ДВЕ НОВИ КНИГИ ПО ПРОЕКТ „КИНО.БГ“
Книгите могат да бъдат „свалени“ от секция „БИБЛИОТЕКА“ на сайта – https://bgkino.com
„ОТ ЛУНА АД ДО КИНОПРОСВЕТАТА ПО СЕЛАТА. ИНДУСТРИАЛНО И ИНСТИТУЦИОНАЛНО В БЪЛГАРСКОТО КИНО МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ“ на Петър Кърджилов съдържа осем студии, посветени на малко изследвани и напълно неизвестни теми от историята на българското кино през 20-те и 30-те години на ХХ век. В тях с характерните за автора богата фактологичност и увлекателност са разкрити не само творческите постижения, колкото и скромни да са те на българските кинопионери, но и бита, социалната и културна атмосфера на времето. Това е епохата, в която възникват първите киношколи, производствени обединения на филмови дейци, професионални организации и киноинституции. Пред читателя се открива една широката панорама на българския филмов живот, изпълнен със смели мечтатели, ловки комбинатори, вдъхновени предприемачи, които никога не се отказват и са готови да жертват всичко, за да положат основите на българското кино.
CHARLIE CHAPLIN ON VITOSHA. THE SHAPING OF FILM CULTURE IN BULGARIA AND THE BALKANS BETWEEN THE WORLD WARS (ЧАРЛИ ЧАПЛИН ЗА ВИТОША. ФОРМИРАНЕТО НА ФИЛМОВАТА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ И НА БАЛКАНИТЕ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ) представлява опит в един сборник от студии и статии да се да опише и анализира появата на национална филмова култура на Балканите в междувоенните години. Фокусът е върху процесите, които се развиват на територията на Царство България при взаимодействието на киното с други изкуства, медии и основните държавни институции. За по-отчетлива контекстуализация са взети примери от две съседни държави, които са най-близки по манталитет: Вардарска Македония, тогава част от Сръбско-хърватското кралство, и гръцкия град Солун. Сборникът се опитва да запълни липсата на интердисциплинарни изследвания, които разглеждат развитието на киното на фона на културните и социалните процеси, характерни за националната държава на Балканите в този конкретен исторически период. Изследването допринася за по-нюансирано разбиране както на конкретния исторически период, така също на днешния ден. Познаването на миналото си остава все така неотменно изискване за разбирането на съвременните предизвикателства и перспективи.
Книгата е публикувана на английски. Съставител: Александър Донев, рецензенти: Петя Александрова, Гергана Дончева. Редактор на английския текст и допълнителни преводи: Петър Гълъбов.
