Авторов замисъл и реализация: проекти на българската нова музика от втората половина на ХХ век (Върху скици и свидетелства из архивите на Константин Илиев, Георги Тутев, Симеон Пиронков, Владимир Панчев)

Автор проф. д-р Ангелина Петрова от сектор Музика
Към проблемно-тематичен модул Глобализация, изкуство, идентичност
 

Така формулираната тема предполага да се изследват текстове на автори за основополагащи творби на българската нова музика, съпоставени с познанието, съхранено в скици, ескизи, варианти и партитури-ръкописи на Константин Илиев, Симеон Пиронков, Георги Тутев и др. Целта на изследването е да се постигне познание за авторските идеи за модерната музика и за вида, техниката, творбата и концепцията на българските представители на Новата музика за съответния вид композиция.
Херменевтичният и текстологичен прочит на 12тоновата, алеаторната и поставангардната композиция на Константин Илиев, Георги Тутев и Симеон Пиронков  е необходим, защото де факто и до днес имаме  непълни,  в най-добрия случай общи представи за парадигмата на проектите им за 12тонова и алеаторна композиция, за концепцията им за композиционните методи.  Едно текстологично  изследване ще разкрие по иновативен начин подходът им към вида композиция, ще изследва връзката между творбата и текста. Чрез изследването на съотношението между замисъл, скици, поетика и техника, творба и текст/текстове ще се отговори на основни въпроси като генезиса и появата на авторовия концепт, на неговите теоретични и поетически параметри, за съотношението творба-текст-концепция. Подобен ход на изследване не е прилаган досега към български автори на Новата музика.
Изследването ще се обоснове с малкото и оскъдни запазени материали на скици и ескизи от публичните архиви на Константин Илиев, Георги Тутев и Симеон Пиронков, които присъстват в масивите, съществуващи в ЦДА. Документите, които показват скици, ескизи са много малко, те не са съхранени. В архива на Лазар Николов подобни източници липсват – освен ръкописите на окончателните варианти на негови творби.  Архивът на С. Пиронков съдържа  богат материал от скици, но той не е обработен, а достъпът да скиците на Г. Тутев ще разчита и на работа с личния архив на съпругата му, Мара Чапанова.
Безспорна е липсата на текстологични проучвания за българската съвременна музика, която според мен създава празнина в картината на музикологията сега. Тази област е традиционна в проучванията върху много големи фигури на западноевропейския следвоенен авангард като публикациите на Paul Sacher”-архив, които са провокирали поредица изследвания върху Щокхаузен, Куртаг, Шелси и мн. др. фигури. Дълбочината на текстологичната работа ще се допълни с проучване на текстовете от Константин Илиев, Георги Тутев и  от другите автори, които от няколко месеца са достъпни в ЦДА, за да може документалното и текстологичното проучване да се допълнят.
Във всеки случай, поради факта, че вече са достъпни архивите на основните фигури на българската нова музика след 1950, във връзка с факта, че вече изследванията за тях, както и публикациите на биографични и автобиографични документи са налице, мисля, че е време да се направи текстологичен прочит, или поне опит за такъв, върху творчеството на Константин Илиев, Георги Тутев, Симеон Пиронков. Също така, обект на текстологично проучване могат да бъдат композиционните методи, свързани с поставангарда и постмодернизма: например на Стефан Драгостинов и Владимир Панчев.
Необходимостта от подобно изследване, според мен, е подчертано актуална сега: от една страна имаме исторически конструкции и интерпретации върху основните фигури на българската Нова музика като Лазар Николов, Константин Илиев, Георги Тутев и Симеон Пиронков, които достигат свои юбилейни годишнини (Л.Николов -100 г, 2022, К.Илиев – 100 г.,2024, Г.Тутев – 2024 и.т.н.). От друга страна, тъкмо музикално-филологическото проучване ще въведе в изследователското поле и  живия пласт на културната памет, на възможните актуални свидетелства. В съпоставянето на историческите идеи/конструкции с непроучените и неиздирени източници на видовете текст: скици, ръкописи, варианти, ще се открои многоизмерността и спецификата на българския проект за Нова музика от втората половина на ХХ век. 
Изследването е планирано в тясно сътрудничество на ИИИзк-БАН с ЦДА, както и  с представителите на личните и фамилни архиви на авторите. Публикуването и на източниците – като скици, видове ръкописи, текстове ще разкрие допълнителен контекст и хоризонт в интерпретирането на феномените на Новата музика у нас.
Изследователска група “Музикална съвременност” и сектор “Музика” на ИИИзк-БАН, могат да установят сътрудничество с ЦДА и отделите, в които ще се описва и категоризира архива на Пиронков, за да се получи достъп и до тези документи.  Ще прибавя, че и в много бивши социалистически страни се пристъпва към текстологични изследвания и се създават специализирани архиви, както на композитори, така и на цели направления: например в Румъния, Полша. Така планираното изследване е стъпка към един съществен вид интерпретации в новата музика от втората половина на ХХ век, за който сведенията у нас са оскъдни.