Указания за авторите

Пълният вариант на текстовете трябва да съдържа:

• заглавие на статията (на български и на английски език);
• име и фамилия на автора (на български и на английски език), придружени от първа бележка под линия, която включва кратко представяне на неговия академичен профил на български и на английски, както имейл и ORCID номер. Когато статията е на английски език, тази информация е само на английски език.

Пример:  DSc. Kamelia Nikolova is a Professor at the Institute of Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences, head of the Theatre Studies Programme and Professor of History of European Theatre at the National Academy for Theatre and Film Arts, as well as a visiting lecturer at the National Academy of Fine Arts, New Bulgarian University and abroad. Her publications include ten books such as: The Other Name of Modern Theatre. Stage Director (1995); Expressionist Theatre and the Body Language (2000); Theatre on the Border of the 20th and 21st Centuries (2007); History of Bulgarian Theatre (2011, in co-authorship); Bulgarian Theatre after 1989 and New British Drama (2013, 2018); Theatre at the Turn of the 21st Century (2015), European Theatre Directors (2021), several international collective volumes as A Lexicon of the CentralEastern European Interwar Theatre Avant-garde (2023) and The Routledge Companion to Contemporary European Theatre and Performance (2023), as well as a number of studies and articles published in over ten languages. Editor-in-chief of SCENArt, member of the editorial board of Homo Ludens magazine, member of the Honorary Advisory Board of Concept and deputy editor-in-chief of the Yearbook of NATFA and Art Studies Quarterly. E-mail: kamelian@hotmail.com, ORCID ID: 0000-0003-2269-8270

• институция/месторабота на автора без съкращения (на български и на английски език);
• „абстракт“ и до седем ключови думи (които не повтарят заглавието) на български и на английски език. Когато статията е на английски език, абстрактът и ключовите думи са само на английски език.

N. B. Обърнете внимание, че абстрактът е ясно и кратко (не по-малко от 400 и не повече от 600 печатни знака /вкл. интервалите/) представяне на основната тема, която авторът предстои да разгледа в статията.

Пример за пълното оформяне на заглавие, име, институция, абстракт и ключови думи:

Художествената галерия във Видин – устройство, организация, експозиционно оформление през 1960-те години
The Art Gallery in Vidin – Structure, Organisation, Exhibition Layout in the 1960s

Наташа Ноева¹
Институт за изследване на изкуствата,
Българска академия на науките
Natasha Noeva
Institute of Art Studies,
Bulgarian Academy of Sciences

Абстракт: Статията се фокусира върху историята на Художествената галерия във Видин през 1960-те години в контекста на динамиката на художествения живот през периода и нуждата от нови изложбени пространства. Проследени са създаването, архитектурното и интериорното преустройство на сградата, както и формирането на фонда на галерията. Изследването се базира върху документи и фотографии, съхранявани в ДА – Видин, Държавна агенция „Архиви“, СБХ и статии в периодичния печат, които досега не са били обект на научни интерпретации.

Ключови думи: български галерии, Видин, изложби в страната през втората половина на ХХ век, художествен живот през 1960-те години

Abstract: The article focuses on the history of the Art Gallery in Vidin in the 1960s, in the context of the dynamics of artistic life during the period and the need for new exhibition spaces. The creation, the architectural and interior reconstruction of the building, the structure, and the gallery’s collection are traced. The research is based on documents and photographs stored in the State Archives – Vidin and the State Archives Agency, as well as articles in the periodical press, which to date have not been the subject of scholarly interpretation.

Keywords: Bulgarian galleries, Vidin, exhibitions in the country in the second half of the 20th century, artistic life in the 1960s

• текст на статията, оформен според изискванията на редакцията, посочени по-долу;
•  след текста на статията и преди библиографията се поставя резюме, което е написано на език, различен от този на статията  (на английски, ако статията е на български, и на български, ако статията е на английски).

N. B. Обърнете внимание, че резюмето представлява текст, различен от „абстракта“, с дължина не по-малко от 600 и не повече от 1000 печатни знака.

Обем на статиите – не по-малко от 18 000 и не повече от 30 000 печатни знака, включително „абстракт“, резюме, ключови думи, бележки под линия, библиография, филмография, приложения.

Статиите се приемат в електронен вид във формат doc/docx.

Шрифт: за кирилица и латиница – Times New Roman, fontsize – 12 pt. 

Цитиране на гръцки епиграфски материали: използвайте шрифт  Palatino Linotype или друг Юникод шрифт, който съдържа необходимите знаци.

Цитиране на кирилски епиграфски материали: използвайте шрифт Cyrillica Ochrid10U.

