7 ное 2020

Пространства на властта и конфликтът на Нова музика и идеология в българското музишкално творчество през 70-те и 80-те години

Автор проф. д-р Ангелина Петрова от сещгоп Музика
Към проблемнотематичен модул Глобализа;ия, изкусто, идентичност

Това е продължение на издадената вече монография „Идеологическият диктат и Новата музика в България (1945-1969)“. Планираното проучване на десетилетията на 70-те и 80-те години (до 1989) трябва да се съобрази обаче с много по-сложното, с преминаването на времето, съотношение на доументални масиви и паметови източници. Десетилетията на 70те и 80-те, са документирани не така грижливо, особено що се отнася до съюза на композиторите и другите творчески организации. Следователно настоящата втора част ще трябва да има по-различна структура: преди всичко да се изследват видовете свидетелства, които могат да хвърлят нова светлина върху периода. В този смисъл втората част носи по-голям риск, тъй като ще се ориентира и върху възможността/невъзможността да се артикулират актуални свидетелства и да се отнасят към дакументалните следи.
Сред обектите на изследване ще бъде развитието на поставангардните стилове, съпроводени от пластовете и на официалната култура, ще се изследва, доколкото е възможно еволюцията на идеологически и административни механизми на музикалната култура в този тоталитарен период и доколкото е възможно ще се търси представата у нас за Новата музика в тези години – и обратно – локалността и паметта за ограничаване от световния контекст. На преден план ще се постави изследването на видове памет и на нови източници, свързани с останали свидетели.
Посттоталитаризмът и процесите на 70-те и 80те в музиката са свързани – затова и тази част от изследването ще бъде насочена и към въпросите за емиграцията, разрушаването и трансформацията на механизмите и институциите – така все повече се „скрива“ идеологическият контекст, но се развиват тенденции, които бележат края на периода 1945-1989.