Изкуствоведските четения са ежегодна специализирана конференция на Института за изследване на изкуствата при БАН, която се провежда от 2002 г. в София. Първоначалната идея за форума е да предостави трибуна на изследователите на всички видове изкуства и периоди, които да споделят най-новите си проучвания с цел създаване на интердисциплинарен поглед върху процесите в културата. В този си вид конференцията привличаше най-вече учените от Института за изследване на изкуствата и докторанти от различни университети и институти, а сборниците, поради разнопосочността на публикуваните в тях доклади, бяха трудно продаваеми. От 2009 г. се правеха опити форумът да стане международен.
През 2014 г. Научният съвет на Института за изследване на изкуствата реши да направи промени в организацията на ежегодната конференция с оглед на нейната оптимизация, превръщането й в истински международен форум и най-вече за да превърне издаваните сборници в по-търсено четиво. Така се стигна до разделянето на конференцията на два модула – Старо изкуство и Ново изкуство, както и до определянето на тема за всеки форум. Оттогава Изкуствоведските четения са ежегодна тематична международна конференция в две части. Модул „Старо изкуство” е посветен на изследванията на праисторическото, античното, средновековното и предмодерното изкуство. В него се канят освен изкуствоведи, музиковеди, архитекти, археолози, но и историци, антрополози и др.
От 2015 г. насам участието на външни за Института докладчици става само с индивидуална покана, която е съобразена с приносите на учения в областта, която касае темата на конференцията през съответната година. Някои от по-известните учени, поканени лично, имат правото да препоръчат на организационния комитет свои докторанти, които имат доказан интерес в съответната област. Изкуствоведските четения се стремят да дават трибуна на млади учени и докторанти, които да са поне 10 % от участниците във форума. В случаите когато докторант и post-doc не са получили индивидуална покана за участие, се изисква препоръка от утвърден специалист. От 2015 г. конференцията има пленарни докладчици и е с около 50 % чуждестранно участие, което я превръща в уникален специализиран международен форум. В изданието на Изкуствоведските четения за 2017 г. участваха 108 учени от 16 страни.
По традиция на Изкуствоведските четения няма такса за участие и присъствие.
Задължително предлаганата тема за доклад на Изкуствоведските четения и резюмето трябва да са оригинални и участникът да няма вече публикуван текст със същото или подобно заглавие. Организаторите следят внимателно за спазването на всички етични норми в науката и не толерират например плагиатството, превода на чужди текстове, некоректно цитиране, публикуването на едни и същи статии с различни заглавия и пр. Приносният момент е задължителен за всеки представен текст!
За участие в конференцията са необходими: заглавие на предлагания доклад; резюме на доклада (до 1 стр.); кратко CV; препоръка от утвърден учен (при отсъствие на лична покана). Документите се подават по електронен път на art.readings.2023@gmail.com на български, английски, френски и/или немски език до 01.09. на предходната година. Най-късно до 15.10. на предхождащата конференцията година членовете на Организационния комитет трябва да информират кандидатите за своето решение.
Конференцията се повежда в началото на пролетта през следващата година, обикновено две седмици преди православния Великден. Всички докладчици представят своите презентации по време на конференцията лично, отговарят на въпроси по време на дискусиите, които са важна част от форума, отправят им се и препоръки, съветват се за допълнителна литература или за съпоставки например с други паметници. Въз основа на тези препоръки е желателно и да се изготвят текстовете за публикация, които се подават до 01.09. на съответната година. Всеки сборник има двама научни редактори: за 2015 г. чл.-кор. проф. д.изк Иванка Гергова и доц. д-р Емануел Мутафов; за 2016 г. доц. д-р Емануел Мутафов и доц. д-р Йелена Ерделян (Белградски университет); за 2017 г. доц. д-р Емануел Мутафов и проф. д-р Ида Тот (Университет Оксфорд); за 2018 г. чл.-кор. проф. д.изк Иванка Гергова и проф. д-р Елисавета Мусакова. Текстовете на статиите се изготвят съгласно указанията на научните редактори и от 2016 г. се изпращат на външни експерти за double-blind peer review. Само текстовете, които са преминали през този трети етап на проверка/оценка, стигат до публикация в сборника. Така например в конференцията от 2016 г. взеха участие 25 учени, а с публикация в сборника „Текстове – надписи – изображения” се поздравиха само 15 изследователи.