Илюстрации: до 10 (десет) в jpg или tiff формат (при минимална резолюция 600 dpi). Илюстрациите се прикачват като отделни файлове. Задължително е описването им на български и на английски език в отделно приложен списък, което включва и информация за това откъде е взето съответното изображение – издание, интернет (с посочен линк), личен или обществен архив и пр. Ако желаят, авторите могат да укажат точното място на илюстрациите в текста, като напишат номера им в кръгли скоби (Ил. 1).

N.B. Обърнете внимание, че заглавията на произведения, имената на зали, улици и пр. в описанията към илюстрациите също са в курсив, не в кавички (и на български, и на английски език).

Пример:

В текста: През 1926 г. Михаил Кац се преселва в Стокхолм и открива собствено ателие, в което води курс по скулптура и рисуване. От този период е и известният му Работник – мъжки торс от гранит със силно изразени мускули и чук в ръката, който и днес може да се види на пл. Индустрия (Ил. 1, съответно Il. 1).

В списъка, приложен към изображенията, илюстрацията е описана като:  1. Михаил Кац. Гранитен паметник Работник, Стокхолм, Швеция, поставен в градинка, преди монтирането му на пиедестал на пл. Индустрия (ЦДА, ф. 945, оп. 1, а.е. 103) Michail Katz. Worker, granite, Stockholm, Sweden, placed in a garden before being installed on a pedestal on Industry Square (CSA, f. 945, inv. no. 1, a.u. 103)

N.B. След описанията на илюстрациите не се поставя точка.

Заглавия на книги, списания, вестници, постановки, спектакли, филми, произведения на изкуството, имена на улици и пр. се посочват в текста без кавички – в курсив.

Не бива да се допускат преноси при заглавия, подзаглавия и ключови думи.

В статиите на български език се използват българските кавички (от типа: „……….“). В статиите на английски език се използват кавички от типа “……….”.

Вековете се изписват с римски цифри (напр. ХІХ в.) на български език и с арабски цифри в статиите на английски език, например: 17^th, 18^th century. Допуска се и изписване с думи ‘… in the seventeenth century…’, ‘… during the eighteenth century…’, 17^th–18^th centuries (cc.), 21^st century, of the mid-17^th, 18^th century.

За смислово акцентиране не се допуска подчертаване или използване на курсив (italic), а само получер (bold).

При статия на български език и цитиране на имена на световноизвестни институции, брандове и т.н. се запазва оригиналното им заглавие, изписано на кирилица.

Разграничаване на късо и дълго тире. Късото (-) се използва при двойни имена (Кл. Леви-Строс) или изрази (Захари-Стояновите „Записки“; историко-географски контекст и др.). За обозначаване на отношения от типа: ХІХ–ХХ в. или 1879–1958, при изписване на двоен брой на списание (№ 3–4), както и при определяне на страниците 56–78 се използва дълго тире (–) без интервал и от двете страни.

N.B. Дълго тире с интервали се използва при противопоставяне и отношение: (черно – бяло; родно – чуждо), а късо, без интервали – при сложно прилагателно (черно-бяло).

Моля, обърнете внимание на слятото и полуслято писане на сложни думи (в равнопоставена и подчинена позиция) и разделното писане на съставни думи (които се употребяват като самостоятелни думи). Например: съществителни имена – тригодишнина, 50-годишнина, трийсет и пет годишнина; уебстраница, интернет страница, балетмайстор, кинокритика, радиопредаване, имейл адрес, видеоклип, етно музика; прилагателни имена – осемгодишен, световноизвестен, аудио-визуален, научнопопулярен, научноизследователски, научнофантастичен, научно-технически, научно-художествен; сложните наречия се пишат слято – вдясно, вляво, досега, доскоро, отляво надясно, отгоре надолу)…

Цитатите се изписват в текста в кавички („ “) с нормален шрифт, без курсив. Съкращения в цитат се отбелязват с кръгли скоби: (…). 

Пропусната част от цитат се отбелязва с многоточие в квадратни скоби. Ако е пропуснато началото на цитата, многоточието не се огражда в скоби:

Тъжно предчувствие се долавя в самотния глас, „висок […] и треперещ“, който се понася над смълчаното поле.

Стихове, оформени като самостоятелен абзац, не се ограждат с кавички. Когато са разположени в основния текст, се ограждат с кавички и се отделят един от друг с наклонена черта и интервали от двете страни, например:

Според евангелската притча за сеяча: „И семето чудно падаше в сърцата / и бързо растеше за жътва богата“.

