14 окт 2020

Богатството на балканските църковни стенописи от поствизантийския период събрано в двуезична монография

DSC_1845
Двуезичната монография „Пътища на балканските зографи \ Roads of Balkan Icon-Painters“ на Института за изследване на изкуствата на БАН беше представено на 13 октомври в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията.

В книгата са описани и проучени 29 църкви и техните стенописи от поствизантийския период от България, Гърция, Северна Македония, Сърбия и Албания.

Реализацията на това издание е резултат от доброто взаимодействие на два сериозни финансови инструмента на Министерството на образованието и науката – Фонда за научни изследвания и Националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“, подчерта ръководителят на проекта проф. Бисерка Пенкова.

DSC_1824Чл.-кор. Иванка Гергова представи монографията, като наблегна на това, че тя запълва една празнина в проучването на църковните паметници и спомага за разглеждането им в определен контекст. Книгата дава точна представа за основите на средновековното изкуство по нашите земи, допълни тя.


Включените в „Пътища на балканските зографи“ стенописни ансамбли са избрани целенасочено. Те формират няколко групи, всяка от които очертава определено направление в динамичното взаимодействие на изкуството по нашите земи с основните художествени центрове на Балканите в периода от последната четвърт на XV до началото на XVII в. Акцентът в текстовете е поставен върху връзките на стенописите с други балкански паметници, показани чрез примери и паралели, които, от своя страна, позволяват да се проследи движението на художествените влияния по някои от пътищата на зографските екипи.
 
DSC_1829Изданието е дело на екип от Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките с ръководител проф. д-р Бисерка Пенкова и членове: доц. д-р Маргарита Куюмджиева, доц. д-р Иван Ванев, гл. ас. д-р Цвета Кунева, гл. ас. д-р Майя Захариева, гл. ас. д-р Мария Колушева и гл. ас. д-р Цветан Василев от СУ „Климент Охридски”, а дизайнът е на Даниел Нечев. Английският превод е на гл. ас. д-р Мария Тотоманова-Панева и Атанас Игов. За осъществяването на научните задачи от съществено значение е и ролята на чуждестранните консултанти: Светлана Пейич (Сърбия), Виктория Поповска-Коробар (Северна Македония) и Янис Сисиу (Гърция).