Указания за авторите

Ръкописите се депозират в редакцията на списанието: Институт за изследване на изкуствата при БАН, 1504 София, ул. “Кракра” 21, тел. 944 24 14, електронен адрес: probleminaizkustvoto@gmail.com

Авторските права на публикуваните статии принадлежат на списанието.

Авторът посочва адрес за кореспонденция, телефон, факс, e-mail.

Всяка статия, постъпила в списанието, подлежи на рецензиране от двама независими и външни на редакционната колегия учени, които са утвърдени професионалисти в съответната научна област. Рецензирането се основава на принципа за двустранна анонимност (double blind) като рецензентите и авторът на статията остават анонимни един спрямо друг.

Последно решение за публикуване на дадена статия се взима от редакционния екип след съобразяване с оценките и препоръките на рецензентите като водещи принципи са оригиналният научен принос, убедително защитена теза, стил и език. 

Всеки текст трябва да бъде депозиран в редакцията в 2 (два) варианта:

ПЪРВИЯТ ВАРИАНТ

трябва да съдържа пълните данни на автора, следвайки формата на споменатите по-долу указания (моля, вижте по-долу: ФОРМАТ НА КРАЙНИЯ ВАРИАНТ);

ВТОРИЯТ ВАРИАНТ

трябва да се депозира отделно и да бъде абсолютно анонимен, т.е. да се изпрати файл, съдържащ основния текст на статията, но без името на автора, неговата месторабота и пр., за да може да се предостави на външни за конференцията експерти за безпристрастна процедура за peer review (моля, вижте по-долу: ФОРМАТ НА АНОНИМНИЯ ВАРИАНТ).

