Петър Ступел – композиторът

Автор гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Приносът на Петър Ступел (1923 – 1997) в различни области на българската култура е безспорен. В завършения предидущ планов проект „Петър Ступел – щрихи към творческия портрет“ бяха очертани някои основни, но малко познати досега аспекти от творческата и обществената дейност на ерудирания музикант: началото на творческия му път като многообещаващ пианист, импресарската му дарба, подпомогнала дългогодишното му успешно управление на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“, богатото му публицистично наследство – огледало на творческите му възгледи и позициите му по актуални музикални проблеми и др.
Все още обаче най-малко разкрит остава композиторът Петър Ступел, създал разпознаваема, незабравима музика. Съчетанието на неизчерпаема инвенция и невероятна продуктивност водят до появата на огромно количество детски и естрадни песни, хорови и музикалносценични творби, театрална и филмова музика и т.н. Създадено в широк жанров диапазон, творчеството на Петър Ступел е резултат и на неговите ползотворни сътрудничества с детски хорове в страната и чужбина, както и с неговите съвременници – поети (Георги Струмски, Леда Милева, Валери Петров и др.), композитори (Александър Райчев, Атанас Бояджиев, Константин Драгнев), режисьори (Стефан Сърчаджиев, Боян Дановски, Гриша Островски и др.), актьори (Климент Денчев, Коста Карагеоргиев, Лина Бояджиева, Жоржета Чакърова, Ицко Финци и др.).
Ето защо целта на предлагания планов проект е да систематизира масива от данни за композитора Петър Ступел, като го обогати със сведения, извлечени при проучване на личния му архив, и като отговори на следните основни задачи:

1. По-релефно открояване на основните за композитора жанрови сфери (всяка от които има разнообразни проявления, „подсфери“): детска музика (кратки песенни и многочастни вокални и музикалносценични творби), естрадна музика (в стила на шансона, „ангажирана песен“, танцова и забавна музика), филмова музика, музика към театрални спектакли и радиопиеси. Открояването на някои произведения от различни жанрове, които се оказват централни в съответните области по различни причини, ще подпомогне извеждането на периодизация в житейския и творчески път на композитора.
2. Разглеждане на специфичното отношение на Петър Ступел към словото, взискателността му към литературните текстове – важен фундамент и необходимост за музиката му, дори когато е без словесен текст. За по-пълноценното разкриване на основните аспекти на неговото композиторско творчество, в много отношения ключови са богатите личностни и професионални взаимодействия на Петър Ступел с музиканти, поети, писатели, режисьори, съпътстващи целия му жизнен път, които ще бъдат специално коментирани.
3. Допълване, прецизиране и систематизиране на каталог на творчеството на Петър Ступел (публикувани и непубликувани произведения; нотография; дискография) – научно-приложна, но важна и трудоемка задача, изискваща сериозни проучвания. Началото е поставено, засега в работен вариант като опис на ръкописите, запазени в личния му архив (достъпни към момента). Тук следва да се отбележи спецификата на архивните материали (нотни ръкописи) на Петър Ступел, които нямат опусна номерация и дори авторски датировки, което усложнява уточняването на годините на създаването на произведенията, извършвано чрез „кръстосана“ информация и многократни проверки. Базисни за откриване на данните, необходими за изработването на максимално подробен каталог – предвид огромната продуктивност на автора, но и разпиляването на творчеството му (част от което – несъхранено още приживе) в различни местонахождения, ще са няколко основни източника: публикуваният през 1976 година био-библиографски очерк от Петър Льондев и Милка Миладинова, обхващащ частично творчеството на Петър Ступел до 1973 година, личният архив на композитора, архиви на различни институции (хорове, радио, телевизия, филмотека). Откритите сведения подлежат на сравнение в библиотечни и други каталози, както и в музикалнопубицистични и музикалнокритически материали – отзиви, анкети, интервюта.