Когато авторовият текст и цитатът завършват с един и същи знак, той се пише след затварящите кавички:

Яворов пише: „Ще легна при моята мила Лора“.

Когато завършващите пунктуационни знаци са различни, се пишат и двата – съответно пред и след кавичките:

Равносметката на моя живот: „Какъв бях и какъв станах!“.

Бележките към текста трябва да са под линия на съответната страница, автоматично въведени с цифров индекс (Insert – Reference – Footnote). Индексът в текста се пише винаги пред знаците: точка, запетая, точка и запетая, двоеточие, тире (¹⁹. , ; : –) и след знаците: въпросителна, удивителна, кавички (! ? „“ ¹⁹).

            Художникът е роден в Мехомия¹.

            Никола², Стоян³ и Иван⁴ получават музикалното си образование във Виена.

N.B. Бележките под линия трябва да завършват с точка, въпросителен или удивителен знак. Не се допускат бележки в края на текста.

За номер на брой се използва знак № за български текст и No. за латиница. Не се използват съкращенията кн. и бр.

Допустимо е използването на общоприетите съкращения на класически творби, основни многотомни издания и др.

При цитирането на източниците и техните автори библиографската отпратка трябва да е вътре в основния текст, в кръгли скоби, с фамилия на автора (транслитерирана на латиница, ако източникът е на български език), година на изданието, двоеточие, страница: (Popov 1993: 287).

Тракийският орфизъм не „е идеалистическа философия“, а „начин на мислене и светогледна система“ (Popov 1993: 287).

Желателно е при транслитерацията личните имена да се прилагат според установеното им в публикации изписване на латиница, а не според автоматичното им транслитериране.

Ако се цитира сборник, се изписва фамилията на редактора/съставителя и годината на изданието и страницата: (Dimitrova [Ed.] 1998: 56).

Ако изданието няма автор, се пише заглавието (транслитерирано, ако е на кирилица) вместо автора: (Tehnicheski narachnik 1998: 56).

Не се използват латинските елементи Ibidem, op. cit. – всяка цитирана позиция трябва да бъде описана отделно. Името на автора/авторката може да бъде пропуснато, ако вече е споменато в предходното изречение, напр. „Както казва Наталия Тачева (1979: 45), в поемата няма…“. При изброяване на повече източници те трябва да бъдат подредени в хронологичен ред, напр. (Jaroszewicz 1966a: 65–68; Ihnatowicz 1996: 13–21; Wolański 2011: 234).

Инициалът на името на автора/авторката се използва само в случаи, когато се цитират текстове, които са публикувани в една и съща година на автори/авторки с една и съща фамилия, напр.

(B. Ivanov 2002: 76)

(V. Ivanov 2002: 293)

Не се допуска цитиране на архивни единици в текста. Те се отбелязват в бележка под линия, преведени:

⁴⁵ CSA, f. 945, inv. no. 1, a. u. 7.

Пълната информация се отбелязва накрая на статията в Библиография/Извори:

CSA, f. 945: Централен държавен архив, фонд 945 – Михаил Яковлевич Кац [Central State Archives, fond 945 – Mihail Yakovlevich Katz].

Не се допуска цитиране на интернет линкове директно в текста или под линия.Цитирането на източниците от интернет става в кръгли скоби в текста, като се изписва част от наличната информация – институция, заглавие, фамилията на автора (на латиница или транслитерирана), годината на публикацията (ако тази информация е известна) и страницата (ако е упомената): (Strause 2018: 5). Пълната информация, заедно с линковете, се разгръща накрая в Библиография/Интернет източници.

В края на текста трябва да бъдат посочени всички цитирани автори и заглавия в азбучен ред (според латинската азбука, с транслитерираните фамилии на авторите).

N.B. Използвайте различни списъци за извори, литература и интернет.

Имайте предвид, че имената, изписани на кирилица, трябва да се транслитерират на латиница. Името на автора/авторите се изписва само на латиница. Ако статията включва цитиране на заглавие на кирилица, то се изписва в оригинал, но трябва и да се транслитерира на латиница в квадратни скоби [ ]:

Bratanova (2015): Bratanova, Bogdalina. Приложна графика и символизъм в България [Prilozhna grafika i simvoвizam v Balgaria]. Sofia.

За транслитериране от български и руски вж.: http://2cyr.com/?7

За транслитериране на сръбска и македонска кирилица вж.: http://www.lexilogos.com/keyboard/serbian_conversion.htm

Моля, обърнете внимание, че всички имена на гръцки трябва да бъдат транслитерирани на латиница.  