ФОРМАТ НА КРАЙНИЯ ВАРИАНТ

Ръкописите трябва да бъдат по стандарт А4 1800 знака на страница. Максималният обем на статиите е 25 стандартни страници, или 45000 знака, на рецензиите – до 8 стр.или 14400 знака, като в това се включват и бележките. Текстовете се представят на електронен носител заедно с разпечатка. Ако по обективни причини ръкописът се предаде по електронен път, се прилага и pdf вариант на текста.
 Основният текст на ръкописа трябва да бъде придружен от:
1. резюме до 1500 знака. Резюмето е кратко описание на цялата статия, а не само на изводите.
2. кратко резюме (до 100 думи), което представя основната теза на статията.
3. ключови думи.
4. илюстративен материал и списък на илюстрациите.
5. данни за автора – научна степен/звание, име, институция, електронен адрес, основни научни области.
Приемат се само ръкописи, написани на компютър с редактор Word (под Windows) в шрифт Times New Roman. Удебелен и наклонен шрифт в статиите се допускат по изключение, напр. за отделяне на подчасти в текста.
Бележките (Insert – Reference – Endnote) се дават в края на текста. Ако е необходимо, се прилага списък на съкращенията.
Илюстрациите се представят на електронен носител във формат TIFF или JPG с резолюция минимум 300 пиксела. Текстът към илюстрациите се представя отделно. Описват се и авторите на фотографиите или схемите, когато са различни от автора на статията.
Литературата се описва по следния начин:
А. При книги с един автор: фамилно име на автора, съкратено собствено име на автора, отделени със запетая; заглавие, отделено с точки от двете страни; издателски данни: място на издаване (с изключение на София, което винаги се съкращава „С.”, имената на другите градове се изписват. Ако в книгата са дадени две или повече места на издаване, поставя се първото и се пише “и др.” или “еtс.”. Ако в книгата липсват сведения за местоиздаване, пише се “Б. м.” или “S. l.” (лат. sine loco – без място); година на издаване (дава сe винаги с арабски цифри, без “г.”, ако липсва и не може да се установи, пише се “б. г.” или “s. а.” (лат. sine ano – без година); страница (посочват се само цифрите без „с.”, респ. „р.”).
Примери:
Кутинчев, Ст. Печатарството в България до Освобождението. С., 1920, 74 [Kutinchev, St. Pechatarstvoto v Balgariya do Osvobozhdenieto. Sofia, 1920, 74].
Chomsky, N. Necessary Illusions. Thought Control in Democratic Societies. Montreal, CBC Enterprises, 1989, 20.
Б. При книги с двама и повече автори се инверсира само името на първия, а имената се отделят със запетая.
Примери:
Кристанов, Цв., И. Пенаков, Ст. Маслев. Д-р Иван Селимински като учител, лекар и общественик. С., 1962, 15–18 [Kristanov, Tsv., I. Penakov, St. Maslev. D-r Ivan Seliminski kato uchitel, lekar I obshtestvenik. Sofia, 1962, 15–18].
Burges, H., G. Burges. Encyclopedia of Conflict Resolution. Oxford, 1997.
В. При многотомни издания томът се пише винаги с арабска цифра: “Т. 4″, на лат. “Т. 4″, “Vol. 4″, “Bd. 4″.
Пример:
Българо-германски отношения. Изследвания и материали.Т. 1–3. С., 1962 [Bulgaro-germanski otnosheniya. Izsledvaniya i materiali.V. 1–3. Sofia, 1962].
Г. Описание на статии от непериодични сборници: пред сведенията за сборника, в който е поместена статията, се пише “ – В:” за книги на кирилица и “ – In:” за книги на латиница.
Примери:
Топенчаров, Вл. Ботев като журналист. – В: Христо Ботев. Сборник по случай 100 г. от рождението му. С., 1949, 186–199 [Topencharov, Vl. Botevkatozhurnalist. – V: HristoBotev. Sbornikposluchay 100 g. otrozhdenieto mu. Sofia, 1949, 186–199].
Williams, P. The Pentagon Position of Mass Media. – In: Impact of Mass Media. Curent Issues (Ed. by Hiebert, R. E.). New York, 1999, 327.
Д. Описание на статии от списания и периодични сборници: името на автора и заглавието на статията се отделят с тире от данните за списанието или сборника, в който е поместена статията (“В:”,респ. “In:” не се пише).
Примери:
Сакъзов, Ив. Стопанските връзки на България в чужбина през XIV в. – Год. СУ. Юрид. фак., 30, 1935, 3–10 [Sakazov, Iv. Stopanskite vrazki na Balgariya v chuzhbina prez XIV v. – God. SU. Yurid. fak., 30, 1935, 3–10].
Леков, Д. Забравен възрожденски книжовник .– Литературнамисъл, 1, 1970, 101 сл. [Lekov, D. Zabraven vazrozhdenski knizhovnik .–Literaturna misal, 1, 1970, 101 sl.].
Vapordgiev, V. Geflugelte Worteim Bulgarischen. – Ztschr. Slaw., 5, 1971, 650–680.
Забележка. При периодичните издания на чужд език е добре след наименованието да се посочи в скоби мястото на издаване.
Е. Описание на статии от вестници: след сведенията за автор, заглавие се дават сведения за вестника, в който е поместена статията, в следния ред: 1. название на вестника; 2. годишнина – само при стари издания; 3. пореден брой на вестника, обозначен с №; 4. дата (число, месец, година), като имената на месеците се съкращават: ян., февр., апр., авг., септ., окт., ноем., дек.; 5. страница. 
Например:
Филаретов, С. Известие за едно усъвършенстване. – Цариградски вестник, № 320, 25 май 1857 [Filaretov, S. Izvestie za edno usavarshenstvane. – Tsarigradski vestnik, № 320, 25 may 1857].
При библиографското цитиране под линия отделните цитирания се обозначават в текста с цифрови индекси с непрекъсната номерация за цялатастатия. Под линия на съответната страница се описва произведението, към което се препраща.
• При цитиране на текст не от оригинала, а чрез друго произведение се пише “Цит. по:”.
Например:
Цит по: Коларов, Р. Звук и смисъл. С., БАН, 1983, 7 [Kolarov, R. Zvuk i smisal. Sofia, BAN, 1983, 7].
 • При повторно или многократно цитиране на едно и също произведение описанието се прави само при първото цитиране. При следващо цитиране се пише името на автора и “Цит. съч.”,докато не се срещне друго произведение от същия автор.
Например:
Каравелов, Л. Цит. съч., 216 [Karavelov, L. Op. cit., 216].
Leo, М. Op. cit.., 32, 201.
• Ако се дават под ред няколко цитирания на едно и също произведение, при повторното цитиране се пише “Пак там” (“Ibidem” – само при издания изцяло на чужд език), докато не се наложи цитиране на друго произведение.
Например:
1 Ботев, Хр. Съчинения. Т. 1. С., 1950, 13–15.2 [Botev, Hr. Sachineniya. T. 1. S., 1950, 13–15.2].
2 Пак там, Т. З, 15–18 [Ibidem,V. 3, 15–18].
Или: Riesel, Е. Deutshe Statistic. Berlin etc., 1975, 265.4 Ibidem (без страница, ако е същата).
• При повторно или многократно цитиране на две или повече произведения от един и същ автор при следващото цитиране се посочва само авторът, заглавието и страниците. Ако заглавието е дълго, при повторното цитиране се дава само началото и многоточие.
Например:
Генчев, Н. Българската национална просвета и Русия след Кримскатавойна. – Год. СУ. Истор. фак., 66, 1975, 295.10 [Genchev, N. Bulgarskata natsionalna prosveta I Rusiya sled Krimskata voyna. – God. SU. Istor. fak., 66, 1975, 295.10].
Генчев, Н. Българската национална просвета и Русия…, 299 [Genchev, N. Balgarskata natsionalna prosveta i Rusiya…, 299].
Ж. Заглавията на кирилица и на гръцки език задължително се транслитерират. За по-лесна и точна транслитерация, моля използвайте тези сайтове:

