Първите жени творци в културата на Третото българско царство до 1919 г. Нови прочити

Ръководител проф. д-р Милена Георгиева от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Тази година ИИИзк-БАН сключи договор с Градска художествена галерия – Казанлък за научно сътрудничество в различни аспекти – каталогизация на иконната сбирка на галерията, изнасяне на лекции пред публиката на галерията, издаване на тематични научни сборници, които ще се продават в книжарницата на галерията, заедно с други институтски публикации и други съвместни дейности. Държа да отбележа, че това е първата държавна галерия в страната, която сама предлага сътрудничество, търси помощта именно на специалисти от Института, предоставя свободно своите колекции за работа и поощрява изяви на научни работници. ХГ-Казанлък в момента  е една от най-активно развиващите се галерии в страната по високи европейски стандарти с изяви зад граница, в столицата и провинцията, благодарение на нейния изключително деен директор – д-р Пламен В. Петров. Музеят и създадената към него художествена сбирка са най-ранните в страната (1903 г.), а днес художествените колекции на галерията притежават извънредно значими художествени произведения. Първата задача на тази дългосрочна програма е подготовката на съвместно научно издание във вид на представителен художествен албум -монография.
Ръководител и екип на проекта, срок на изпълнение:
Преди няколко години предложих на директора на ХГ-Казанлък тема за издаването на научен сборник с работно заглавие: „Първите жени творци в културата на Третото българско царство до 1919 г. Нови прочити”, на който се очертавам като съставител, научен редактор  и един от авторите. В екипа от автори сме поканили със свои статии и студии да участват от ИИИзк-БАН: проф. д-р Йоана Спасова-Дикова (актриси), гл. ас. д-р Диана Дамянова и гл. ас. д-р Емилия Жунич (певици, музикантки), проф. д-р Милена Георгиева, доц. д-р Катерина Гаджева, гл. ас. д-р Мария Митева (живописки, скулпторки, приложнички, фотографки). 
Към този екип са присъединени: Катя Зографова (Литературен музей-София) и доц. д-р Людмила Миндова (Институт по балканистика с център по тракология-БАН)  с текстове за литературата и литераторките от този период.
От страна на галерията със свой текст върху творчеството на непознати жени художнички участва д-р Пламен Петров.
С ценната документална част, която ще разгледа обучението на всички първи жени, постъпили и учили в Рисувалното училище се занимава д-р Рамона Димова (изкуствовед-архивист на свободна практика). Някои автори са предали своите текстове, от други очакваме такива. Сборникът-албум и авторските права за изображенията ще бъдат финансирани от ХГ-Казанлък. Срокът за изпълнение е една година. ХГ-Казанлък кани всеки от авторите да изнесе лекция пред казанлъшката публика върху разработваната от него проблематика.
Цел на изданието:
Докато за по-късния период на 20-те  и 30-те години на ХХ в. има вече обстойна монография за жените художнички (на Милена Балчева и Рамона Димова), то за най-ранния период на българското изкуство липсва цялостно изследване за тях. Т.нар. women studies продължават да бъдат актуални, доколкото тази гледна точка все още остава не докрай използвана от изследователите в България към наличния художествен материал, като непрекъснато се откриват нови субекти с тяхното непознато до днес творчество. Естествено първата цел е имената на тези най-ранни жени художнички да излязат от „сянката на историята”, да се проучат мотивите им за развитие в областта на художественото творчество, техните постижения или причините за тяхната забрава и невключване в официалните исторически наративи за изкуството. Неочаквано големият брой на академично образовани художнички поставя настойчиво въпроса за тяхната (не)случила се реализация и рецепционния въпрос за отношението на обществото към техните професионални стремежи. В сборника тематиката е разширена и с жени творци в други видове изкуства, пред които стои същия проблем. Но едновременно с това е важен и другия алтернативен въпрос – за кариерното израстване на жените творци в българското културно пространство  с причините и възможностите за успешната им реализация. Ето защо между текстовете за присъствието на жените в различните изкуства и литературата се надявам да протече интертекстуален диалог като първостепенната ми цел е  да се предложи обстойна непозната и вече систематизирана информация за участието на първите жени творци в цялостното формиране на българската художествена култура, която да доведе до интересни съпоставки и всеобхватни изводи за тяхната роля и приноси. Личното ми  участие в този проект ще бъде с две студии и предговор.