Пример: Kalogeropoulos 1926: Kalogeropoulos, Nikolaos. Μεταβυζαντινή και νεοελληνική τέχνη. Athens.

За транслитериране от гръцки вж.: https://transliteration.nlg.gr/Arxiki.html?lang=en

В случай че става дума за български превод на съчинение, чийто оригинал е на език, който се изписва с латински букви, името на автора и на произведението се

посочват в оригинал, а не се транслитерират:

Wajda (2010): Wajda, Andrzej. Киното и останалия свят [Kino i reszta świata]. Sofia. (Обикновено името на автора в оригинал и оригиналното заглавие се намират в издателското каре).

N.B. При разгръщане на цитирането в библиографията не се посочва издателство (за книги, албуми и сборници) и място на издаване (за периодика).

Библиографията се разделя на извори, литература и интернет източници.

Извори:

В този списък се подреждат използваните материали от обществени или частни архиви, интервюта, документи, албуми, каталози и пр., които в текста са цитирани под линия. Задължително е разгъването на абревиатурата и транслитерирането ѝ в квадратни скоби:

NBKM, BHA, f. 129: Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий, Български исторически архив, фонд 129 – Тефтер на Бончо Димитров [National Library SS. Cyril and Methodius, Bulgarian Historical Archive, fond 129 – Tefter na Boncho Dimitrov].

Литература:

В този списък се подреждат по азбучен ред (според латинската азбука, с транслитерираните фамилии на авторите) използваните монографии, статии и сборници.

Описването на всеки източник завършва с точка.

Книга на латиница: Parkinson (1996): Parkinson, David. History of Film. New York. Вътре в текста се цитира като: (Parkinson 1996: 44).

Книга на кирилица (с транслитерация): Dafinov (2006): Dafinov, Zdravko. Приятелства и съперничества между българските поети, писатели и критици. Документална хроника 1845–1945 [Priyatelstva i sapernichestva mezhdu balgarskite poeti, pisateli ikrititsi. Dokumentalna hronika 1845–1945]. Sofia. Вътре в текста се изписва само: (Dafinov 2006: 65).

Книга с повече автори: Cleland, Davies, Llewellyn-Jones (2007): Cleland, Liza; Glenys Davies; Lloyd Llewellyn-Jones. Greek and Roman Dress from A to Z. London, New York. В текста се цитира: (Cleland, Davies, Llewellyn-Jones 2007: 253–254).

Когато авторът има повече публикации в една година: Grimm (1946a): Grimm, Jacob; Wilhelm. Седемте козлета. Преразказана от Елисавета Консулова-Вазова [Sedemte kozleta. Prerazkazana ot Elisaveta Konsulova-Vazova]. Sofia. Grimm (1946b): Grimm, Jacob; Wilhelm. Спящата принцеса. Преразказана от Ценко Цветанов [Spyashtata printsesa. Prerazkazana ot Tsenko Tsvetanov]. Sofia. В текста се цитират: (Grimm 1946a: 6) и (Grimm 1946b: 12).

Статии в сборници: Slavova (2015): Slavova, Liubka. Кой се страхува от котарака? [Koi se strahuva ot kotaraka?] – В: Годишник на департамент „Романистика и германистика“. Юбилейно издание в чест на доц. д-р Ани Леви. Съст. Мария Спасова. [Godishnik na departament „Romanistika i germanistika“. Yubileyno izdanie v chest na dots. d-r Ani Levi. Sast. Maria Spasova.], Sofia, 399–407. В текста се цитира: (Slavova 2015: 399–407 или конкретна страница).

N. B. При цитиране на статия в сборник, след заглавието се изписва „– В:“, а при източниците на латиница „– In:“, като не се използва курсив.

Само сборници: Spasova [Ed.] 2015: Spasova, Maria.  Годишник на департамент „Романистика и германистика“. Юбилейно издание в чест на доц. д-р Ани Леви. Съст. Мария Спасова. [Godishnik na departament „Romanistika i germanistika“. Yubileyno izdanie v chest na dots. d-r Ani Levi. Sast. Maria Spasova.], Sofia. В текста се цитира: (Spasova [Ed.] 2015)

При многотомни издания номерът на тома се изписва, напр. „Т. 4“ (на кирилица и на латиница).

Popov (1939): Popov, Ivan. Миналото на българския театър. Спомени и документи. T. 1 [Minaloto na balgarskiyat teatar. Spomeni i dokumenti. T. 1]. Sofia.

Tsigaridas (1998): Tsigaridas, Efthtimios. Portable Icons. – In: The Holy and Great Monastery of Vatopaidi. Tradition – History – Art. T. 2. Mount Athos, 349–417.

