Николай Йорданов

проф. д. н.

00359 (2) 9442414; 0359 889 236551

n.iordanov@viafest.org

ORCID ID 0009-0001-1930-929X; Researcher ID MPI –9298–2025; Сектор Театър

 

Образование
1988 – Магистър, Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кр. Сарафов“
1998 – Доктор, Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кр. Сарафов“
2016 – Доктор на науките, Институт за изследване на изкуствата – БАН
 
Месторабота
1988–1989 – Драматург. Фестивален и конгресен център. Варна
1989–1990 – Главен специалист в Дирекция „Театър“, Министерство на културата. София
1990–1991 – Главен секретар на Съюз на артистите в България. София
1991–1992 – Арт мениджър на Младежки театър. София
1992–1993 – Главен експерт в Министерство на културата. София
1994–1995 – Главен секретар на Съюз на артистите в България. София
1995–        Научен сътрудник, старши научен сътрудник и професор в  Институт за изследване на изкуствата.  София
 
Специализации
октомври – декември 1994 – към Британски съвет. Лондон. Обединеното кралство.
 
Година на постъпване в ИИИзк
1995 – Научен сътрудник, от 2005 – старши научен сътрудник 2 ст. , от 2012 – професор.
 
Публикации
Монографии:

1. Йорданов, Н. Българската драма – поглед от периферията на текста. ИК „П. Венедиков”. 2002.
2. Йорданов, Н. Театрите в България между двете световни войни. ИК „П. Венедиков”. 2004.
3. Йорданов, Н. Театърът в България. 1989 – 2015. Институт за изследване на изкуствата & Фондация „Хомо луденс“. 2016
4. Йорданов, Н. Българският драматургичен канон. Формиране, пренареждане, препрочитане. Институт за изследване на изкуствата & Фондация „Хомо луденс“. 2024.

 
Студии и статии:

1. Йорданов, Н. Културна политика и развитие на театралната мрежа. В: История на българския театър. Т. 4. Българският театър между двете световни войни на ХХ век.  Институт за изследване на изкуствата. 2011: 7–112.
2. Iordanov, N. From Written Drama Towards a Dramaturgy of Performance. In: Papers of BAS. Humanities and Social Sciences. Vol. 2, № 3-4, 2015: 248–254.
3. Йорданов, Н. Театралното образование и театралната наука като фактори за формиране на българския драматургичен канон. В: Изкуствоведски четения‘2018. Институт за изследване на изкуствата. 2019: 17–30.
4. Йорданов, Н. Танзимат и театър в Османската империя. Българската ретропектива. В: Проблеми на изкуството, 2020, № 3, Институт за изследване на изкуствата. 2020: 20–26.
5. Iordanov, N. Classics in Bulgarian Dramaturgy: recycling of Archetype Figures and Motifs. В: Изкуствоведски четения 2020. Модул Ново изкуство: Пътешествия, Институт за изследване на изкуствата. 2021: 157–165
6. Iordanov, N. The actor between the “self ” and the “other”. A Model of transformations in performance. В: Изкуствоведски четения 2021. Модул Ново изкуство. Персоналия. Институт за изследване на изкуствата. 2022: 37–44.

 
Представителни научни проекти:
 
„Енциклопедия на българския театър“. Колективен проект на сектор „Театър“, Институт за изследване на изкуствата. 1995–2000.
„История на българския театър. Българският театър между двете световни войни на ХХ век“. Колективен проект на сектор „Театър“, Институт за изследване на изкуствата. 2001–2011.
 „Сценични и екранни изкуства в България – научни изследвания, исторически компендиум и лаборатория“ в рамките на проекта Наследство. БГ. BG05M2OP001-1.001-00. Оперативни програми на структурни фондове и ПВУ. 2021–2023.
 
Представителни участия в конференции:
Участвал с доклади в различни международни научни форуми в  България, Германия, Франция, Словакия, Полша, Гърция.
 
Лекционни курсове във ВУЗ:
 „Анализ на спектакъл“ – НАТФИЗ „Кр. Сарафов“
„Теория на представлението“ – НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и НХА
 
Обучение на докторанти:
Научен ръководител на докторант Милена Михайлова. НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, 2012
Научен ръководител на докторант Албена Тагарева. Институт за изследване на изкуствата. 2018
Научен ръководител на докторант Илко Ганев. Институт за изследване на изкуствата. 2022
 
Награди:
1990 – втора награда в  секцията „Социология на изкуствата“ в рамките на ХII световен конгрес по социология (Мадрид, 1990) за доклада:  Le Théâtre et le monolithisme réglementé de l’espace socio–culturel
2003 – Индивидуална награда на Съюза на артистите в България за книгата Българската драма – поглед от периферията на текста. ИК “П. Венедиков”, София, 2002.
2012  – Колективна награда на Съюза на артистите в България за книгата История на българския театър. Т. 4. Българският театър между двете световни войни на ХХ век. Институт за изследване на изкуствата, София, 2011.
2015 – Награда на Министерство на културата „Златен век“ – почетен знак на Цар Симеон Велики – за принос в развитието на българската култура.
2025 – Индивидуална награда на Съюза на артистите в България за книгата Българският драматургичен канон. Формиране, пренареждане, препрочитане. София: Институт за изследване на изкуствата & Фондация „Хомо луденс“, 2024.
 
Основни области на научни изследвания:
Театрална история и теория; история на българската драма и театър; теория на представлението; културни политики в областта на сценичните изкуства
 
Съпътстващи дейности:
Редактор и съставител на специализираното списание за театрална история, теория и критика „Homo Ludens“.
Директор на Фондация „Виа фест“ – програматор и организатор на международен театрален фестивал Варненско лято и на платформата Световен театър в София.
Участия като експерт в различни комисии към Европейската комисия, Министерство на културата, Столична община.