9 мар 2023

Репертоарните политики на българския театър в периода 1944 – 1989 година

Автор доц. д-р Румяна Николова от сектор Театър
Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма


Темата на предлаганото изследване е провокирана от проучванията ми на театъра от времето на комунизма, резултат от които са предходни три планови проекта.  Те проследиха как на ниво институции се конструира моделът, в който е поставен българският театър в периода 1944 – 1989 г. Актуалността на темата е предпоставена от работата на сектор “Театър” по историята на българския театър от втората половина на ХХ век и е част проблемно-тематичния модул „Изкуството през периода на социализма“ от научноизследователския план на Института за изследване на изкуствата.
          След 1944 г. комунистическата власт се стреми към коренното преобразуване на цялото общество. В театъра този процес започва от текста, който като пряк носител на послания е в центъра на вниманието и се превръща в най-проследяваната част от спектакъла. Затова репертоарът е първата грижа на властта. Основно през него постъпателно се извършва цялосто подчиняване и обхващане на театъра на художествено ниво.
          Репертоарните политики се променят през различните години на периода вследствие на промяна в отношението на управляващите към културата. Така например в първите години след 1944 г. българският театър, въпреки ясната тенденция, все още си задава въпроси относно това какви текстове трябва да избира в променената ситуация, докато в годините след 1948 г. репертоарът на българския театър е изцяло наложен и следствие на политики, свързани с комунистическата идеология и цялостната съветизация на българското общество. Към края на периода вече се чуват гласове за правото на самостоятелен избор на всеки театър при формирането на репертоара.
          Настоящият проект ще фокусира своето внимание върху репертоарните политики в тяхната конкретика и ще проследи промяната в тях през различни периоди на комунизма. Това би уплътнило картината на театъра от времето на комунизма.
Бъдещото изследване ще се базира върху архиви на държавната и партийна администрация, на творчески и образователни институти и организации, на лични архиви и мемоари, на периодични издания, както и на други изследвания на посочения период. Те се съхраняват преди всичко в Централен държавен архив, в архивите на Съюза на артистите в България, на НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, Народна библиотека, Музея на Народен театър “Иван Вазов” и др.
В своята основна част подходът на изследването ще бъде интердисциплинарен, тъй като в разглеждания период политика, пропаганда и култура непрекъснато си взаимодействат.
 
Работна програма и етапи на изследването:
І етап – 12 месеца
Събиране на материали и документи
ІІ етап – 6 месеца
Изследване на събрания материал; основни хипотези.
ІІІ етап – 6 месеца
Разработване и написване на изследването.
Необходим срок за провеждане на проекта – 2 години
 
Вид на изследването:
Монография.
Въвеждане на постигнатите резултати в публичността Темата на предлаганото изследване е провокирана от проучванията ми на театъра от времето на комунизма, резултат от които са предходни три планови проекта.  Те проследиха как на ниво институции се конструира моделът, в който е поставен българският театър в периода 1944 – 1989 г. Актуалността на темата е предпоставена от работата на сектор “Театър” по историята на българския театър от втората половина на ХХ век и е част проблемно-тематичния модул „Изкуството през периода на социализма“ от научноизследователския план на Института за изследване на изкуствата.
          След 1944 г. комунистическата власт се стреми към коренното преобразуване на цялото общество. В театъра този процес започва от текста, който като пряк носител на послания е в центъра на вниманието и се превръща в най-проследяваната част от спектакъла. Затова репертоарът е първата грижа на властта. Основно през него постъпателно се извършва цялосто подчиняване и обхващане на театъра на художествено ниво.
          Репертоарните политики се променят през различните години на периода вследствие на промяна в отношението на управляващите към културата. Така например в първите години след 1944 г. българският театър, въпреки ясната тенденция, все още си задава въпроси относно това какви текстове трябва да избира в променената ситуация, докато в годините след 1948 г. репертоарът на българския театър е изцяло наложен и следствие на политики, свързани с комунистическата идеология и цялостната съветизация на българското общество. Към края на периода вече се чуват гласове за правото на самостоятелен избор на всеки театър при формирането на репертоара.
          Настоящият проект ще фокусира своето внимание върху репертоарните политики в тяхната конкретика и ще проследи промяната в тях през различни периоди на комунизма. Това би уплътнило картината на театъра от времето на комунизма.
Бъдещото изследване ще се базира върху архиви на държавната и партийна администрация, на творчески и образователни институти и организации, на лични архиви и мемоари, на периодични издания, както и на други изследвания на посочения период. Те се съхраняват преди всичко в Централен държавен архив, в архивите на Съюза на артистите в България, на НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, Народна библиотека, Музея на Народен театър “Иван Вазов” и др.
В своята основна част подходът на изследването ще бъде интердисциплинарен, тъй като в разглеждания период политика, пропаганда и култура непрекъснато си взаимодействат.
 
Работна програма и етапи на изследването:
І етап – 12 месеца
Събиране на материали и документи
ІІ етап – 6 месеца
Изследване на събрания материал; основни хипотези.
ІІІ етап – 6 месеца
Разработване и написване на изследването.
Необходим срок за провеждане на проекта – 2 години
 
Вид на изследването:
Монография.
Въвеждане на постигнатите резултати в публичността: статии в наши издания.