18 май 2021

„Българска царска кръв в сърцето на Константинопол!?“

Екипът за управление на проекта BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“
Ви кани
на публична лекция на тема:
Българска царска кръв в сърцето на Константинопол!?
 
на координатора на НИРД по проекта
проф. д-р Емануел Мутафов,
директор на Института за изследване на изкуствата при БАН

Лекцията е посветена на предстоящия празник на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и ще се състои на 20.05.2021 г. от 16:00 ч. в Зала 1 на СУ „Св. Климент Охридски“.

Illustration_11
Проф. Емануел Мутафов ще представи любопитни данни от последната си монография „Богородица Вместилище на Невместимото. Човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол“. Монографията е издадена през 2020 г. в рамките на научната дейност на проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ.

Има ли връзка българската история от времето на династиите на Палеолозите и Асеневци с манастира Хóра в Константинопол (Истанбул)?
Доколко винаги елитите са били смесени, докато народите им са воювали помежду си?

На тези въпроси отговаря новото библиофилско издание, което издателският отдел на Института за изследване на изкуствата на БАН пусна в тираж само 100 броя през лятото на 2020 г. Монографията на проф. Емануел Мутафов Богородица Вместилище на невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол обобщава всичко, публикувано до момента за манастира Хóра. Повечето цветни фотографии и четирите схеми на монограми са дело на автора и са направени специално за изданието. За първи път в изследване за този паметник се прави връзка с епитафа на Ирина Асенина (съпруга на цар Иван Асен III), написан от Мануил Филис, който по всяка вероятност описва иконографската програма на погребалния параклис в този манастир. Проф. Мутафов изказва тезата, че е по-възможно в аркосолиите на параклиса да са били погребани потомци на Ирина Асенина, т.е. представители на династиите на Палеолозите и Асеневци, а за място за погребение на Теодор Метихит да е избран диакониконът, като така предлага връзка и с българската история. За да докаже това авторът включва в проучванията си и съвременни на паметника текстове от ръкописи, които разкриват повече тайни относно ктиторството на храма.

В книгата си проф. Е. Мутафов предлага още цялостен поглед към надписите в църквата с тяхното разчитане и превод; анализира строителните периоди и разглежда историческия, художествен, духовен и човешки контекст, в които паметникът функционира особено през Палеологовата епоха. Направен е опит за реконструкция на личността на майсторите, работили в Хóра, които условно авторът нарича „Флор и Лавър“ и доказва, че са били най-вероятно братя. Тяхното ателие се заражда в Константинопол за автора, а не в Солун, както например смята Е. Цигаридас. Неговите представители се занимават едновременно със строителство, мозайки, живопис и каменна пластика; състои се от около десет души; мени своя състав през годините; украсява след Хóра църквата „Св. Апостоли“ в Солун, а не обратното, и се връща за поправки и допълнения до към средата на XIV в.

Манастирът Хóра е един от най-известните и изследвани византийски паметници в съвременната наука. Неговите архитектура, мозайки и стенописи са христоматийни примери за столично Палеологово изкуство с европейско качество и история, достойни за тезауруса на световното културно наследство. На 29.05.1453 г. църквата е първата, която е обругана от османските турци чрез натрошаване на чудотворната икона на св. Богородица, закрилница на Константинопол. По-късно сградата е превърната в джамия (Карие джами), а от 1958 г. функционира като музей.

Изследването се появи в контекста на случващото се със „Св. София“ в Истанбул като един своеобразен апел за по-отговорно отношение към съхраняване на християнските и до голяма степен световни паметници в Република Турция. Манастирът Хóра, обект на проучванията в това издание, също сподели подобна съдба през миналата година, но българската книга за него не бе представена конвенционално пред публика заради противоепидемичните мерки. Част от мозайките в Карие джами вече са закрити с гипсокартон, за да не разсейват мюсюлманите по време на молитва.