НОВА КНИГА НА ДОЦ. Д-Р СТЕФКА ВЕНКОВА, РЕАЛИЗИРАНА С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

     Излезе от печат новата книга на доц. д-р Стефка Венкова „Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852 – 1938)“. Научен редактор е доц. д-р Явор Генов, а рецензенти са проф. д.н. Кристина Япова и проф. д-р Росица Драганова. Издание е на Института за изследване на изкуствата – БАН, 284 с., 45 илюстрации, ISBN 978-619-7619-71-3, реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
      Книгата е посветена на процеса на създаване на българската музикална култура през призмата на творческото дело на големия музикален деец Николай Ив. Николаев (1852 – 1938). За пръв път то е обект на самостоятелно и цялостно музикологично изследване в контекста на новия музикален живот у нас от края на XIX и началото на ХХ в. Името на Николай Ив. Николаев – музиканта, съградил основата на „зданието“ на българската музика, в което и днес ние пребиваваме – не е познато в степента, в която заслужава. Възможно ли е пълноценно осмисляне на явленията и процесите в музикалната ни култура без задълбочено вникване и обхващане в цялост на направеното от него? Риторичен по своята същност, този въпрос преминава като водеща идея през цялата книга.
       В монографията се аргументира необходимостта от съвременно цялостно изследване за Николай Ив. Николаев. Обосновава се нуждата от преосмисляне на „големия“ музикалноисторически разказ, създаден през втората половина на ХХ в., но подчинен на идеологическите норми на соцреализма, както и избягването от тежненията на композитороцентристките музикологични търсения. Изследването предлага осмисляне на уникалните по своята същност личност и роля на един български музикант пионер.
       В книгата се разглежда музикалната дейност на Николай Ив. Николаев във връзката ѝ с ключови за българската музикална култура от края на ХIХ и началото на ХХ в. тенденции: европеизацията и модернизирането; професионализирането на българската музика и утвърждаването в обществото на фигурата на музиканта; изграждането на музикални институции по примера на европейските академични традиции; обучението на учители по музика за българското училище и създаването на адекватни на своето време музикалнообразователни програми; развитието и регламентирането на дейността на военните духови музики; въвеждането и утвърждаването на многогласната хорова музика; създаването на нови български многогласни църковни композиции; събирачеството на народна музика и църковни напеви. Николай Ив. Николаев е стожерът на всички тези инициативи за дълъг период – от 80-те години на XIX до средата на 30-те години на ХХ в.