Образ и култ в дома в римските провинции Долна Мизия и Тракия

Автор доц. д-р Марина Колева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Темата е част от проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст.
Религиозните вярвания на населението в римските провинции Долна Мизия и Тракия са изследвани в много техни прояви, като основно е обърнато внимание на публичната изява в храмове и светилища, в градовете и извън тях. Култът в дома е относително по-малко засегнат, макар данни за него да се откриват в археологическата литература. Аз също имах възможност да спомена някои негови прояви в  Изображения и култ в дома. Примери от провинция Тракия в Проблеми на изкуството 2024, 1, 52-62, където акцентът беше поставен върху употребата на пластичните паметници в култа в дома. Темата далеч не е изчерпана и позволява да се добавят още примери не само от Тракия, но и от Долна Мизия, а въз основа на всички налични данни да се направи пълно изследване на използването на пластичните паметници в домашните култови практики в споменатите провинции в периода I-III в.
Вниманието ще бъде насочено към артефакти с ясен контекст на местонамиране, този на дома, а също така на съчетаването на повече паметници с такава функция. Находките са разнообразни като материал (глина, бронз и камък), а също така като форма (кръгла скулптура и релеф). Подобни примери са известни от градове като Филипопол, Сердика, Марцианопол, от вилите при Чаталка, Монтана, Долна Кремена, Търговище и от селищата при с. Козловец, Свищовско и при с. Скобелево, Сливенско.
Ще бъде прибавена и находката от Свиленград, която е без контекст, но поради характера си явно принадлежи на подобно светилище. Отделно ще бъде обърнато внимание на откритите статуетки на лари (например от Нове, Павликени и Пловдивско). Образите на тези домашни римски божества са малко като брой, особено в сравнение с тези на другите божества в малката бронзова пластика известни от Долна Мизия и Тракия. Този факт също поставя въпроси, на които да се потърсят отговори.
Темата дава възможност да се направи сравнение между примерите от Долна Мизия и Тракия, да се потърсят характерните особености в двете провинции от гледна точка на типовете пластични паметници като материал и форма.  В изследването ще бъде отделено място също така на въпроса какви паметници се ползват в различните контексти – в градовете и извън тях, а също така на съчетаването им в комплексите. Ще се търсят общите черти и спецификите на двете провинции от гледна точка на култовите практики в дома. Освен това ще бъде изследвана връзката със столицата Рим, ще бъде направено сравнение с близо разположени провинции  и ще бъде потърсено мястото на  Долна Мизия и Тракия в общия имперски контекст от гледна точка на култа в дома и ползването на пластичните паметници в него.  
Темата позволява сътрудничество с университети, други институти в системата на БАН, като НАИМ, а също така с исторически и археологически музеи в страната. Там са и основите приложения на труда.
Темата е посветена на изследването на българското културно наследство и на поставянето му в европейски контекст. Тя е актуална както съобразно приоритетите на българската, така и на европейската наука.
Срокът на индивидуалния проект е три години – февруари 2025 – февруари 2028 г.
Предвижданият обем е 120 страници.
Работна програма:

• февруари 2025 г. – февруари 2027 г. – изследване на паметниците от Долна Мизия и Тракия.
• февруари 2027 г. – февруари 2028 г. – написване и редактиране на готовия текст.

Предвиждат се общо 3 публикации.
Допълнително материално и техническо обезпечаване на изследването не е необходимо.