http://2cyr.com/?7

http://www.lexilogos.com/keyboard/serbian_conversion.htm

http://www.lexilogos.com/keyboard/greek_modern_conversion.htm

ФОРМАТ НА АНОНИМНИЯ ВАРИАНТ

Освен очевидната необходимост да се избягват имена и месторабота на автора в началото на основния ръкопис, се налага авторите да предприемат и други стъпки, които да гарантират придвижването на текста им към процедурата за peer-reviewing. Моля, уверете се преди да изпратите за публикация материалите си, че:

  • използвате безлична форма, когато се позовавате на предишни свои публикации, като например ‘… as it has been shown before’, цитирайки [Anonymous, 2009]”;
  • вашите илюстрации не съдържат податки за идентификация на вашата професионална принадлежност / месторабота;
  • цитирате вече публикувани ваши трудове като: ‘[Anonymous, 2003]’;
  • изброявате своите публикации в библиографията накрая като: ‘[Anonymous 2007], details omitted for the purpose of peer-reviewing’;
  • не сте упоменали финансиращи изследването ви институции;
  • не сте изказали благодарности към колеги и институции;
  • не сте използвали в имената на файловете информация, която би могла да разкрие вашата самоличност, и се уверете, че други означения на компютърния документ са също анонимни.

Съставителят на броя в сътрудничество с Редакционната колегия на списанието извършва предварителен подбор и оценка на получените текстове въз основа на общите изисквания и обявената тема на броя съгласно подадената публично Покана за публикуване.
Одобрените за публикуване статии подлежат на двойно анонимно рецензиране.
На редакционните имейли, обявени в поканата, в печатната и онлайн версия на списанието, се приемат текстове на български и на английски език. По изключение и съгласувано с Редакционната колегия могат да се публикуват и статии, написани някои от най-разпространените европейски езици (испански, немски, френски, италиански, руски). Авторите от България също могат да изпращат статии на английски език и на посочените по-горе езици, но при условие, че те са преминали през строга езикова редакция. Текстовете трябва да бъдат депозирани в два варианта – пълен и анонимен. Задължително е да бъдат съпроводени от попълнена Декларация за временно преотстъпване на авторските права, текста на който можете да намерите тук: word или pdf.
 
