Инструменталната музика на Ренесанса в новата книга на Явор Генов
Инструменталната музика на Ренесанса. Студии върху репертоара за лютня
Явор Генов
Научен редактор проф. д.изк. Кристина Япова
ISBN 978-619-7619-24-9
Книгата е сборник с изследователски студии върху инструменталното изкуство на Ренесанса, разглеждано посредством репертоара за лютня. Ако трябва да се посочат „стълбове“, на които стъпва „новото“ в музиката на XVI век, несъмнено два от тях са разцветът на полифоничното писмо и излизането на преден план на инструменталното изкуство като самостоятелна практика. Лютнята изиграва ролята на символ на епохата до голяма степен благодарение на тези два фундамента. Оттам нейният репертоар в значителна степен разкрива музикални процеси, общи за инструменталното изкуство като цяло.
Съществен в изследването е фокусът върху жанровата картина на репертоара. Проследяват се механизмите за музикотворчество, определенията и категориите, дадени от теоретиците на своето време, историческият контекст, в който самата музика функционира. Водещ е стремежът за формиране на представи и идеи на база на първични източници от Ренесанса, както нотни, така и теоретични. Зад това стои убеждението, че прекият контакт с оставеното от майсторите на епохата е условие за по-доброто разбиране на техните собствени мотиви и намерения.
В книгата се съдържа и един „втори поглед“ към разглежданите обекти, който изхожда от изпълнителската практика на нейния автор, съсредоточена върху лютневата музика на XVI век. Това позволява фокус освен през призмата на умозрителния контакт с нотния текст и теоретичните свидетелства за нея, но и посредством опита на „материализирането“ ѝ в звук. Именно работата по възпроизвеждането на музиката в звучаща материя дава картина посредством физическата „технология“ към идиоми, които иначе не биха могли да бъдат разпознати и приведени в оборота на едно изследване. През този втори поглед биха били по-ясни основанията за постигане на разнообразни музикални задачи. Това е така, защото зад самото музикотворчество на Ренесанса по неизбежност е залегнал един прагматичен, рационален и функционален подход. А той е неизбежен заради представата, че музиката се съчинява, за да служи, а служи, когато звучи.
