Административната сграда на Института за изследване на изкуствата, която се намира на ул. Кракра, 21, е построена около 1906-1908 г. През 1923 г. Андрей Ляпчев, министър-председател на България (1926-1931), я купува за своето семейство от търговец на име Лазаров. Преди смъртта си Ляпчев завещава цялото си имущество на Българската академия на науките и на Българското икономическо дружество.
През 1943 г. в сградата се помещава Службата за български речник на БАН, а от 1948 г. – Институтът за изобразително изкуство. Затова историята на института е тясно свързана с личността на Андрей Ляпчев. На 29 ноември 2006 г. Институтът за изследване на изкуствата отбеляза 140-годишнината от рождението на българския държавник с научна сесия, която обедини историци, изкуствоведи, киноведи и театроведи, за да представи различни гледни точки към личността и делото на изтъкнатия политик. Наред с изложбата с документи от личния архив на Ляпчев, беше открита и паметна плоча на фасадата на института на ул. Кракра.
АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ
Андрей Ляпчев е роден на 30 ноември 1866 г. в Ресен, Македония. Завършва средно образование в Битоля, Солун и Пловдив. Следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България работи в министерство на финансите. Участва в македонското освободително движение.
Редактор е на вестниците 'Млада България' (1885-1896 г.), 'Реформи' (1899-1905 г.) – орган на Македонския комитет. Народен представител в ХІV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХІ, ХХІІ и ХХІІІ ОНС. Води българската делегация по подписването на Солунското примирие от 29.09.1918 г. През март 1923 година заедно с останалите министри от кабинета на Александър Малинов е подведен под отговорност от Държавен съд като един от виновниците за Втората национална катастрофа. След военния преврат от 9.06.1923 г. е освободен от затвора и участва в създаването на Демократическия сговор и става негов лидер. Като председател на МС води гъвкава вътрешна политика, а външната е носочена към сближаване с Англия. Улеснява достъпа на чуждестранния финансов капитал в България. Съдейства за включването на страната в 'стабилизационния' план на Финансовия комитет при Обществото на народите, благодарение на което са отпуснати Бежанският заем (1926) и Стабилизационният заем (1928). Един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и Съюза на популярните банки. На 5 ноември 1933 г. А. Ляпчев моли своя приятел Стойчо Мушанов, народен представител, да напише под негова диктовка завещанието му.
16.01.1908 – 5.09.1910 – министър на търговията и земеделието в правителството на Ал. Малинов (първи кабинет)
12.09.1928 – 15.05.1930 – председател на МС (правителство на Андрей Ляпчев, втори кабинет)
15.05.1930 – 29.06.1931 – председател на МС (правителство на Андрей Ляпчев, трети кабинет)
15.05.1930 – 29.06.1931 – министър на вътрешните работи и народното здраве (правителство на Андрей Ляпчев, трети кабинет)
н.с. д-р Войн Божинов, Институт по история