ФОРМАТ НА ПЪЛНИЯ ВАРИАНТ
Пълният вариант на текстовете трябва да съдържа:– заглавие на статията (на български /или друг/ и на английски език);– име и фамилия на автора (на български /или друг/ и на английски език), придружено от първа бележка под линия, която включва кратко представяне на неговия академичен профил на английски език и E–mail
Пример:  1 Dr. Nadezhda Marinchevska is a Professor at the Institute of Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences. She was a long-term lecturer at the National Academy for Theatre and Film Arts and the New Bulgarian University. Research areas: film studies and animation. Author of the books: Bulgarian Animation 1915–1995 (2001); Frames of Imagination. Aesthetics of Animation Techniques (2005) and Animation Hybrids (2015). Awards: The Union of Bulgarian Filmmakers’ Award for Film Theory (2006) and the Bulgarian Film Academy’s Award for Film Criticism (2014). e-mail: nadiamarin@abv.bg
– институция/месторабота на автора без съкращения (на български и на английски език);
– „абстракт“ и до седем ключови думи (които не повтарят заглавието) на езика, на който е написана статията (ако статията е на български /или друг/  език, „абстрактът“ и ключовите думи също са на този език, ако статията е на английски език, „абстрактът“ и ключовите думи трябва да бъдат на английски език);
N. B. Обърнете внимание, че абстрактът е ясно и кратко (не по–малко от 400 и не повече от 600 печатни знака /вкл. интервалите/) представяне на основната тема, която авторът предстои да разгледа в статията.
– текст на статията, оформен според изискванията на редакцията, посочени по-долу;
– резюме и отново ключовите думи – на език, различен от този, на който е написана  (на английски език, ако статията е на български или някой от допустимите „големи“ европейски езици и на български език, ако статията е на английски /или друг/ език).
N. B. Обърнете внимание, че резюмето представлява текст, различен от „абстракта“, с дължина не по–малко от 600 и не повече от 1000 печатни знака.
 
1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Обем на статиите – не по-малко от 18 000 и не повече от 45 000 печатни знака, включително „абстракт“, резюме, ключови думи, бележки под линия, библиография и филмография (ако е приложена), приложения;
Статиите се приемат в електронен вид във формат doc/docx;
Шрифт: за кирилица и латиница – Times New Roman, fontsize – 12 pt;
Цитиране на гръцки епиграфски и/или палеографски материали: използвайте шрифт  Palatino Linotype font или друг Уникод шрифт, който съдържа необходимите знаци.
Цитиране на кирилски епиграфски и/или палеографски материали: използвайте шрифт CyrillicaOchrid10U (шрифтът може да бъде изтеглен оттук).
Илюстрации: не повече от 10 в jpg или tiff format (при минимална резолюция 300-600 dpi). Илюстрациите се прикачват като отделни файлове. Задължително е описването им на български и на английски език в отделно приложен списък, което включва и информация за това откъде е взето съответното изображение – издание, интернет източник (с посочен линк), личен или обществен архив и пр, както и наличието на разрешение от носителите на авторски права върху илюстрациите  или на право за свободно публично използване. Авторите указват точното място на илюстрациите в текста, като напишат номера им в кръгли скоби (Ил.1, съответно Fig. 1):
Пример:
През 1926 г. Михаил Кац се преселва в Стокхолм и открива собствено ателие, в което води курс по скулптура и рисуване. От този период е и известният му Работник – мъжки торс от гранит със силно изразени мускули и чук в ръката, който и днес може да се види на пл. Индустрия (Ил. 1, съответно Fig. 1).
В списъка, приложен към изображенията, илюстрацията е описана като1. Михаил Кац. Гранитен паметник Работник, Стокхолм, Швеция, поставен в градинка, преди монтирането му на пиедестал на пл. Индустрия (ЦДА, ф. 945, оп. 1, а.е. 103) Michail Katz. Worker, granite, Stockholm, Sweden, placed in a garden before being installed on a pedestal on Industry Square (CSA, f. 945, inv. no. 1, a.u. 103) – След описанията на илюстрациите не се поставя точка.
N.B. При статии на английски език, надписът под илюстрациите е само на английски.
 
