Автор доц. д-р Румяна Николова от сектор Театър
Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма

Бъдещото изследване по предлаганата тема е естествено продължение на проучванията ми на театъра от времето на комунизма в рамките на няколко последователни планови проекта.  Те проследиха как на ниво институции се конструира моделът, в който е поставен българският театър в периода 1944 – 1989 г., а в предходния планов проект бяха разгледани репертоарните политики към българската и саветската/руската драматургии.  Актуалността на темата е предпоставена от работата на сектор “Театър” по историята на българския театър от втората половина на ХХ век и е част проблемно-тематичния модул „Изкуството през периода на социализма“ от научноизследователския план на Института за изследване на изкуствата.
След 1944 г. комунистическата власт се стреми към коренното преобразуване на цялото общество. В театъра трансформациите започват от текста, който като пряк носител на послания е в центъра на вниманието на институциите и се превръща в най-проследяваната част от спектакъла. Затова и репертоарът е първата грижа на властта. Основно през него постъпателно се извършва цялосто подчиняване и обхващане на театъра на художествено ниво. Репертоарът е много основен акцент в културните политики на комунистическата държава. Затова осмислянето му е важно за разбиране на процесите в театралната сфера през посочения период.
            Репертоарните политики се променят през различните години на периода вследствие на промяна в отношението на управляващите към културата. Това касае и допускането на определени текстове от европейската и световната драматургия до българските сцени.
Настоящият проект ще фокусира своето внимание върху репертоарните политики към европейската драматургия, на която на идеологическо ниво е отредено най-малко присъствие в репертоара на театъра. Много често в анализите на репертоара от периода се срещаме със свеобразна двойствената оценка на съвременната европейска драматургия. От една страна се признава, че българският театър е изостанал в запознаването си с тенденциите, но от друга, политическата линия изисква подборът да бъде насочен към текстове, които разобличават буржоазното общество.
Като цяло достъпът до европейската и особено до съвременната европейска драматургия е строго филтриран. Политиките към този сегмент от репертоарни заглавия се променя в различните етапи на периода. Предлаганото изследване си поставя за цел да проследи именно тези промени в зададените посоки за формиране на репертоара, тяхната мотивация и как тези политики отекват в художествената практика. Друга осъзната цел е да се проследи как се „разполага“ българската театрална практика спрямо процесите в европейския театър при така провежданите рестриктивни политики към европейската драматургия.
Бъдещото изследване ще се базира върху архиви на държавната и партийна администрация, на творчески и образователни институти и организации, на лични архиви и мемоари, на периодични издания, както и на други изследвания на посочения период. Те се съхраняват преди всичко в Централен държавен архив, в архивите на Съюза на артистите в България, на НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, Народна библиотека, Музея на Народен театър “Иван Вазов” и др.
В своята основна част подходът на изследването ще бъде интердисциплинарен, тъй като в разглеждания период политика, пропаганда и култура непрекъснато си взаимодействат.
Работна програма и етапи на изследването:
І етап – 12 месеца
Събиране на материали и документи
ІІ етап – 12 месеца
Изследване на реализирания репертоар на българските театри; основни хипотези.
 
ІІІ етап – 12 месеца
Разработване и написване на изследването.
 
Необходим срок за провеждане на проекта: 3 години
Вид на изследването: Монография.
Въвеждане на постигнатите резултати в публичността:

Статии в наши издания.

Участие в научни форуми