На фона на отварянето на Квадрат 500 (по-известен като Български Лувър) и епичното завършване на Музейко, откриването на Софийския исторически музей остана не съвсем оценено от публиката. Но това е събитие, което тепърва ще оформя културния живот на столицата по нов и, надявам се, по-добър начин.
Според брошурата на музея, той е основан през 1928 г., а в него институционално са се съчетавали и градска библиотека, и архив. Първата музейна изложба е от 1941 г. и въпреки липсата на експозиционна площ досега са положени много усилия за съхраняване и обновяване на фонда. Резултатът им може да се види днес в сградата на преустроените Софийски бани на адрес: пл. Бански 1, София – 1000, макар че в епохата на комуникациите хубавите неща са ясно забележими и онлайн (http://www.sofiahistorymuseum.bg/) с пълнотата, добрата подредба и ясна информация.
Посетителите на МИС трябва да отделят поне три спокойни часа, за да се насладят изцяло на постоянното музейно представяне. Сбирката обхваща 8 тематични зали, като през октомври, когато го посетих, все още се разработваше градското ретрокафене и временната зала за изложби и работилници. (Вероятно след отварянето им нужните часове ще бъдат доста повече.) Експозицията е решена по начин, силно подчертаващ ролята на София като център и столица – средище на държавни и духовни институции, силни личности и автентични културни пластове. За разлика от по-консервативните изложбени форми, например в Историческия и Археологическия музей, в МИС е възможно да се докосват или снимат редица експонати – търсена е интеракцията и заигравката с публиката. Затова, когато разглеждате залата на софийската улица, не се колебайте да поседнете в градския трамвай и да погледате старите кинопрегледи. Впрочем помощ, мултимедия, пултове и екрани има навсякъде.
Разбира се, ценните притежания са зад витрина…
Или зад ограничителни въжета…
Но са все така впечатляващи.
Няма да издавам повече изненади, но ще спомена нещо професионално вълнуващо, а именно градоустройствената изложба „Пулсът във времето“, изготвена от експертен екип на музея и външни консултанти, и скрита, макар и малко нагъсто, в подпокривното пространство на сградата.
Пригответе се да бъдете очаровани от любовта, с която градоустройството, в цялата му суха и научна мощ, е разтворило сърцето си за всички живеещи в града посетители, предизвиквайки познанията и спомените им. Можете да видите копия от първите планове и регистри на града, удобно предоставени в папки с лупи и до места за сядане, художествените макети на загадъчната златарска чаршия, картини на Феликс Каниц и Обербауер, табла на прочутия план на професор Мусман и текстовете с различни оценки, поставяни във времето на неговия проект, кадри от изграждането на комплекси и пътища.
Имате възможност да проследите застрояването на много райони, паркове и ключови сгради и почти неусетното, но видимо впоследствие, вдигане и падане на завеси и концепции. И да се убедите за сетен път, че добро или лошо, право или грешно, нищо в този град не е случайно, а е плод на битки, усилия и… мечти.
Разбира се, музеят трябва да е още по-голям. Някои от залите, особено бившите бански помещения или дългите коридорни връзки, могат да намерят още по-добра подредба. И София също, тя може да бъде все по и по-хубава. Но именно днес и именно сега нашият град е неустоимо чаровен, а Софийският градски музей ни припомня царствената му същност, древната му природа и любовта, с която е изграден и живян.
На ваше място не бих отлагала повече – МИС ви очаква.
