За фасадата в българската архитектура през втората половина на ХХ век.

Актуалността на проблема за фасадата се определя от потребността да бъдат изяснени средствата за постигане на образната изразителност в знакови творби на съвременната ни архитектура.
Настоящият изследователски проект е от направлението “Процеси в развитието на съвременната българска архитектура” и цели да се проследят промените във времето на видимия образ на архитектурното произведение през втората половина на миналия век.
На база литературни източници, издирен, селектиран, систематизиран и анализиран богат фактически материал, както и резултати от предишни разработки, са изведени обобщени характеристики за етапите в развитието на архитектурата у нас през наситения със събития половинвековен период.
Трудът включва авторски тези, обобщени изводи в резултат от настоящото и предишни изследвания, известни факти, тези, оценки. Приносът на автора е в “сглобяването на мозайката” и създаването на една сравнително цялостна картина за развитието на българската архитектура през изследвания период, изводите и обобщенията за състоянието, влиянията, отраженията и тенденциите, като акцентът е поставен върху образът на сградата, фасадата.
В монографията са изтъкнати знакови творби на бележити български творци, съизмерими с тогавашните световни постижения, както и основни отлики на архитектурата у нас по времето на социализма от тази в страните с развита демокрация. Проследени са и промените, настъпили в образа на редица сгради след десетилетия експлоатация.
Книгата представлява интерес както за архитектурната колегия и студентите по архитектура, така и за широк кръг читатели, интересуващи се от заобикалящата ни среда.