Диалогичната музика: блусът, популярната култура, митовете на модерността

С., Институт за изкуствознание, 2005
Възникнал като маргинална културна практика, блусът придобива смисъл на водеща парадигма в съвременния свят. Но можем ли да потърсим в блуса някаква обобщаваща метафора? Можем ли да припознаем в него ключ към разбирането на музикални явления, които въпреки своята изменчивост и разноречие пребивават в относително устойчив стилистически свят и спорят на различни нива с хегемониите на модерността? И защо да го правим, когато рационалният човек на модерното време е привързан сякаш по-скоро към кулата на тясно специализираното, фрагментарното познание?.. “Диалогичната музика” полемизира върху блуса като светоглед и като емблема на афроамериканската традиция – не само заради нейното широко културно-историческо въздействие, дало тласък на глобални звукови потоци през 20 век, но и за да разкрие особената роля на етно-музикалните различия в разтварянето на доминантните ценностни представи в контекста на модерността.