2.ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТОВЕТЕ
Заглавия на книги, списания, вестници, постановки, спектакли, филми, произведения на изкуството и пр., се посочват в текста без кавички – в курсив.
Не бива да се допускат преноси при заглавия, подзаглавия и ключови думи.
В статиите на български език се използват българските кавички (от типа: „……….“). В статиите на английски език – се използват кавички от типа “……….”.
Вековете се изписват с римски цифри (напр. ХІХ в.) на български език и с арабски цифри в статиите на английски език, например: 17th, 18th century. Допуска се и изписване с думи ‘… in the seventeenth century…’, ‘… during the eighteenth century…’, 17th–18th centuries (cc.), 21th century, of the mid-17th, 18th century.
Допустимо е използването на курсив (italic) и получер (bold) за различни степени на смислово акцентиране; да се избягва подчертаване (underlinе), вкл. и при електронни адреси.
При статия на български език и цитиране на имена на световноизвестни институции, брандове и т.н., се запазва оригиналното им заглавие, изписано на кирилица.
Разграничаване на късо и дълго тире. Късото (-) се използва при двойни имена (Кл. Леви-Строс) или изрази (Захари-Стояновите „Записки“; историко-географски контекст и др.) и при двоен брой на списание (№ 3-4). За обозначаване на отношения от типа: ХІХ–ХХ в. или 1879–1958, както и при определяне на страниците 56–78 се използва дълго тире (–) без интервал и от двете страни.
N.B. Дълго тире с интервали се използва при противопоставяне и отношение: (черно – бяло; родно – чуждо), а късо, без интервали – при сложно прилагателно (черно-бяло).
Моля, обърнете внимание на слятото и полуслято писане на сложни думи (в равнопоставена и подчинена позиция) и разделното писане на съставни думи (които се употребяват като самостоятелни думи). Например: съществителни имена – тригодишнина, 50-годишнина, трийсет и пет годишнина; уебстраница, интернет страница, балетмайстор, кинокритика, радиопредаване, имейл адрес, видеоклип, етно музика; прилагателни имена – осемгодишен, световноизвестен, аудио-визуален, научнопопулярен, научноизследователски, научнофантастичен, научно-технически, научно-художествен; сложните наречия се пишат слято – вдясно, вляво, досега, доскоро, от ляво надясно, от горе надолу)…
Цитатите в основния текст трябва да се изписват в кавички, когато текстът е на български и в курсив, когато текстът е на английски език.
Цитатите се изписват в кавички („ “) с нормален шрифт, без курсив. Цитати, които са по-дълги от 4 реда, се отделят от основния текст с по-малък шрифт на нов ред. Съкращения в цитат се отбелязват с кръгли скоби: (). Изброявания се маркират с тирета или арабски цифри и завършват със запетая. В номерирани изброявания (1., 2., 3.) текстът започва с главна буква и завършва с точка. Чуждите думи се обозначават с курсив. За тире се използва – (а не – или —).
Пропусната част от цитат се отбелязва с многоточие в квадратни скоби. Ако е пропуснато началото на цитата, многоточието не се огражда в скоби:
Тъжно предчувствие се долавя в самотния глас, „висок […] и треперещ“, който се понася над смълчаното поле.
Стихове, оформени като самостоятелен абзац, не се ограждат с кавички. Когато са разположени в основния текст, се ограждат с кавички и се отделят един от друг с наклонена черта и интервали от двете страни, например:
Според евангелската притча за сеяча: „И семето чудно падаше в сърцата / и бързо растеше за жътва богата“.
Когато авторовият текст и цитатът завършват с един и същи знак, той се пише след затварящите кавички:
Яворов пише: „Ще легна при моята мила Лора“.
Когато завършващите пунктуационни знаци са различни, се пишат и двата – съответно пред и след кавичките:
Равносметката на моя живот: „Какъв бях и какъв станах!“.
При цитат, който не е част от авторово изречение, знакът за край на изречението се пише пред кавичките:
„Защото все пак ти си един голям магесник и аз те обичам повече, отколкото ни трябва и на тебе, и намене.“ Така завършва едно от писмата на Яворов.
Бележките към текста трябва да са под линия на съответната страница, автоматично въведени с цифров индекс (Insert – Reference – Footnote). Индексът в текста се пише винаги пред знаците: точка, запетая, точка и запетая, двоеточие, тире (19. , ; : –) и след знаците: въпросителна, удивителна, кавички (! ? „“ 19).
            Художникът е роден в Мехомия1.
             Никола2, Стоян3 и Иван4 получават музикалното си образование във Виена.
N.B. Бележките под линия трябва да завършват с точка, въпросителен или удивителен знак. Не се допускат бележки в края на текста.
За номер на брой се използва знак № за български текст и No за латиница. Не се използват съкращенията кн. и бр.
Допустимо е използването на общоприетите съкращения на класически творби, основни многотомни издания и др.
 
3. ЦИТИРАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ
При цитирането на източниците и техните автори библиографската отпратка трябва да е вътре в основния текст, в кръгли скоби, с фамилия на автора (транслитерирана на латиница, ако източникът е на български език), година на изданието, двоеточие, страница: (Popov 1993: 287).
Тракийският орфизъм не „е идеалистическа философия“, а „начин на мислене и светогледна система“ (Popov 1993: 287).
Ако се цитира сборник се изписва фамилията на редактора/съставителя и годината на изданието и страницата: (Dimitrova, Ed. 1998: 56).
Ако изданието няма автор се пише заглавието (транслитерирано, ако е на кирилица) вместо автора: (Tehnicheski narachnik 1998: 56).
Не се използват латинските елементи Ibidem, op. cit. – всяка цитирана позиция трябва да бъде описана отделно. Името на автора/авторката може да бъде пропуснато, ако вече е споменато в предходното изречение, напр. „Както казва Наталия Тачева (1979, 45) в поемата няма…“. При изброяване на повече източници те трябва да бъдат подредени в хронологичен ред, напр. (Jaroszewicz, 1966a, 65–68; Ihnatowicz, 1996, 13–21; Wolański, 2011, 234).
Инициалът на името на автора/авторката се използва само в случаи, когато цитираме текстове, които са публикувани в една и съща година на автори/авторки с една и съща фамилия, напр.
(Б. Хелбиг, 2002, 76)
(Л. Хелбиг, 2002, 293)
Не се допуска цитиране на архивни единици в текста. Те се отбелязват в бележка под черта, преведени:
45 CSA, f. 945, inv. no. 1, a. u. 7.
Пълната информация се отбелязва накрая на статията в Библиография/Извори:
CSA, f. 945: Централен държавен архив, фонд 945 – Михаил Яковлевич Кац [Central State Archives, fond 945 –Mihail Yakovlevich Katz].
Не се допуска цитиране на интернет линкове директно в текста или под линия. Цитирането на източниците от интернет става в кръгли скоби в текста, като се изписва фамилията на автора (на латински или транслитерирана), годината на публикацията (ако тази информация е известна) и страницата (ако е упомената): (Strause 2018: 5).
Линковете се посочват накрая на статията в Библиография/Интернет източници.
 
4. БИБЛИОГРАФИЯ
В края на текста трябва да бъдат посочени всички цитирани автори и заглавия в азбучен ред.
N. B. Използвайте различни списъци за извори, литература и интернет.
Имайте предвид, че имената, изписани на кирилица, трябва да се транслитерират на латиница. Името на автора/авторите се изписва само на латиница. Ако статията включва цитиране на заглавие на кирилица, то се изписва в оригинал, но трябва и да се транслитерира на латиница в квадратни скоби [ ]:
Bratanova (2015): Bratanova, Bogralina. Приложна графика и символизъм в България [Prilozhna grafika isimvorizam v Balgaria]. Sofia.
 
За транслитериране от български и руски вж.:
http://2cyr.com/?7
За транслитериране на сръбска и македонска кирилица вж.: http://www.lexilogos.com/keyboard/serbian_conversion.htm
Моля, обърнете внимание, че всички имена на гръцки трябва да бъдат транслитерирани на латиница.   
Напр. Kalogeropoulos 1926: Kalogeropoulos, Nikolaos. Μεταβυζαντινή και νεοελληνική τέχνη. Athens.
За транслитериране от гръцки вж.:
 http://gr.translit.cc/
В случай, че става дума за български превод на съчинение, чийто оригинал е на език, който се изписва с латински букви, името на автора и на произведението се посочват в оригинал, а не се транслитерират:
Wajda (2010): Wajda, Andrzej. Киното и останалия свят [Kino i reszta świata]. Sofia.(Обикновено името на автора в оригинал и оригиналното заглавие се намират в издателското каре).
 
