Петър Ступел – щрихи към творческия портрет

Автор гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Петър Ступел (1923 – 1997) е ярка творческа и обществена фигура с важно значение за съвременната музикална култура. Детските и естрадните му песни са се превърнали в шлагери, музиката му към игрални филми и сериали, театрални постановки и радиопиеси е разпознаваема, автор е на мюзикъли, детски оратории, оперети и балети. В продължителен период е професионално свързан с Радио София, Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия, „Балкантон“, Българската телевизия. Почти 20 години ръководи най-стария столичен международен музикален фестивал „Софийски музикални седмици“ – от началото на 80-те години на миналия век до края на жизнения си път, където проявява завидни организаторски способности и умения, позволяващи му да изведе вече утвърдения международен форум на качествено ново равнище. Музикант с висок авторитет у нас и зад граница, опитен администратор, той изразява ясната си гражданска позиция в многобройни статии, рецензии и отзиви по актуални въпроси на българската музика – проблеми на детската песенност, джаза и забавните жанрове (естрадна и танцова музика), както и такива, свързани с чуждестранната, а по-късно и българската фестивална практика, импресарската дейност.
На творческите му постижения са посветени някои твърде ранни, фрагментарни статии[1] и един очерк, подготвен по случай неговата 50-годишнина и обхващащ произведенията му до 1973[2], а дейността му като публицист до този момент остава встрани от полезрението на изследователите.
Тази година се отбелязва вековен юбилей от рождението на Петър Ступел, но все още няма пълно животоописание, нито дори актуализиран каталог на неговото изключително мащабно по своя обем творчество. В тази връзка вече е установен контакт с наследниците на композитора, които изразяват готовност да ми предоставят възможност за работа със съхранявания от тях личен архив (нотни материали – ръкописи на партитури и щимове, снимки, отличия, някои документи), което ще подпомогне работата, като добави непознати щрихи към известните към момента биографични данни и богатото му творческо наследство.
Целта на предлагания планов проект е да бъдат проучени различни аспекти от динамичния житейски и творчески път на Петър Ступел – композиции, публицистика, някои все още неразглждани административни документи, които да предложат нов поглед към творческия му портрет.
Тъй като двугодишен срок не би позволил изчерпването на проблематиката, свързана с приноса на Петър Ступел за българската музикална култура в нейната цялост, работата ще се фокусира върху следните конкретни задачи: 
1. Актуализиране на биографичните данни на Петър Ступел – до края на житейския му път.
2. Обогатяване на каталога с неговите произведения от различни жанрове с акцент върху периода 1973 – 1997, на базата на съхранения му личен архив и последващото им атрибуиране. Тук е мястото да се подчертае, че това само по себе си е особено трудоемка и сложна задача, поради необходимостта от паралелни проверки в публично достъпни източници за уточняване на датировки, сравняване на различни варианти/аранжименти и други дейности, които неминуемо ще възникнат в процеса на работа.
3. Коментар на публицистичното наследство на Петър Ступел и допълване на неизвестни факти, отнасящи се към дейността му на дългогодишен фестивален директор.
Изследването съчетава различни подходи, сред които историографски и биографичен. Проучването на сравнително малко познатите страни от многобройните активности на твореца, популярен предимно със своята музика, ще направи възможно разширяването на представата за комплексната личност и разностранното му дело. В перспектива текстът може да бъде основа на бъдещо цялостно монографично изследване, посветено на Петър Ступел.
Проектът не изисква допълнително финансиране, тъй като предполага работа със семеен архив, ДА, библиотеки, каталози в БНР, БНТ, „Балкантон“ и др. Вероятно ще е необходимо административно съдействие към някои институции за удостоверяване на работата ми по тази тема. Срокът за изпълнението му е две години.