Звук и етос. Вариации върху тема от Боеций

От прочутата мисъл на Боеций, че “има три музики” – musica mundana, която се изразява в движението на планетите и ритъма на сезоните, musica humana, която се състои от хармонията на тялото и душата, и musica instrumentalis, която се произвежда от музикалните инструменти – до съвременността срещата между звука и етоса е белязана с отслабваща сила и намаляваща честота. С течение на вековете музикалната наука все повече “свива” този обем на идеята до степента, в която под музика остава да се разбира преди всичко последната, звучащата музика. Книгата е опит за реабилитация на човешката музика (humana) като необходима днес познавателна територия, позволяваща да се решат поновому четири групи от въпроси: за начина, който самата музика открива пред човека да говори за нея, оставайки жива чак до самото изказване, или за музикалната философия (първа част), за музиката и израза, или за това, какво означава музикалната алегория (втора част); защо звук и етос са понятия за единосъщност (трета част) и с какво се различава една музикална теология от теологията на музиката изобщо (четвърта част).