Семинар „БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР – КРЪСТОПЪТ НА КУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ“

Първото за годината заседание на семинара „БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР – КРЪСТОПЪТ НА КУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ“ ще се проведе на 12 март 2026 г. от 10 ч. в зала 2 на Института за изследване на изкуствата.
По темата „Как да мислим културната специфика на българския театър?“ въвеждащ доклад ще изнесе проф. д. н. Николай Йорданов.
Въпросът на културната специфика на едно национално изкуство е валиден за култура, която мисли себе си преди всичко в националните си граници и в националния си език. Спрямо българския театър това се отнася най-вече за десетилетията, най-общо казано, от средата на 19. до средата на 20 век. По това време можем ясно да видим как българският театър заимства европейски модели  – най-вече от страни като Германия, Франция, Италия, Русия, също от съседните балкански страни. И те са били наистина плодотворни, защото са допринесли за развитието на българската драматургия, за усвояването на актьорски, режисьорски, сценографски и хореографски техники. В същото време за близо век българският театър успява да изгради своя национална традиция. Но след Втората световна война вече не можем да мислим театъра ни единствено като национална културна практика – той става част от една интернационална култура, моделирана от съветския идеологически диктат. Това променя естествения ход на неговото развитието и го отделя от естествения му притегателен център, към който той е гравитирал до този момент – Централна и Западна Европа. Ако търсим плодотворни културни влияния през десетилетията по времето на комунизма това са процедилите се през желязната завеса философски и естетически идеи, както и дисидентските пробиви в други страни от Източния блок, включително и в Русия.  В същото време както в конюнктурното си приспособяване, така и в съпротивите си срещу режима, българският театър през 60-те, 70-те и 80-те години успява да постигне своя специфична физиономия. Обществените промени в края на 1989 г. отново налага преформулиране на модела и ценностните ориентации. В дългопроточилият се преход националната ни култура, и в частност българският театър, имат възможност да преосмислят своето минало и идентичност, както и да се отворят към света и да взаимодействат с други култури и множество традиции. Търсейки ориентири в тази сложна картина, дебатът за спецификата на театралната ни култура остава открит.