10 май 2021

Становище на Общото събрание на БАН за представения за обсъждане проект на Национална програма „Стимулиране на публикационната активност на научноизследователския състав на държавните висши училища в България в световните бази данни Scopus и Web of Science“

 

Б Ъ Л Г А Р С К А   А К А Д Е М И Я   Н А   Н А У К И Т Е
1040  София, ул. “15 ноември” № 1  (+359 2 979 5 333)  http://www.bas.bg
 
 
 
СТАНОВИЩЕ
на Общото събрание на БАН
Относно:         Представен за обсъждане проект на Национална програма „Стимулиране на публикационната активност на научноизследователския състав на държавните висши училища в България в световните бази данни Scopus и Web of Science“

 
Общото събрание на Българската академия на науките (ОС на БАН) изразява несъгласие и дълбоко възмущение от дискриминационния характер на публикувания проект на Национална програма „Стимулиране на публикационната активност на научноизследователския състав на държавните висши училища в България в световните бази данни Scopus и Web of Science“. Това е пореден опит да се разедини научната общност, като се насочва НАЦИОНАЛНА подкрепа само към част от нея и се изключват учените от водещата научна институция в страната – БАН, както и тези, работещи в други научни организации – Селскостопанска академия и научните институти в системата на Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието, храните и горите, Министерство на културата, Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и др.
Учените от Българската академия на науките произвеждат основната част от научната продукция на България в международно признати научни издания. Позволяваме си да напомним факта, че БАН от години е въвела и прилага методика за формиране на трудовите възнаграждения на изследователите и разпределяне на бюджетната субсидия между отделните звена, обвързана с постигнатите конкретни резултати и насочена към стимулиране на качествена и видима публикационна активност.
Категорично заявяваме, че освен дискриминационна, Програмата не е съобразена с европейските принципи за единство в научноизследователските дейности и осигуряване на качествен научен продукт. В предложения за обсъждане вид тази програма е практически неприложима, нарушава принципите за равнопоставеност и създава условия за уравниловка.
Безпокойството ни е породено  от няколко факта:

  • Мотивите към Програмата са в противоречие със заложените в Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. единни политики и принципи за развитие на научноизследователския сектор на страната.
  • Не се отчита огромната разлика между списанията, индексирани в посочените бази данни. Поставянето на всички списания под общ знаменател ще доведе до държавно стимулиране на публикуване предимно в списанията с по-нисък рейтинг и няма да насърчава насочването към списания с най-високи изисквания. Това противоречи на мерките към дейност 5.1. на Стратегията, които предвиждат „създаване на система за оценяване на приноса на статията за страната, включваща елементи като импакт фактор/ранг, дял на участие на български учени, научна област и др., и обвързването ѝ със съответно материално стимулиране“.
  • Проектът не гарантира равнопоставеност и прозрачност като водещи принципи при изразходването на публични средства. Не е предвидена единна методика за разпределението на средствата за допълнителни трудови възнаграждения за авторство или съавторство на научни публикации в издания, индексирани в Scopus и Web of Science.
  • Проектът на Програмата съдържа множество неясноти и неточности. Нагледен пример е нейното наименование. Трябва да се подчертае, че учените не публикуват в световните бази данни, а в научни списания, част от които се реферират и индексират в споменатите бази данни.

Могат да се изброят още недостатъци на проекта на Програмата, но и гореизложените разкриват нейната несъстоятелност и дискриминационна същност. Във връзка с това, заявяваме следното:

  • Недалновидната политика по отношение на българския научен потенциал доведе научноизследователската система на страната до тежка кадрова криза.
  • Изкуствено се създава градиент в заплащането на учените в университетите и БАН, за да бъде отклонен научен потенциал от БАН и да се прикрие поне частично тежката кадрова криза в университетите – резултат от продължителната погрешна държавна политика в областта на науката и висшето образование.
  • Игнорира се огромна част от българската научна общност, която включва преди всичко БАН, но също и в другите научни учреждения извън ДВУ.

Настояваме проектът да бъде преработен, като се съобрази със следните предложения:

  1. Да бъде насочен към всички научни институции в България.
  2. Да бъдат формулирани ясни критерии за подбор на научните издания, като се приложат не само количествени, но и качествени критерии.
  3. В програмата да се предвидят средства за заплащане на публикационни такси в престижни международни издания.
  4. Да се осигури по-сериозно финансиране на програмата, за да има тя реално обществено въздействие.

Призоваваме:

  1. Да се изпълнява Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. в нейната пълнота и последователност, като вярваме, че тя не е изготвена само за да се показва на органите на Европейския съюз, а за да бъде приложена в практиката.
  2. МОН да спре дискриминационната политика спрямо БАН и останалите научни организации извън ДВУ и прилагането на двойни стандарти и в областта на науката! Надяваме се държавата да започне да работи за изграждане на единна научноизследователска екосистема в България, а не да насочва усилията си към разединяване на научната общност.

Становището е прието на 12-тото заседание на Осмото Общо събрание на БАН на 10 май 2021 г., т. 3 от дневния ред.

 

Линк към публикувания текст в сайта на БАН:

https://www.bas.bg/2021/05/%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%81%d1%8a%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bd-2/