Църковност и музикално мислене. С примери от творчеството на Добри Христов

С., Институт за изкуствознание, 2006. 304 с.
Ключовата дума в тази книга е думата църковност. С нея се пита: има ли музика, която наричаме църковна, някакво специфично качество, което я характеризира като същностно църковна, или с подобно определение обозначаваме единствено мястото й в богослужението, ролята й на отделен елемент, на съставна част от него? По какъв начин се изразява принадлежността на музиката към Църквата? Дали функционалното, практическото и богослужебното разкриват отношението музика-Църква само в плана на културните дейности и социалните институции, или разбирането за църковността ни изкачва на по-висок етаж, на който църковната музика представя себе си като функция на приобщаването, практика на вярата и службата на Бога?
Може ли качеството църковност да даде нови измерения на понятието музикално мислене? И ако има такова качество, и ако то е онова, с което музиката влиза в пряк диалог с човека, призовава го към църковно участие – живо и реално, – то как това качество може да бъде познато и изследвано? Как църковността, заключила истината на църковната музика, същевременно дава достъп до истината за църковната музика? Има ли път, който води знанието за музиката към разкритията на музиката като познание?
Способни ли сме да слушаме и осмисляме музиката с ухото на разума, за да позволим на самата нея да се изправи пред нас като казваща и мислеща музика?