Библиографията се разделя на извори, литература и интернет източници.
Извори
В този списък се подреждат използваните материали от обществени или частни архиви, интервюта, документи, албуми, каталози и пр., които в текста са цитирани под черта. Задължително е „разгъването“ на абревиатурата и транслитерирането в квадратни скоби:
NLKM, BHA, f. 129: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Български исторически архив, фонд 129 – Тефтер на Бончо Димитров [National Library “SS. Cyril and Methodius”, Bulgarian Historical Archive, fond 129 – Tefter na Boncho Dimitrov].
Литература
В този списък се подреждат (по фамилиите на авторите) използваните монографии, статии и сборници.
Книга на латиница: Parkinson (1996): Parkinson, David. History of Film. New York. Вътре в текста се цитира като: (Parkinson 1996: 44).
Книга на кирилица (с транслитерация): Dafinov (2006): Dafinov, Zdravko. Приятелства и съперничества между българските поети, писатели и критици. Документална хроника 1845–1945 [Priyatelstva i sapernichestva mezhdu balgarskite poeti, pisateli ikrititsi. Dokumentalna hronika 1845–1945]. Sofia. Вътре в текста се изписва само: (Dafinov 2006: 65).
Книга с повече автори: Cleland, Davies, Llewellyn-Jones (2007): Cleland, Liza; Glenys Davies; Lloyd Llewellyn-Jones. Greek and Roman Dress from A to Z. London, New York. В текста се цитира: (Cleland, Davies, Llewellyn-Jones 2007: 253–254).
Когато авторът има повече публикации в една година: Grimm (1946a): Grimm, Jacob; Wilhelm. Седемте козлета. Преразказана от Елисавета Консулова-Вазова [Sedemte kozleta. Prerazkazana ot Elisaveta Konsulova-Vazova]. Sofia. Grimm (1946b): Grimm, Jacob; Wilhelm. Спящата принцеса. Преразказана от Ценко Цветанов[Spyashtata printsesa. Prerazkazana ot Tsenko Tsvetanov]. Sofia. В текста се цитират: (Grimm 1946а: 6) и (Grimm 1946b: 12).
Сборници: Slavova (2015): Slavova, Liubka. Кой се страхува от котарака? [Koi se strahuva ot kotaraka?] – В:Годишник на департамент „Романистика и германистика“. Юбилейно издание в част на доц. д-р Ани Леви. Съст. Мария Спасова. [Godishnik na departament „Romanistika i germanistika“. Yubileyno izdnaie v chast na dots.d-r Ani Levi. Sast. Maria Spasova.], Sofia, 399–407. В текста се цитира: (Slavova 2015: 399–407 или конкретна страница).
N. B. При цитиране на статия в сборник, след заглавието се изписва „– В:“, а при източниците на латиница „– In:“, като не се използа курсив.
Списания и вестници: Penev (1907): Penev, Boyan. Литературата около „Българан“ [Literaturata okolo „Balgaran“]. – Мисъл[Misal], № 1, 58–72. В текста: (Penev 1907: 58–72 или конкретна страница). При цитиране на периодично издание (вестник или списание), то се въвежда с дълго тире „–“, като не се използва курсив.
N.B. Ако списанието има английски вариант на заглавието, се посочва то, като българското не се транслитерира (например изписва се Art Studies Quarterly, а не Problemi na izkustvoto).
Интернет източници: При цитиране на източници от интернет се указват (ако информацията е налична): автор, заглавие, издание, брой или дата на публикуване, интернет адрес (линк) и датата на посещение на сайта: Strause (2018): Strause, Jackie. 'Black Mirror' Interactive Film: Inside the 2-Year Journey of 'Bandersnatch'. –The Hollywood Reporter, December 28, 2018. Available at: https://www.hollywoodreporter.com/live-feed/black-mirror-bandersnatch-netflixs-interactive-film-explained-1171486 [Accessed 22 July 2021] В текста се цитира като: (Strause 2018: и съответната страница, ако е отбелязана).
Ruseva (2017): Ruseva, Maria. Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация. – Култура, 21 април2017 [Modernizam i postmodernizam. Mistika i mistifikatsiya. – Kultura, 21 April 2017]. Available at:http://www.kultura.bg/bg/article/view/25978 [Accessed 24 April 2021] В текста се цитира като: (Ruseva 2017: и съответната страница, ако е отбелязана).
 
