27 май 2022

Две книги за Райна Кацарова ще бъдат представени на 28 май

Постер 28 05 2022-02Две книги за „великата дама на българската етномузикология" Райна Кацарова ще бъдат представени в рамките на 53-ти Международен фестивал „Софийски музикални седмици".

На 28 май, събота, от 18.00 ч. в Студио „Музика" (част от Концертен комплекс „България", ул. „Аксаков" 1, гр. София) ще бъдат представени книгите на Венцислав Димов „Живите гласове: представяне на архивираното звуково наследство на Райна Кацарова (плочи от 30-те и 40-те години на ХХ век)“, издание на Института за изследване на изкуствата на БАН и „С хоро и песен, с перо и слово“ на Лозанка Пейчева, Венцислав Димов, Гео Кукудов, издадена през 2021 г. от издателство Симелпрес. И двете издания са посветени на 120 години от рождението на Райна Кацарова.

Jivite glasove_RKazarova_VDimov_koriza-1Монографията на проф. д.н. Венцислав Димов „Живите гласове: представяне на архивираното звуково наследство на Райна Кацарова (плочи от 30-те и 40-те години на ХХ век)“ е издание на Института за изследване на изкуствата към БАН, специално издание на списание „Българско музикознание“. Книгата представя най-ранните ресурси на един от най-богатите и стари музикалнофолклорни архиви в България – този на Института за изследване на изкуствата към Българска академия на науките. Книгата, изследваща първите записи в българската наука (1938–1948), правени от Райна Кацарова със записващ грамофонен апарат „Престо“, е съставена от две части: монографията „Представяне на архивираното звуково наследство на Райна Кацарова (плочи от 30-те и 40-те години на ХХ век)“ и „Живите гласове“ с диск с 153 архивни звукозаписи и детайлна информация за тях.

Монографичната част е структурирана в шест глави, които последователно излагат: предпоставките за появата на теренните звукозаписи на традиционна музика в България; основната база на изследването (звукозаписи на традиционна музика, теренни дневници и тетрадки, нотни транскрипции, доклади за научни командировки, фотографии); описание на носителите с първи теренни звукозаписи в България; аналитични прочити на пространствата на записаната музика; на записаните певци и свирачи като „гласовете“ на традицията; ключове към звуковия масив в приложението: пространствата на записите, орбитите на функционалните цикли, характерни и уникални стилове на певци и свирачи в динамиката на живата традиция. Изследването аргументира тезата, че с теренната работа, звукозаписите и публикациите на Райна Кацарова българската музикална фолклористика се включва в руслото на световната етномузикология. Книгата, посветена на паметта на Райна Кацарова (1901–1984), е адресирана към изследователи, преподаватели и студенти, етномузиколози, но и към историци, културолози, хуманитаристи и всички, които се интересуват от традиционната музика и нейните най-ранни звукови свидетелства по българските земи.

Korica_book.cdrМонографично-документалното изследване „С хоро и песен, с перо и слово“ е структурирано в два раздела. Монографичният очертава мащабите на делото на Кацарова като теренист, изследовател, автор на научни публикации, първи по рода си в нашето народознание. Проф. д. изк. Лозанка Пейчева е автор на първите две студии в монографията: „Райна Кацарова: епоха в историята на българската етномузикология“ и „Научното наследство на Райна Кацарова: пионерски проучвания“. Те разкриват защо, как и за кого Райна Кацарова е първопроходник в музикалната ни фолклористика; очертават най-важните приноси и направления, които Райна Кацарова прокарва в българската етномузикология: певци и песни, музикалнофолклорни области, традиционно многогласие, свирачи и традиционни инструменти, ритуали, танци и танцова етнология, народен куклен театър, маскарадни игри и т.н. – от етнографското описание на родната традиция до антропологическите интерпретации и преодоляването на етноцентризма. Другите две студии от монографията, дело на проф. дн Венцислав Димов, представят мащабите на ранната ѝ теренна работа и уникалността на най-ранните, първи звукови записи на традиционна музика в България („Звукови паметници с визия за бъдното“); и за пръв път обобщават значимостта на научно-приложните, медийните и обществените активности на Райна Кацарова („Просветителка със слънцето на народното творчество“).

Втората част на книгата съдържа документи и материали: дневници, непубликувани текстове, кореспонденция, визуални свидетелства (снимки, рисунки, факсимилета на документи, печатни издания, писма). В нея говори самата Райна Кацарова и се чуват гласовете на близки и приятели, колеги и последователи. Благодарение на сина на Райна Кацарова Гео Кукудов, в това издание намират място непубликувани досега текстове от Райна Кацарова (ранни дневници), нейна кореспонденция със значими фигури в науката и културата, текстове за нея, снимки от фотоархива на семейството. Извадките от нейните дневници и писма, които досега са били достъпни само за семейството и най-близките ѝ, отварят пред читателя вратите към вътрешния свят на Райна Кацарова.