2015 павилионите на Словeния (SoNoArchitect’s) и Китай (Tsinghua University&Studio Linc Arc) така силно ми напомниха българските пирамиди от Осака. Разбира се, днешният прочит е „продиктуван” от параметричен дизайн и съвременни материали, но мога да твърдя, че това не е в полза на архитектурния облик. Напротив, обикновените равностранни триъгълници са спомогнали авторите да стигнат много по-далече в архитектурната мисъл и смисленото технологично изпълнение. За българските пирамиди в Осака са използвани проста фигура и един детайл за връзка, а това е възможно най-устойчивият фундамент в (архитектурното) формообразуване.

Павилиона на Словения (SoNoArchitect’s)

Павилион на Китай (Tsinghua University & Studio Linc Arc)

Стилизираната българска роза на арх. Матей Матеев⁸ до ден-днешен е най-успешната интерпретация не само в архитектурните решения, а и в изобразяването на този символ на страната ни. Подобни „разлистващи се цветя” са павилионите на Мексико (Франсиско Лопес Гера Алмада) и Германия (Milla&Partner) в тазгодишното изложение. В симбиозата – сграда и околна среда – при решението на германския павилион препрочетох и идеите на арх. Любомир Шинков и арх. Владимир Роменски от 1970 г. Павилионът и околната среда са моделирани в пълен синхрон, организиращи едно общо съоръжение.

Носталгично тъжно правя тези паралели, защото ги делят 44 години. В летаргия ли е българската архитектура? Как е възможно това при доскорошния бум в проектирането и строителството? Как е възможно при наличието на толкова талантливи български архитекти? ⁹

Каква по-добра възможност от EXPO да експериментираш, да заявиш индивидуалност, да провериш вярна ли е посоката, в която се е запътила българската архитектура? Добре би било да не пропускаме тази възможност… сега и занапред.

Макет на проекта за павилион на България за EXPO’1970, арх. Матей Матеев

Павилион на Германия (Milla & Partner)

 Павилион на Мексико

Бележки:

¹ Давчев, О. EXPO – основни архитектурни аспекти на световните изложения. С., 2013, с. 177.

² През 2009 г. швейцарското архитектурно студио Herzog&de Meuron спечелва конкурса за концептуален модел на EXPO’2015 в Милано. Четири години по-късно концепцията е преразгледана и реорганизирана, което не се възприема от авторите.

³Herzog&de Meuron имат дълъг списък с проекти и реализации в съвременната архитектура по цял свят. Едно от последните им значими произведения са националният стадион „Гнездото”в Пекин (2008), Арена Мюнхен (2005).

⁴ Jacques Herzog, dezeen, 30.03.2015.

⁵ Давчев, О. Световно изложение – Шанхай 2010 г., доклад, изнесен на Изкуствоведски четения 2011, С., 2011.

„Експо 2010 се провежда в най-големия китайски мегаполис Шанхай и от гледна точка на площ, транспортна система, участници, посетители и бюджет представлява най-значимото световно изложение, провеждано до този момент. Това е първото в света виртуално експо, което всеки би могъл да посети безплатно онлайн и да се потопи в атмосферата на изложението. Темата „По-добър град, по-добър живот” обобщава желанието на човечеството, загрижеността му за разработването на градоустройствени стратегии, осигуряващи устойчиво развитие и хармоничен живот.”

⁶ Вито ди Бари е завършил класическа литература в Университета на Бари и е специализирал в Калифорния и в Световния институт за дигитална комуникация в Париж. В момента преподава проектиране и управление на иновативни системи в Политехническия институт на Милано и корпоративен имидж в Университета „Бокони”.

⁷ Димитрова, Е. Това не е окончателният български павилион за Милано за EXPO’2015, 05.02.2015 / 15:05 – citybuild.bg

⁸ През 1968 г. Българската търговска палата и Съюзът на архитектите в България обявява конкурса за българския павилион в Осака’1970. Участие вземат 30 колектива. Номинирани са четири полуфиналисти: арх. Матей Матеев, арх. Александър Баров, колектив: арх. Любомир Шинков и арх. Владимир Рангелов. Наградата печели четвъртият номиниран – екипът на арх. Тодор Кожухаров, арх. Евлоги Цветков, арх. Любен Трайков.

www.bularch.eu, сп. Архитектура 5-6/2014, с. 48-53.

⁹ Българските номинации за наградата за съвременна архитектура „Мис ван дер Рое“ за 2015 г. са девет сгради. Това е много високо постижение за малка страна като България. www.miesarch.com