Софийски катедрален храм „Св. Неделя“ (1925–1973)

Автор гл. ас. д-р Веселина Йончева от сектор Изобразителни изкуства„
Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

          Обект на изследване в предлагания индивидуален планов проект е съвременния софийският катедрален храм „Св. Неделя“. Текстът ще проследи промените в архитектурния образ на църквата след атентата от 1925 г., живописта и дърворезбата в съвременния храм (1925–1973).
          Състояние на изследванията. Катедрален храм „Св. Неделя“ в град София не е бил предмет на цялостно научно изследване до момента. Най-ранните сведения за първоначалния дървен храм, на мястото на който е изградена съвременната църква идват от пътеписната литература. Надя Манолова-Николова разглежда преизграждането на дървения храм в периода 1820–1821 г. Петър Динеков публикува
откъси от редица документи, свързани с историята на София през ХІХ в.,
включително и за митрополитската църква. Историята на катедралата е разгледана накратко от Асен Василиев и Александра Монеджикова, а в по-ново време от проф. Христо Темелски. Катерина Салтирова-Павлова се спира на конкретен аспект около изграждането на църквата, а именно дарителството. Храмът е коментиран от проф. Гергова във връзка с пренасянето на мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282–1321). Архитектурата на съвременната църква попада в някои изследвания на архитектите Петър Йокимов и Маргарита Коева. Живописта на храма от 1878 до 1941 г. е разгледана, макар и каталожно в дисертацията ми. Иконите, работени от Станислав Доспевски са споменати в биографичните изследвания за художника, без да бъдат подробно разгледани. Дърворезбата, както и последните изписвания на Николай Ростовцев не са влезли в научно обръщение.

          Научната новост на проекта е свързана с възможността да се извърши проучване на  архитектурата, живописта (икони и стенописи) и дърворезбата в съвременната църква “Св. Неделя“. Избран е интердисциплинарен подход, опирайки се върху различни научни дисциплини, близки до поставената проблематика, като архивистика, теренни и библиографски проучвания, атрибуционни техники, стилистичен анализ и др. Основният метод на работа е чрез документирането, анализ на архитектурата, живописната украса и дърворезбата във храма.

          Цели и научно приложение на изследването. Целта на плановия проект е да се направи пълно и всестранно проучване на съвременния катедралния храм. Съществуващите изследвания ще бъдат систематизирани и допълнени с данни за неизследваните или частично проучени аспекти на църквата. Научното приложение на проекта се изразява в представяне на един текст, който би могъл да се ползва от различен кръг специалисти, студенти и докторанти в областта на хуманитарните науки и изкуствата.

          Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление. Темата на проекта е несъмнено актуална, тъй като храм „Св. Неделя“ е един от най-важните духовни средища в София. През последните десетилетия църквата често попада във вниманието на изследователите, но както бе отбелязано по-горе, до момента няма цялостно проучване. На този фон може да се каже, че предлаганият проект е съобразен с тенденциите в съвременната наука.

          Работна програма по години и етапи. Индивидуалният планов проект е с продължителност две години. През първата година се предвижда провеждане на библиографско проучване по темата на проекта и на теренни изследвания/ документиране на църквата, събиране на архивни материали, като предварително са набелязани фондове в ЦДА, ДА–София, НИНКН и на други институции.  Втората година е предназначена за систематизация и анализ на натрупания материал, обобщения и изводи, завършване на текста и подготовка на албум.

          Жанр на изследването и очакван обем. Приблизителен обем от 100 страници текст, придружен от албум.

          Материалното и техническото обезпечаване. Работата по предложената тема ще се финансира със собствени средства.
 
          Перспективи за сътрудничество. Предложеният проект предвижда сътрудничество с местните църковни институции.

          Възможности за отпечатване. Участие с доклади в научни форуми; публикации в специализирани издания.

          Тематичен модул от научния план на Института: Българско културно наследство в европейски и световен контекст.
 
ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ:
Василиев, А. Черковно строителство в София до Освобождението. С., 1939.
Геларх, С. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. С., 1976.
Гергова, И. Култът към св. крал Милутин „Софийски“ в България. – Проблеми на изкуството, 4, 2000, 10-18.
Гергова, И. Култът към крал Милутин „Софийски“  в България. – В: Манастир Бањска и доба краља Милутина. Ниш, 2007, 249-273.
Динеков, П. София през ХІХ век до Освобождението. С., 1937.
Йокимов, П., Архитектурата на култовите сгради в България, 1878–1944 г. Централен институт за научнотехническа информация (ЦИНТИ), С., 1987.
Коева, М. Руски архитекти, работили в България през периода 1879–1912 година. –  Архитектурното наследство и съвременният свят. Сборник студии и статии. Варна, 2003: http://liternet.bg/publish9/mkoeva/nasledstvo/ruski.htm – посетена на 06.06.2020.
Коева, М. П, Йокимов. Л, Стоилова. 2000 години християнство. Православни храмове по българските земи. С., 2002.
Манолова-Николова, Н. Митрополитски храм „Св. Неделя“ в София 1820–1821 г. – Исторически преглед: научно-популярно историческо списание. 73, ¾, 2017, 130-156.
Монеджикова, А. София през вековете. Част първа. С., 1946.
Темелски, Х. История на храм „Св. Неделя“. – Църковен вестник, 13, 2004, 8.
Темелски, Х. Софийски катедрален храм „Света Неделя“. Кратки исторически бележки, С., 2010.
Ходжов, Ю. Поглед към миналото на столичния катедрален храм „Св. Неделя“ и неговите стенописи. – Духовна култура, 6, 1982, 27-30.