28 яну 2022

Статуите в провинциално общество на Римска Тракия. Част II

Автор доц. д-р Марина Колева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

В предишния индивидуален проект започнах една нова за мен и доста обширна тема, която изследва ролята на изкуството в провинциалното римско общество. Проблематиката за социалното предназначение на изкуството не е нова в изследването на Рим. Но подобна тема, така формулирана и посветена на паметниците от нашите земи, не е била поставяна и разглеждана в българската литература.
Статуите се срещат в различни контексти в римския свят, в публични и частни пространства, в култовата среда на  храмовете  и светилищата,  в публичните сгради, в домовете, а също така като части от поменални съоръжения. Те са фокус на култа, посвещавани са на боговете, изразявали са почит към заслужили хора, понякога са повреждани и унищожавани.
В първата част разгледах скулптурните паметници с образи на божества, които се срещат в контекста на светилища и храмове. Беше поставен въпросът за критериите за отделяне на култовите статуи от другите образи на божества на тези места. Беше разгледана иконографията на култовите статуи съотнесена с тази на вотивните статуи и релефи от същите култови места. Беше обърнато внимание на стандартизирането на иконографията при изобразяването на божества в провинциалните скулптурни паметници от Долна Мизия и Тракия. Бяха направени наблюдения върху феномена в тези провинции да се ползват скулптурни паметници с образи на божества в култа, феномен, характерен за римската епоха, но почти непознат в предримска Тракия.
В римската императорска епоха статуите са съществена част не само от контексти като храмове и светилища. Те много често се разполагат и на други публични места, като обществени сгради с различно предназначение и открити пространства. Точно тази поява е друг начин на изява на културата за ползване на статуите в римското общество. Изследването на наличието, разпространението и предназначението на статуите в тези контексти в Римска Тракия ще позволи да се направи сравнение как и доколко се възприема тази част от римската култура и изкуство.  Добри примери са скулптурните паметници от сградите на форума на Ескус, театъра във Филипопол, термите в Одесос.
След като се разгледа официалната и публична сфера, в която функционират статуите, ще се обърне внимание и на частните контексти. Ще бъде потърсено мястото на скулптурата в дома, в къщите и вилите на провинциалните жители.
Като се разгледа функционирането на статуите в тези сфери ще има възможност да се достигне до общи изводи от двата индивидуални проекта. Ще може да се мисли върху първите появи на статуите, пътищата на проникване, контекстите, в които се ползват те в провинциалната среда и за смисъла, влаган в тях. Така ще се достигне до едно обобщение на ползването на статуите в обществото на Римска Тракия.
 
Темата позволява сътрудничество с университети, други институти на БАН, като НАИМ и също така с исторически и археологически музеи в страната. Там се и основите приложения на труда.
Темата е посветена на изследването на българското културно наследство, както и на поставянето му в европейски контекст. Тя е актуална както съобразно приоритетите на българската, така и на европейската наука.
Срокът на индивидуалният проект е три години – декември 2021 – декември 2024 г.
Предвиждан обем 120 страници.
Работна програма:

  • Декември 2021 – Декември 2023 – изследване на паметниците от Римска Тракия.
  • Декември 2023 – Декември 2024 – написване и редактиране на готовия текст.

Предвиждат се общо 3 публикации по темата на изследването.
Допълнително материално и техническо обезпечаване на изследването не е необходимо.