29 юни 2021

Българска музика на сцената на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ – репертоарни стратегии и критическа рефлексия

Автор гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ е най-дългогодишният столичен музикален форум. Създаден през 1970 и претърпял различни институционални трансформации, към настоящия момент фестивалът осъществява без прекъсване 52 успешни издания.
В резултат на специална и неизменна репертоарна стратегия на организаторите съществен дял в програмното съдържание е българската музика, проявяваща се в няколко аспекта. От една страна от подиума на „Софийски музикални седмици“ звучат многобройни произведения (включително и рядко изпълнявани и дори неизпълнявани на българска сцена) на класиците Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов и други, а също и премиери на специално създадени за фестивала творби, което в последните години е приоритетна част от мисията му. По този начин през реализираните досега издания е натрупан огромен репертоарен „трезор“. От друга страна в „Софийски музикални седмици“ участват елитни български изпълнители – солисти, диригенти, камерни ансамбли, оркестрови, оперни и хорови формации, представящи както опуси от световната музикална съкровищница от всички епохи, така и български произведения от композитори от различни генерации в различни жанрове. Не на последно място – българската музика присъства като задължителен/ препоръчителен компонент и в програмите на гостуващите чуждестранни изпълнители. Често тя е представяна и в цикъла „Сцена на младия музикант“ от талантливи интерпретатори – бъдещи звезди, към които фестивалът традиционно проявява особена грижа.
Като една от най-значимите фестивални прояви с национално значение през полувековната си история „Софийски музикални седмици“ непрекъснато са в обектива на музикалната критика, която внимателно наблюдава и анализира постиженията и недостатъците на отделните издания. Присъствието на българска музика във фестивала също е обект на специално рецензиране – в отделни текстове или в обособени раздели в обзорните музикалнокритически публикации.
Акцент в предлагания планов проект „Българска музика на сцената на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ – репертоарни стратегии и критическа рефлексия“ ще бъде именно проучването на разнообразните прояви на българската музика, експонирана на форума, което все още не е било обект на научно систематизиране. Целта е да се откроят най-често изпълняваните български автори и техни произведения, оформящи репертоарния профил на фестивала, както и новосъздадените, инициирани от „Софийски музикални седмици“ композиторски опуси. Най-активните български изпълнители и състави също са във фокуса на предстоящото изследване по няколко причини. Отдавна завоювали световните сцени много наши блестящи инструменталисти и певци са постоянни участници и съмишленици на столичния фестивал. Сред тях са Минчо Минчев, Светлин Русев, Атанас Куртев, Жени Захариева, Людмил Ангелов, Пламена Мангова, Евгени Божанов и много други, които със стойностните си концертни програми и оригинални проекти допринасят за обогатяването на фестивалния репертоар и откъм българско музикално творчество (нерядко произведенията са им специално посветени). В последното десетилетие кауза на „Софийски музикални седмици“ е и привличането на фестивалния подиум на наши сънародници, реализирани и пребиваващи зад граница. Ежегодни участници са и утвърдени български оркестрови, хорови и камерни формации.
Като цяло интерпретирането на репертоарните стратегии в представянето на българска музика на сцената на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ ще уплътни представите ни за музикалнокултурните процеси, протичащи у нас в последния петдесетгодишен период.
Изследването ще се опира на предишни мои разработки, посветени на проучването на съвременната музика, включена в програмите на „Софийски музикални седмици“, както и на текстове, свързани с българската фестивална практика и българското композиторско творчество от различни автори. Основен информационен източник ще бъде обемната музикалнокритическа рефлексия – отзиви, рецензии и интервюта, публикувани през изминалите 50 години в специализирани издания, седмичници и ежедневници, допълвана от данни от програми и други анонсиращи материали.
Изработването на приложения, проследяващи динамиката на представянето на български музикални произведения, на техните жанрови пропорции, на премиерните опуси и други съществени компоненти, отнасящи се към презентирането на българска музика в различните етапи от развитието на „Софийски музикални седмици“ ще открои репертоарната стратегия по отношение на включването на български творби и български изпълнители от различни поколения във фестивалната програма, в чиято концепционна основа е балансираният подход.
Ще продължи ползотворното сътрудничество с организаторския екип на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
Необходимият период за осъществяване на предлагания планов проект е две години. Не се изисква допълнително финансиране. Очакваният резултат е монографично изследване.