ФОРМАТ НА АНОНИМНИЯ ВАРИАНТ
Анонимният вариант на текста трябва да се депозира отделно. В него не бива да е упоменато името на автора, нито да присъства информация за академичния му профил. Анонимният вариант се предоставя на външни експерти за безпристрастно рецензиране. Моля уверете се, че:
не сте посочили името си под заглавието на статията;
използвате безлична форма, когато се позовавате на предишни свои публикации, например … както вече беше споменато, (Anonymous 2009);
илюстрациите и информацията към тях не съдържат податки за идентификация на вашата професионална принадлежност/ месторабота;
не споменавате финансиращи изследването ви институции;
не сте изказали благодарности към колеги и институции;
не сте използвали в имената на файловете и сте заличили в метаданните информация, която би могла да разкрие вашата самоличност.
Горещо препоръчваме статиите, които не са писани на роден език, да бъдат прочетени и редактирани от носители на езика или поне от съответните филолози. В противен случай вероятността да не бъдат допуснати за печат е голяма.
ТЕКСТОВЕ, КОИТО СА ИЗПРАТЕНИ СЛЕД ПОСОЧЕНИЯ ОТ РЕДКОЛЕГИЯТА И ПОКАНАТА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ КРАЕН СРОК ЗА ДЕПОЗИРАНЕ И/ИЛИ НЕ СА СЪОБРАЗЕНИ С ВСИЧКИ ОТ ГОРЕОПИСАНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, НЯМА ДА БЪДАТ ПРИЕТИ.
Моля, изпращайте и двата варианта на статията си (пълен и анонимен) на имейлите, посочени в поканата за публикуване.
Срокът за депозиране на статиите се определя от Съставителя, съгласувано с Редколегията на списанието и се включва в текста на Поканата за публикуване.
Именувайте файловете със заглавието на статията (или негов съкратен вариант), като във втория файл добавите anonym. Не пишете името си в заглавието на файла!
Пример: Двата варианта на статията The Stage Director in the Last Two Decades and his/her Transformations могат да бъдат озаглавени: The Stage Director in, The Stage Director in-anonym
Файловете с илюстрации трябва да се озаглавят като: The Stage Director in-Fig 1, The Stage Director in-Fig 2, etc.
При въпроси, свързани с техническите изисквания към текстовете, моля, пишете на: probleminaizkustvoto@gmail.com 
 
АВТОРИ
От авторите на статии, приети за публикуване в списание „Проблеми на изкуството“ / Art Studies Quarterly, се изисква да попълнят, подпишат и изпратят на адреса на редакцията Декларация безвъзмездно отстъпване на права за статията със задължението да предоставят подлиценз СС (Creative Commons).
В съответствие с клаузите на декларацията говора авторите на статии, публикувани в списание „Проблеми на изкуството“ / Art Studies Quarterly, предоставят на Института за изследване на изкуствата – БАН   неизключителен и безплатен лиценз и позволяват използването на подлицензи на Creative Commons. Attribution-NoDerivatives 4.0 International (CC BY-ND 4.0). Този подлиценз е необходим за евентуално онлайн публикуване на статиите при условията на свободен достъп.
Авторите си запазват правата за по-нататъшното пълно разпореждане със своята творба.
 
ПОТРЕБИТЕЛИ
Потребителите, използващи интернет, имат правото да използват статиите на списанието, когато имат разрешен достъп до тях, при следните условия:
– атрибуция на авторството – задължително заедно с разпространяваното произведение се посочва неговия автор, заглавие и източник (препратка към оригиналната творба, DOI) и лиценза,
– забранено е създаването на производни произведения – статията трябва да бъде запазена в първоначалния си вид, не може без съгласието на автора да се разпространяват напр. преводи или преработки на творбата.
Авторските права са запазени за всички текстове, публикувани от началото на излизане на списанието.
 
ДРУГИ
Институтът за изследване на изкуствата, Българска академия на науките, запазва правата върху списанието в цялостния му вид (оформление, графика, заглавие, дизайн на корицата, лого и т.н.).