3 яну 2024

Нови книги за източноправославната музика на акад. Светлана Куюмджиева

Дискутираната от дългогодишния сътрудник на Института за изследване на изкуствата акад. Светлана Куюмджиева проблематика и в двете книги засяга важния въпрос за културната идентичност на народа ни – парадигма, която отдавна е сред приоритетните.

Svetlana Kujumdzieva. „Studies on Eastern Orthodox Church Chant“ („Проучвания върху източноправославната църковна музика“). Variorum Collected Studies. Routledge. London-NY, 2023, 242 p. ISBN 978-1-032-45481-8).  В книгата се засягат проблеми на отделни жанрове, богослужебни книги и такива, свързани с историята на българската православна музика. Проблемите са от периоди, които бележат както кризи, така и обновления в областта на източноправославната музика. Такива са ІХ-Х в., периодът на възникването на „Slavia Orthodoxa”, ХІV-ХVІ в., периодът на установяване на новоредактирания Йерусалимски богослужебен устав и доктрините на исихазма, и ХVІІІ-ХІХ в., периодът на Балканското национално възраждане. Аргументира се идеята за способността на източноправославната музика да компилира традиции на различни езици и национални практики. Дискутират се въпроси за това къде традициите се разделят и къде се пресичат, какво от тях е предадено и как се е съхранило, кой ни го е предал и какво ние сме направили с него. Посочено е, че някои от създадените творби се разпространяват на Запад и стават „посланици” на красотата на източноправославната музика. Те документират една „отворена“ култура между Изтока и Запада. 

 

Светлана Куюмджиева. „Тук пеят певци с глас“. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023, 272 с. ISBN 978-619-245-344-2). Заглавието на книгата е взето от оставена бележка в две от песнопенията, поместени в един от много значимите български паметници, Палаузовият препис на Бориловия синодик откъм края на XIV в., за който се предполага, че е писан под ръководството на патриарх Евтимий Търновски. Представени са личности, за които със сигурност знаем, че са изиграли значима роля в развитието на източноправославната музика. Без съмнение всички те са били и творци, и певци. Фигурата на твореца през Средновековието, а и през Възраждането в църковната музика, е неотделима от тази на певеца-изпълнител. Представянето на личностите започва със св. Йоан Дамаскин  от VII-VIII в. и завършва с едни от най-видните дейци в историята на българската църковна музика от ХХ в., Добри Христов и Петър Динев. Творби на някои от тях звучат в приложения в края на книгата компакт диск.