Народният театър през 80-те години на ХХ век: посоки в актьорските търсения
Автор гл. ас. д-р Анна Шойлева-Чомакова от сектор Театър
Към проблемнотематичен мозул Изкуството през периода на социализма
Настоящият планов проект фокусира своето внимание върху последното десетилетие от съществуването на комунистическия режим в България, време в което все по-осезаемо започва да се налага усещането за криза в икономиката, в обществено-политическия и културен живот. Театралният живот през 80-те години на ХХ век в страната се развива в рамката на осъзнатата от ръководните органи необходимост от преустройство на съществуващия театрален модел и едновременно с това – на засилени творчески енергии в търсенето на нови сценични форми. В този контекст Народният театър продължава да отстоява ролята си на водеща културна институция и модел на държавната театрална политика, но същевременно на неговата сцена започват да поставят режисьори с изразени индивидуални художествени почерци като Крикор Азарян, Иван Добчев, Младен Киселов, Асен Шопов и др., и навлизат нови актьорски поколения.
В българското театрознание анализът на 80-те години обикновено преминава през общия исторически разказ, в който се разглеждат отделни фокусни точки, каквито са режисьорските търсения, драматургичните подходи или опитите за промени в театралната система. Предлаганото изследване съсредоточава вниманието си върху актьора в Народния театър през този период и промените в неговото сценично присъствие. Ще бъдат търсени отговори на въпросите как се трансформират изпълнителските подходи в условията на разпадащия се канон на социалистическия реализъм и дали взаимодействието между утвърдени актьори, нови имена в трупата и режисьори с ярки естетически възгледи води до формирането на разнообразни театрални практики. Акцент ще бъде поставен върху присъствието на различни поколения актьори в трупата на театъра, като ще се проследи развитието на вече наложени творчески имена, формирали се през предходните десетилетия, и утвърждаването на представители на по-новото поколение като Антон Радичев, Велко Кънев, Георги Мамалев, Виолета Гиндева, Добринка Станкова и др. За по-пълното очертаване на културния контекст на десетилетието ще бъдат разгледани и отделни театрални примери, които се оттласкват от естетическия модел на Народния театър в търсене на нов, алтернативен художествен език.
От методологична гледна точка анализът ще се основава на контекстуален анализ и историческо проучване, които ще бъдат съчетани с театроведски, културологичен и сравнителен подход. За целите на изследването се предвижда преглед на монографии, научни публикации, периодичен печат, архивни материали от Народния театър, Съюза на артистите в България, НАТФИЗ, Държавна агенция „Архиви“, Институт за изследване на изкуствата, лични фондове. Проучването ще обхване също така фотографска, аудио и видео документация.
Предлаганата тема се вписва в общата изследователска посока на работа на сектор „Театър“, продължавайки задълбоченото проучване на театралната практика през периода на социализма в България. Като поставя акцент върху изпълнителя като основна фигура в театралния спектакъл, изследването има за цел да очертае характеристиките на актьорското изкуство в Народния театър през 80-те години и да проследи неговото развитие непосредствено преди обществено-политическите и културни промени от 1989 г.