Списания и вестници: Penev (1907): Penev, Boyan. Литературата около „Българан“ [Literaturata okolo „Balgaran“]. – Мисъл [Misal], № 1, 58–72. В текста: (Penev 1907: 58–72 или конкретна страница). При цитиране на периодично издание (вестник или списание), то се въвежда с дълго тире „–“, като не се използва курсив.

При периодичните издания номерът на тома се изписва по изключение, с арабска цифра преди номера на броя.

N.B. Ако списанието има английски вариант на заглавието, се посочва то, като българското не се транслитерира (например изписва се Art Studies Quarterly, а не Problemi na izkustvoto).

Интернет източници: 

При цитиране на източници от интернет се указват (ако информацията е налична): автор, заглавие, издание, брой или дата на публикуване, интернет адрес (линк) и датата на посещение на сайта: Strause (2018): Strause, Jackie. ‘Black Mirror’ Interactive Film: Inside the 2-Year Journey of ‘Bandersnatch’. –The Hollywood Reporter, December 28, 2018. Available at: https://www.hollywoodreporter.com/live-feed/black-mirror-bandersnatch-netflixs-interactive-film-explained-1171486 [Accessed 22 July 2021]. В текста се цитира като: (Strause 2018: и съответната страница, ако е отбелязана).

Ruseva (2017): Ruseva, Maria. Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация. – Култура, 21 април 2017 [Modernizam i postmodernizam. Mistika i mistifikatsiya. – Kultura, 21 April 2017]. Available at: http://www.kultura.bg/bg/article/view/25978 [Accessed 24 April 2021]. В текста се цитира като: (Ruseva 2017: и съответната страница, ако е отбелязана).

Анонимният вариант на текста трябва да се депозира отделно. В него не бива да е упоменато името на автора, нито да присъства информация за академичния му профил. Анонимният вариант се предоставя на външни експерти за безпристрастно рецензиране. Моля, уверете се, че:

• не сте посочили името си под заглавието на статията;
• използвате безлична форма, когато се позовавате на предишни свои публикации, например … както вече беше споменато (Anonymous 2009);
• илюстрациите и информацията към тях не съдържат податки за идентификация на вашата професионална принадлежност/ месторабота;
• не споменавате финансиращи изследването ви институции;
• не сте изказали благодарности към колеги и институции;
• не сте използвали в имената на файловете и сте заличили в метаданните информация, която би могла да разкрие вашата самоличност.

Горещо препоръчваме статиите, които не са писани на роден език, да бъдат прочетени и редактирани от носители на езика или поне от съответните филолози. В противен случай вероятността да не бъдат допуснати за печат е голяма.

Декларация от авторите

С изпращането на текстовете си за публикуване в списание Проблеми на изкуството авторите удостоверяват, че:

• Статиите съдържат оригинално изследване, което не е публикувано, не е представено за публикуване в друго издание и не нарушава съществуващи авторски права или права на трети страни.

• Предоставените илюстрации са с коректно посочени източници и уредени авторски права.

• Редакционната колегия на списание Проблеми на изкуството има правото да публикува и да разпространява статиите, включително онлайн, при условията на свободен достъп.

ТЕКСТОВЕ, КОИТО СА ИЗПРАТЕНИ СЛЕД ПОСОЧЕНИЯ ОТ РЕДКОЛЕГИЯТА И ПОКАНАТА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ КРАЕН СРОК ЗА ДЕПОЗИРАНЕ И/ИЛИ НЕ СА СЪОБРАЗЕНИ С ВСИЧКИ ГОРЕОПИСАНИ ИЗИСКВАНИЯ, НЯМА ДА БЪДАТ ПРИЕТИ.

Моля, изпращайте и двата варианта на статията си (пълен и анонимен) на имейлите, посочени в поканата за публикуване.

Срокът за депозиране на статиите се определя от главния редактор на списанието и от съставителя на броя и се включва в текста на поканата за публикуване.

Именувайте файловете със заглавието на статията (или негов съкратен вариант), като към името на втория файл добавите anonym. Не пишете името си в заглавието на файла!

Пример: Двата варианта на статията The Stage Director in the Last Two Decades and his/her Transformations могат да бъдат озаглавени: The Stage Director in, The Stage Director in-anonym

При въпроси, свързани с техническите изисквания към текстовете, моля, пишете на: probleminaizkustvoto@gmail.com 

Институтът за изследване на изкуствата, Българска академия на науките, запазва правата върху списанието в цялостния му вид (оформление, графика, заглавие, дизайн на корицата, лого и т.н.).