Съвременната сериална телевизионна драма и конструирането на историческо познание: хронос, топос и екранни адаптации на миналото

Автор гл. ас. д-р Елица Гоцева-Барекова от сектор Екранни изкуства
Към проблемнотематичен модул  ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВО, ИДЕНТИЧНОСТ
 

1. 1. Тема на изследването:
   Предложената тема е естествено продължение на изследователските ми интереси, свързани с телевизионната адаптация, екранната драматургия и спецификите на съвременната сериална драма. Изследването ще цели да анализира как българските и американските телевизионни сериали, създадени в периода от 60-те години на ХХ в. до днес, участват в изграждането на историческо съзнание и културна памет. Темата предлага интердисциплинарен подход към сериала като медиатор на миналото, изграждащ колективна историческа памет и познание.
   Обект на анализа ще бъдат телевизионни драми, изградени върху исторически периоди, фигури или събития, включително както адаптации по литературни или документални източници (напр. „Короната“ (The Crown, 2016-2023), „Чернобил“ (Chernobyl, 2019); „Войната на буквите“, 2023), така и оригинални сценарии с историческа тематика (напр.  „Велика“ (The Great, 2020-2023), „Берлински Вавилон“ (Babylon Berlin, 2017-),  „На всеки километър“ 1969-1971 и др.). Особено внимание ще бъде отделено на българския контекст, чрез анализ на класически и съвременни примери като „На всеки километър“ (1969–1971), „Капитан Петко Войвода“ (1981), „Недадените“ (2013), „Дървото на живота“ (2013–2015), „Войната на буквите“ (2023).
   Избраните сериали представят няколко важни подхода към адаптацията на историята:
   – адаптации по литературни произведения на историческа тематика (Войната на буквите“);
   – документална реконструкция на конкретни събития („Чернобил“);
   – художествено стилизиране и алтернативна история („Велика“, „Човекът във високия замък“, The Man in the High Castle, 2015-2019);
   – български телевизионни драми, създадени в различни идеологически епохи, които илюстрират как екранната памет се трансформира в зависимост от политическия и културен контекст.
   По този начин чрез типологично, хронологично и културно разнообразие се осигурява пълноценна основа за сравнителен анализ, а българските заглавия придобиват конкретно място в европейската и световната картина на сериалната телевизионна историческа драма.
   Целта е да се формулира теоретична и методологическа рамка за изследване на телевизионната адаптация като инструмент за конструиране и реконструиране на историческо познание – чрез хронотоп, визуален език, жанрови и пазарни стратегии; културни идеологии. Така екранът се превръща не само в поле на художествена интерпретация, но и в активен участник в конструирането на културна памет, но и „псевдопознание“.
   2. Информация за степента на проученост на изследвания обект:
   Темата за историческите телевизионни сериали е засегната в различни направления на екранните и медийните изследвания – предимно в контекста на теорията на адаптацията, културната памет, постмодерната историография и визуалната репрезентация на миналото. В международен контекст съществуват значими трудове, които разглеждат феномена на екранната история (screened history), памет, формирана чрез медиите, т. нар. екранна памет (mediated memory) и аудиовизуална историофотия (audiovisual historiophoty по Хайдън Уайт), както и ролята на сериала като културна форма, изграждаща памет (по изследователи като Асман, Ерл, Хирш), като начин на преживяване, трансформиране и колективно „припомняне“ на миналото. В адаптационната теория (Линда Хътчън, Сара Кардуел, Том Лейт) историческата драма се разглежда като хибридна форма – между фикция и документ, между културен прочит и пазарен продукт.
   Доколкото ми е известно в българската научна литература отсъства систематизирано теоретично изследване, което да разглежда телевизионната историческа драма едновременно като адаптация, визуална реконструкция и носител на историческо познание. Макар да съществуват отделни текстове, посветени на историческите сюжети или телевизионната продукция у нас, досега не е анализирана връзката между формата на сериала, визуалния хронотоп и формирането на културна памет. Настоящото проучване ще предложи типология на историческите телевизионни драми чрез анализ от една страна на историческия период и естетическата стратегия, а от друга на вида на пренасяне на исторически факти на екран: адаптации на реални събития или исторически изследвания, художествени произведения, народна памет, митологични наративи; сериали, изграждащи алтернативна или стилизирана история („Велика“; „Човекът във високия замък“); и български продукции в различни идеологически епохи – от „Капитан Петко Войвода“ и „На всеки километър“ до съвременни примери като „Недадените“ и „Войната на буквите“.
