7 ное 2020

Трансформации на театралната критическа рефлексия през тоталитарния режим от 1968 до 1989 г. в НРБ

Автор гл. ас. д-р Милена Михайлова от сектор Театър
 

Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма

„„Идентичности  и трансформации на театралната критическа рефлексия през тоталитарния режим от 1968 до 1989 година в НРБ“  е заглавието на предстоящата ми планова задача, жанр монография. Тя цели да очертае един обобщаващ и цялостен образ на театралната ни критика през социализма. Да анализира и изведе в дълбочина неизследваните достатъчно досега историко-теоретични и политически процеси при случването й; пътищата, които водят до сблъсък и разчупване на нормативната естетика у нас. Чрез проследяване на знакови години  и събития да улови контекста, вълненията, тревогите на периода, но и моделите на мислене  и критическо писане, наложени или породени от времето, превърнати в „спасителен бряг“ или своеобразен интелектуален „протест“ за мнозина творци. Да проследи и ценностните нагласи, стремежи на критиката, езиците, на които се изразява и осмисля театъра. Да се разчлени периодът на задвижващи значими текстове, тези, антитези, категорични критически позиции и статии „за“ или „против“ социалистическата догматика. Оттук и подреждане на картината на театралния живот в НРБ чрез конкретни обекти на емпирично изследване: най-значимите издания, най-активните и приносни /или не/ театрални критици – Л. Тенев, Гочо Гочев, Ч. Добрев, Снежина Панова, В. Стефанов, А. Топалджикова и др., най-важните дискусии, уж само „вътрешните“ сблъсъци по време на националните прегледи на българската драма и театър и т.н. Сп. „Театър“, в. „Народна култура“, сп. „Театрален бюлетин“, в. „Работническо дело“  и противоречивите моменти на „живеене“ на критиката по техните страници –  как „единствено правилният път на социалистическия реализъм“  се трансформира през годините и отчуждава свободомислещите от себе си; до какво водят спомените от уж забравената Унгарска революция от 1956, размирната и изпълнена със социални протести и бунтове 1968 г. – как творчески се отразяват в съзнанието и дейността на българите критици, с какви нагласи и сбъдвания транформират и следващите ги десетилетия. Накратко:  „Идентичности и трансформации на театралната критическа рефлексия през тоталитарния режим от 1968 до 1989 година в НРБ“  ще е и опит за оглеждане на процесите, етапите  на „размразяване“ у нас, отнемащи или даващи по-голяма свобода на творческо изразяване, конкретните подходи и същности на материализирането им, така важната социална роля на театралната критика… за да се стигне и до извоюваното – и творчески, време на „свободно движение на идеи и хора“, времето на политически и демократичните промени у нас през 1989.
Работната програма и етапи на изследването включват: І етап – 7 месеца: събиране на емпиричен материал – четене, подбор, снимане/сканиране; ІІ етап – 6 месеца: проучване на събрания материал и изготвяне на хипотези; ІІІ етап – 11 месеца: разработване и написване на изследването. Необходим срок за провеждане на проекта – 2 години. Материално-техническо обезпечаване: такси за библиотеки –  Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Столична библиотека, библиотека на САБ, ЦДА и др., снимане на материали, принтиране, подвързване.
Постигнатите в изследването резултати ще бъдат популяризирани чрез статии в специализирани театрални издания.