26 фев 2024

Актьорски подходи в Народния театър през 70-те години на ХХ век

Автор гл. ас. д-р Анна Шойлева-Чомакова от сектор Театър
Първи планов проект къв проблемнотематичен мозул Изкуството през периода на социализма

Вниманието на предстоящия планов проект се обръща към периода на 70-те години на ХХ век, които биват описвани от театроведите като относително спокойни в развитието на българския театър. Това привидно състояние се дължи както на помръкналите надежди на интелигенцията за промяна в социалната и културна сфера след потушаването на Пражката пролет, така и в следствие на стабилизирания в икономически план комунистически режим. В годините на „разширяване на границите на социалистическия реализъм“ и „отваряне на българската култура към света“ се наблюдава слабо раздвижване и сред редиците на Народния театър, считан за бастион на социалистическия канон, което се свързва с нови попълнения в режисьорската колегия – Енчо Халачев, Крикор Азарян, с появата на гастролиращи режисьори като Асен Шопов, Пантелей Пантелеев, Младен Киселов, Иван Добчев, с откриването на камерна сцена в театъра.
Предлаганият за разглеждане период от театралната ни история е попадал през годините във фокуса на изследвателското поле, където линията на анализ е била извеждана основно през цялостния контекст на развитие на българския театър или е била концентрирана върху отделни актьорски личности. Настоящата работа има намерението да погледне протичащите събития в театъра през 70-те години на миналия век през призмата на актьора в Народния театър – от една страна в рамките на ансамбъла на театъра-стожер на социалистическия реализъм и от друга – с неговия индивидуален подход и почерк на работа. Ще се търсят отговори на въпросите: доколко отделните актьорски линии се „приближават“ или „раздалечават“ от основните насоки  на централно зададеното естетическо направление; какви са индивидуалните търсения в актьорското изпълнение; как и дали могат да бъдат обобщени и групирани тези търсения.
Акцент в изследването ще бъде поставен върху актьорските подходи на едно поколение, навлязло в редиците на Народния театър в годините непосредствено след установяването на комунистическия режим в България, и формирало облика на първата ни сцена за десетилетия напред. Сред групата от артисти, завършили своето образование в България, които се присъединяват към трупата на театъра към средата на 40-те и първата половина на 50-те години на миналия век, са: Маргарита Дупаринова, Апостол Карамитев, Славка Славова, Таня Масалитинова, Стефан Гецов, Виолета Бахчеванова, Любомир Кабакчиев, Иван Кондов, Георги Георгиев-Гец. Ще бъде направен опит да се изведат на преден план водещите индивидуални характеристики в актьорското изпълнение на споменатите актьори, използвайки оставени лични архиви, театрална критика от периода, теоретични  разработки на режисьори в Народния театър и др. Същевременно ще бъде отбелязано и навлизането на по-младото поколение изпълнители на сцената на Народния театър през десетилението (Жоржета Чакърова, Сава Хашъмов, Георги Мамалев, Константин Цанев и др.).
За целите на изследването ще бъде извършен преглед и анализ на различни видове източници и документи, част от които вече бяха отбелязани, както и: монографии и изследвания по темата, публикации и статии в периодичния печат, архивни единици в Народния театър, НАТФИЗ, Държавна агенция „Архиви“, Институт за изследване на изкуствата. Също така ще бъдат проучени и фотографски архиви, архиви на Българското национално радио и Българската национална телевизия. От гледна точка на методологията, плановата задача ще се изгражда върху контекстуален анализ и емпирично историческо изследване, и едновременно с това ще използва методите на тетроведското и биографично проучване.
Предлаганата тема се вписва в общата изследователска работа на сектор „Театър“ и следва поставените приоритети за проучване на театралната практика през  периода на комунизма в България, концентрирайки вниманието си върху актьора, като един от основните елементи в театралния спектакъл.