Авторов замисъл и реализация: проекти на българската нова музика от втората половина на ХХ век (Върху скици и ръкописни свидетелства из архива на Симеон Пиронков)
Автор проф. д-р Ангелина Петрова от сектор Музика
Към проблемно-тематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност
Редакционна промяна в заглавието на проекта, одобрена от НС, п. 9 / 31.10.2025 г.
Така формулираната тема запазва идеята да се изследват текстове и скици на автори за основополагащи творби на българската нова музика, съпоставени с познанието, съхранено в скици, ескизи, варианти и партитури-ръкописи на Симеон Пиронков. През изминалите две години осъществих пълно проучване в ЦДА, както и в достъпни частни архиви, поради което смятам за целесъобразно да отпаднат Георги Тутев, Владимир Панчев и Константин Илиев. В архива на Константин Илиев е запазена само една 12-тонова нотна скица, тя е много интересна, но недостатъчна за да се дадат окончателни отговори за същността и подходите в неговия оригинален композиционен метод за 12тонова музика. Относно Георги Тутев: в частния му архив не са достъпни скиците, а в ЦДА има само документален архив, посветен на “Дружеството за нова музика”. За сметка на това архивът на Симеон Пиронков е много пълен, всички скици на творби, текстове, идеи, ръкописи са налице и това позволява изследването да придобие пълнота. Тъй като основната цел на проекта е да се постигне познание за авторските идеи за модерната музика и за вида, техниката и концепцията на българските представители на Новата музика за съответния вид композиция, мисля, че най-ефективно би било да се концентрирам върху безценните и интересни сведения от архива на Симеон Пиронков, които станаха достъпни едва миналата година.
Отново ще повторя аргументите си: при подробното проучване на достъпните архиви, се установи, че не са достъпни скиците на Георги Тутев, съхранени в частен архив. Владимир Панчев и неговият архив са в процес на оформяне, като архивът е ситуиран във Виена, което затруднява проучването му. Архивът на Константин Илиев е мащабен, но непълен откъм скици. Съхранена е само една единствена 12тонова скица на недовършена камерна творба (Струнен квинтет от 1968)
В този случай моля изследването ми да остане концентрирано върху един автор като Симеон Пиронков, който е сравнително по-малко изследван. Направеното от мен като събиране, интерпретация и анализ на архива му е вече е в по-напреднал стадии,. То обхваща музикално-сценични жанрове, кантатно-ораториални творби, камерно-инструментална музика и със сигурност ще бъде в достатъчен мащаб. Архивът на Симеон Пиронков съдържа пълен набор от скици, либрети, музикално-теоретичен труд, естетически текстове – и с това ще позволи основно и разгърнато изследване на композиционния му метод и идеи. Надявам се, че ще бъде и представително за ИИИ-БАН предвид предстоящата годишнина на композитора от 2027 г (100 гоздини от рождението му).
