30 г. Изследователска група „Музикален театър“ („Музикалносценични изкуства“)

По повод 30 годишнината от създаването на Изследователска група „Музикален театър“ („Музикалносценични изкуства“), шестима редовни и асоциирани членове на групата, включително и докторанти, ще представят девет свои монографии, издадени през последните 5 години.
Събитието ще се състои на 19.09.2025 от 16:00 ч. в Големия салон на Института за изследване на изкуствата, ул. „Кракра“ 21, гр. София.
Ще бъдат представени книгите на:  

• Анелия Янева. Модели на хореографска режисура в балетното изкуство (XIX – XXI век). София: Институт за изследване на изкуствата при БАН, 2025, 356 с. Книгата е логично продължение на предходната монография „Архитектонични принципи на хореографска режисура в балетното изкуство“. В центъра на вниманието е режисьорския балетен театър – както от гледна точка на определени жанрови насоки (романтичен балет, класически балет, драмбалет, танцов театър, тотален танцов театър), така и от гледна точка на индивидуалните драматургични и танцови решения на именити хореографи като Морис Бежар, Джон Ноймайер, Матс Ек, Матю Борн, Борис Ейфман и други, задали специфични културно-исторически модели в контекста на възникването и развитието на хореографската режисура.
• Клер Леви. Екранната музика отблизо. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2024, 152 с. Замислен в отворена форма и не на последно място като тема с продължение, текстът поставя на фокус възлови въпроси с отношение към музиката като особен, неавтономен елемент в многосъставния синтез на кинематографичния разказ, както и към някои по-късни родствени явления в полето на съвременната аудио-визуална култура. Казано иначе, акцент поставят въпроси, свързани с функционалната теория на филмовата музика, с понятия във филмовата терминология, описващи не само дадени функционални аспекти на киномузиката, но и онази специфика, която оразличава природата на филмовия диегезис. А представените аналитични бележки върху заглавия с различна жанрова и драматургична ориентация насочват вниманието към възможни подходи в изследването на този род музика.
• Илиана Петрова Саласар. Танц, здраве, терапия. Книга II. Европа. София: Ал Арт Визии, 2025, 312 с. Книгата е втори изследователски труд на автора от монографичната серия „ТАНЦ.  ЗДРАВЕ. ТЕРАПИЯ“. Създадена въз основа дисертационния труд на автора: „Европейски хореографи, ориентирани към танц-терапията и нейното приложение в XX и XXI век“, проучва раждането и възраждането на танца като вид терапия в Европа и приложението му в XXI век. Отличени са личностите, принципите и методите, които използва науката да танцуваш за здраве и терапия от хореографска гледна точка. Потърсен е европейският корен на терапията с танц, влияния, съвременни разклонения и интердисциплинарно приложение.
• Илиана Петрова Саласар. Танц, здраве, терапия. Книга I. Свят. София: Ал Арт Визии, 2023, 150 с. Създадена е въз основа дисертационен труд, с научен ръководител проф. д.н. Анелия Янева, монографията проучва оздравителната потенция на танца – от пепелта на древните познания и ритуали до времето, когато благодатните връзки между танца и вселената, вярата и екстаза, лекуват болестта и се грижат за здравето.
• Росен Методиев. Балетът в Бургас. Бургас: ИК Знаци, 2022, 312 с. Книгата е първото детайлно изследване за балетното изкуство в Бургас – от края на XIX, когато започват първите прояви във вечеринки, през танцовите изяви в Самодейната опера до нейното одържавяване и изграждането на стойностен балетен репертоар, с балетни творби, които са уникални за България.
• Анелия Янева. Архитектонични принципи на хореографска режисура в балетното изкуство. София: Институт за изследване на изкуствата при БАН, 2020, 266 с. В изследването се анализират специфики на хореографската композиция в танца, на хореографската драматургия при изграждането на сюжетно произведение, и на хореографската режисура, повлияна от драматичния театър и киното, но изградила впоследствие собствени кодове за въздействие в съвременната изразност на балета и танцовия театър.
• Емилия Жунич. Фестивали за музикално-сценични изкуства. Концепции. Метаморфози. Реализации. София: Институт за изследване на изкуствата при БАН, 2020, 556 с. Разработка, посветена на фестивалните практики по света, в съпоставка с тези на родна земя и с фокус върху уникалния Фестивал на оперното и балетното изкуство и неговата 50-годишна история, която подробно се проследява.
• Ставри Ангелов. Музикално-сценично творчество за деца в България през втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Литературни герои и сценични реализации. София: Симулини 94, 2020, 546 с. Като анализира първоизточника и последвалите сценични реализации, изследването се спира на опери, оперети, мюзикъли и балети по вълшебни приказки, по български приказки и такива, инспирирани от литературни творби, включително и оперетки за деца и играни от деца.
• Емилия Жунич. Най-добрият луд гидия. 100 години от рождението на Миньо Минев. Стара Загора: Изд. Витал Джи ЕООД, 2019, 140 с. Посветена на творчеството на Миньо Минев и неговия път в операта на Стара Загора.

Очакваме ви на 19.09.2025 г. от 16,00 ч. в зала 1 на Института за изследване на изкуствата, ул. Кракра 21!