30 юни 2021

Църковни съдове и принадлежности от благородни метали от XVII-XIX в. в Националния църковен историко-археологически музей – София

Автор гл. ас. д-р Нона Петкова от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Обект на изследване в предлагания индивидуален планов проект са произведенията на църковната утвар и по-конкретно църковните съдове и принадлежности от благородни метали от XVII-XIX в. от фонда на Националния църковен историко-археологически музей, София (НЦИАМ). Сбирката на институцията от този период включва приблизително 80 предмета, сред които потири, дискоси, звездици, канички теплота, дарохранителници, обкови на напрестолни евангелия и кръстове, кадилници, кандила и др.
1. Информация за степента на проученост на изследвания обект:
Църковната утвар от фонда на Националния църковен историко-археологически музей не е била предмет на цялостно научно изследване до момента. Сбирката от църковни съдове и принадлежности от благородни метали на институцията е  частично позната – преди всичко от каталога на дългогодишния директор Васил Пандурски „Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей – София“ (1977). Ограничен брой произведения намират място и в монографични трудове за златарската традиция и за църковно-приложните изкуства по българските земи до XIX в. на Димитър Друмев, Иван Сотиров и Елена Генова, а също и в публикации на Иван Гошев, Мила Сантова и др. Отделни примери са част от изложбени каталози, документални сборници и научно-популярни брошури. Основната група предмети са напълно непознати, непубликувани или експонирани.
2. Информация за научната новост:
Научната новост на проекта е свързана с възможността да се извърши цялостно проучване на сбирката от църковни съдове и принадлежности от периода XVII-XIX в. на НЦИАМ със съответното документиране, систематизация на произведенията и анализ. В процеса на работа ще се търси прецизиране на датировките и атрибуцията на предметите, които по възможност ще бъдат интерпретирани в съответния духовен, културен и исторически контекст. Изследването се основава на комплексна методология с привличането на подходи от областта на историята и литургиката, като при описанието и класификацията на паметниците водещи ще са формалният, иконографският и сравнителният анализ.
3. Перспектива за целите и научното приложение на изследването:
Проектът си поставя за цел обработката, систематизирането и въвеждането в научно обръщение на непубликуваните произведения на църковната утвар в институцията, както и преразглеждането и актуализирането на информацията за вече публикуваните примери с изготвянето на предварителен опис на сбирката от свещени съдове и принадлежности на НЦИАМ, датиращи от периода XVII-XIX в. Проучването ще може да послужи като основа за бъдещи изследвания в областта на историята на изкуството, културата и богослужебната практика, както и по-конкретно за последващи разработки върху златарската традиция по българските земи.  
4. Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление:
Произведенията на църковната утвар все по-често попадат във фокуса на внимание през последните години, като неизменно участват в представителните изложби на християнско изкуство в страната и зад граница, както и са предмет на дисертационни трудове и значителен брой публикации. Нарасналият научен интерес към тази тематика определя и актуалността на предлагания проект, свързан с първичната регистрация и научната интерпретация на сбирката от църковни съдове и принадлежности от фонда на НЦИАМ. Изследването ще позволи адекватното вписване на тези произведения като културно-историческо наследство в балкански и европейски контекст, както и тяхното последващо опазване, социализация, експониране и т.н.
5. Работна програма: индивидуален планов проект с продължителност две години. През първата година се предвижда проучване и документиране на паметниците, работа с инвентарните описи и архивните материали във фондовете на НЦИАМ и на други институции; втората година е предназначена за систематизация и анализ на натрупания материал, обобщения и изводи, завършване на текста и подготовка на албума.
6. Жанр и очакван обем на изследването: научен каталог на паметниците.  Приблизителен обем от 100 страници текст, придружен от албум.
7. Материално и техническо обезпечаване на изследването: със собствени средства.   
8. Перспективи за сътрудничество с други институции: предложеният проект предвижда сътрудничество с НЦИАМ.
9. Възможности за обнародване на постигнатите резултати: участие с доклади в научни форуми; публикации в специализирани издания.
ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ
Ангелов, В., Г. Михайлова, В. Костадинова-Ковачева и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998.
Бойкина, Д. Няколко мощехранителници от софийски златари. – Проблеми на изкуството, 4, 2016, 34-43.
Друмев, Д. Златарско изкуство. С., 1976.
Генова, Е. За няколко непубликувани произведения на църковната миниатюрна пластика в български музейни сбирки. – Проблеми на изкуството, 1, 2006, 43-52.
Генова, Е. Църковните приложни изкуства от ХV–ХІХ век в България. С., 2004.
Гошев, Ив. Църковни старини из Врачанска епархия. – Годишник на СУ, Богословски факултет, ХІ, 1933-1934, 1934, 1-52.
Пандурски, В. Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей. С., 1977.
Пандурски, В. Църковен историко-археологически музей – София. С., 1973.
Сантова, М. 24 златарски паметника от Бачковския манастир. С., 1990.
Сантова, М. Дискосът – функции, иконография, семантика. – Проблеми на изкуството, 3, 2002, 3-8.
Сотиров, Ив. Чипровска златарска школа. Средата на ХVІ – началото на ХVІІІ век. С., 2001.
Станкова, Л. Украсата на металните предмети с църковно предназначение и османска естетика. – Проблеми на изкуството, 4, 2019, 21-31.
Boschkov, At. Die bulgarische Volkskunst. Reglinghausen, 1972.
Treasures of Christian Art in Bulgaria. Ed. by V. Pace. Sofia, 2001.