   3. Научна новост и методология:
   Предложеното изследване представя научна новост, поставяйки си за цел да предложи интердисциплинарна рамка и да анализира телевизионната историческа драма като форма на екранна историография; да изследва адаптациите на историческо познание и памет чрез визуални и наративни механизми, включвайки български примери, разглеждани през призмата на културна памет, идеология и стил в контекста на европейските и световните тенденции. Изследването ще разглежда телевизионната драма не просто като илюстрация на миналото, а като активен участник в неговото конструиране и запаметяване. Ще бъдат акцентирани: изграждането на хронотопа на историята; културните и пазарни логики зад визуалната реконструкция; връзката между памет, фикция и истина; и националните специфики в екранното представяне на миналото, особено в български контекст. Ще се използва сравнителен визуално-семиотичен анализ върху конкретни кадри, жанрова стилистика, музика, костюми и операторска работа. Ще бъдат сравнени български сериали като „На всеки километър“ и „Капитан Петко Войвода“ с чуждестранни продукции от дадения период.
   Методологичната рамка ще включва:
   Теория на адаптацията (Хътчън, Лейт, Кардуел): адаптацията като културна трансформация; Теории на паметта (Асман, Хирш): екранът като модулатор на постпамет; Визуална историография (Уайт, Розенстоун, Нора): телевизията като носител на историческо познание чрез образ; Поетика на сериала и хронотоп (Бахтин, Митъл): сериалният формат като средство за многопластова историческа реконструкция.
   4. Ясно формулирана перспектива за целите и научното приложение на изследването:
   Основната цел на изследването е да дефинира и обоснове телевизионната историческа драма като културен посредник и активен агент в реконструкцията на историческо познание, колективна памет, идентичността и възприятието за историческа истина. То ще изгради теоретична рамка за разчитане на телевизионната драма като форма на адаптация и визуална историография, като систематизира типове адаптации според историческата епоха, жанра и степента на вложената фикция; как се конструира, визуализира и интерпретира историята, създавайки нови смисли и устойчиви образи на миналото в съвременната културна среда. Изследването ще има мултидисциплинарна стойност – теоретична, аналитична, образователна и културна – и цели да допринесе за по-задълбочено разбиране на ролята на сериалите в дигиталната епоха като форми на историческа грамотност и културна отговорност.
   5. Актуалност, съобразно с приоритетите на научното направление:
   Темата за реконструкцията на историята в телевизионната драма е особено актуална в съвременната дигитална култура, а сериалите играят ключова роля за формирането на историческа осведоменост, културна идентичност и обществена памет. В контекста на визуалното пренасищане, телевизионният екран се превръща в алтернативен източник на знание за миналото. Историческите сериали – независимо дали стъпват върху художествени текстове или исторически факти – често оформят трайни, стилизирани и идеологизирани представи за историята.
   6. Конкретна работна програма с аргументирано разпределение на работата по години и етапи
   Срок на изпълнение: ноември 2025 – ноември 2027 г.
   Проучване – 12 месеца. Работа по текст – 12 месеца
   7.         Определяне на жанра на изследването и очаквания му обем (минимум 100 стандартни страници, прот. 11/18.12.2015 г.):
   Проектът е планиран като научна монография от минимум 100 стр. с интердисциплинарен профил, базирана върху съпоставка между глобални и български телевизионни практики в жанра на историческата драма.
   8.         Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването: Изпълнението на проекта може да се осъществи с наличните ресурси на ИИИзк и не се нуждае от допълнително финансиране
   9.         Перспективи за сътрудничество с други научни или образователни институции в страната или в чужбина:
   Проектът предвижда активно участие в научни форуми, свързани с екранните изкуства, визуалната култура, адаптационните изследвания и телевизионната теория – както в България, така и в международен контекст.
   10. Възможности за отпечатване / интернет публикация на постигнатите резултати:
   Успешното завършване и приемане на плановия проект би дало възможност текстът да бъде издаден като монография, а различни части от него ще бъдат представяни на научни конференции в България и в чужбина; публикувани в сборници и специализирани списания.
   11. В края на всеки завършен текст авторът изброява публикациите си, отпечатани през годините на реализиране на проекта:
   След завършване на проекта авторът ще приложи списък с публикации, реализирани в рамките на изследването, включително: научни статии, публикувани в специализирани издания в страната и чужбина; доклади от научни конференции; онлайн публикации с научна стойност.