Предисторията на Института за изкуствознание отвежда към 1947 година, когато в София се създават две научни институции: Институт за изобразителни изкуства, оглавяван от видния скулптор академик Иван Лазаров, и Институт за музика (с музей) под ръководството на бележития композитор и общественик академик Петко Стайнов. Първоначално посветен на изучаване на художествените изкуства, по-късно Институтът за изобразителни изкуства разширява обсега на своята дейност и включва секции за изследователска работа в областта на театъра, киното и телевизията. Създаден за да осъществява изследвания върху музикалния фолклор в България, Институтът за музика също си поставя по-широки задачи, като включва секции по история и теория на музиката, музикална педагогия и психология. Обособяват се същевременно изследванията и в по-специализирани области: музикален театър, етномузикология, музикална медиевистика и популярна музика. През 1988 година двата института се обединяват под наименованието Институт по проблеми на изкуствознанието с четири направления: изкуствознание, музикознание, театрознание и кинознание.
Институтът за изкуствознание (преименуван от 1994 г.) продължава да бъде единствената специализирана научноизследователска институция в България за разработки в областта на античната, средновековната и съвременната художествена култура. Научната проблематика е фокусирана както върху събирането и съхраняването на информационни материали, така и върху анализа на художествени явления (професионални и битови), свързани с многовековното българско наследство и неговата специфична роля в конструирането на европейската култура. Институтът има централна роля в развитието на изследванията за изкуство и култура в страната, включително чрез докторантски програми във всички области на изкуствознанието и организирането на научни конференции.
Той притежава богат фото (100 000 кадъра), текстов (250 000 страници), аудио (3400 ленти и 3800 плочи) и видео (800 филма и 200 видеокасети) архиви, съдържащи уникални данни, а библиотечният фонд наброява близо 45 000 тома, между които и редки издания от края на 19 век.
Сред изданията на Института са двете тримесечни научни списания Проблеми на изкуството и Българско музикознание, поредиците Изкуствоведски четения и Изкуство и контекст, както и каталози, библиографии, енциклопедии, сборници, монографии.
Институтът е в сътрудничество с чуждестранни академични институции и организации, а значителен брой негови сътрудници участват активно в международни научноизследователски проекти.
След реформата в БАН през 2010 г. и вливането на Центъра по архитектурознание в състава на института, той е преименуван на Институт за изследване на изкуствата
Директори на Института за изкуствознание
акад. Иван Лазаров (1948 – 1952)
акад. Александър Божинов (1952 – 1953)
проф. Иван Пенков (1953 – 1957)
чл.-кор. проф. арх. Александър Обретенов (1958 – 1988)
Директори на Института за музика
акад. Петко Стайнов (1948 – 1977)
проф. Венелин Кръстев (1977 – 1988)
Директори на обединения Институт за изкуствознание / Институт за изследване на изкуствата
проф. д.изк. Иван Маразов (1988 – 1992)
проф. д.изк. Георги Саев (1992 – 1996)
проф д.изк. Елена Тончева (1996 – 2004)
проф. д.изк. Александър Янакиев (2004 – 2014)