Първо издание за 2026 г. на семинар „Музикалнокултурни практики“ при сектор „Музика“
В рамките на първото издание за 2026 г., което се осъществи на 20 март в Зала 1 на Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките (БАН), доц. д-р Михаил Луканов представи академична лекция на тема „Профетическо съзнание в слово и мелос: идентичностни хоризонти на Българската Божия църква“.
Предмет на лекцията бе устната песенна традиция на Българската Божия църква (ББЦ) от нейното основаване през 1928 г. до политическите промени през 1989 г., както и динамичната ѝ трансформация през следващите години. Както подсказва заглавието, фокусът бе върху начина, по който общността осмисля своята специфична, „българско-народностна“ химнография като ключов маркер на общностната си идентичност – сравнително дълго последователите на ББЦ възприемат своето профетическо химнотворчество като специфичен белег, който ги разграничава от останалите евангелски кръгове у нас. Особено важен акцент е, че като елемент от устната култура на ББЦ, песните се възприемат не просто като художествени творения, а като пророчески, боговдъхновени послания, „облечени“ в слово и мелос. Анализирани бяха различни стилистични влияния, формирали устната песенна традиция на общността в контекста на социокултурни и психосоциални предпоставки. Метафорично, устната химнография на ББЦ би могла да се обобщи и като своеобразна „теология в песен“, доколкото профетическият етос на участниците в традицията захранва духовната им практика в продължение на десетилетия.
Лекцията бе последвана от оживена дискусия, свързана с представената тема, в която се включиха представители на всички изследователски групи при сектор „Музика“ на Института за изследване на изкуствата при БАН, както и представители на други научни институти и на професионални общности. Обсъдени бяха някои приложени изследователски подходи. В центъра на разговора се оказаха методологическите изисквания, произтичащи от проблематиката на изследвания обект, включително възможностите и специфичните предизвикателства при работа със „свидетелства“ като основа за анализ на устни традиции.
