7 ное 2020

Отношението декоративно-приложно в периода между двете „първи” изложби на приложно изкуство в България (1931/1932 г. – 1961 г.)

Автор гл. ас. д-р Мария Митева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Версии на модерността

.Отношението между декоративното и приложното съпътстват развитието на т.нар приложни изкуства през целия ХХ век. Ходът им е проследим от появата на декоративното изкуство, като част от художествената практика у нас след Освобождението, през навлизането на нови приложни видове и обособяването им като отделен дял от изобразителните изкуства през 1930-те и 1940-те години, промяна след 1944-48, довела до упадък с елементи на регрес (до 1956 г.), до успоредяването, съвместяването, но и противоборството и взаимна трансформация след 1960-те години, с прибавяне на нови отношения – с индустриалното, днес сферата на дизайна, с монументалното, с изящното (картинното) в следващите десетилетия.
Предлаганата тема се фокусира върху етапа на налагане на приложните форми, на видим превес над декоративното начало, без да го изключва, на достигане на видово и жанрово богатство, и на академичното му прилагане в специализираното образование.
Хронологическите граници, обемащи период от три десетилетия, и макар включващи в себе си два политически режима на управление и съответните им стопански и културни модели, ще бъдат разглеждани като формиращи единен период по отношение на разбирането за декоративно и приложно в България. 1931 г.[1] и 1961 г.[2] са годините на двете, социализирани в периодиката като „първи” по рода си изложби на приложните изкуства у нас. Изследването цели да потвърди хипотезата за единен етап по отношение на декоративно-приложно, със свое начало, развой и отмиране. И макар, липсата на континуитет да е идеологически обусловена, и процесите да се разглеждат без генеалогична връзка помежду си, двете години маркират стартовите позиции на два последователни етапа в разбирането за приложно изкуство, отношенията на формиращите го елементи, и социалната роля на произведенията му.
Приложните изкуства и изкуствата на средата и дизайна са приоритетна област на изследване на Виолета Василчина[3], в чиито текстове са посочени водещите насоки в развойните процеси, отредено е място на отделни личности, които ги продуцират. Монографични изследвания за художници с професионална изява във видовия обхват на приложното също дават отправна точка за изследване. Логична проекция на предходните ми изследователски проекти и естествено тяхно продължение – отделни сегменти от тематичното поле съм разработвала  по отношение на керамика на Стоян Райнов, специализираното образование и училище за приложни изкуства Иза и др. 
Събраният материал по време на проучванията по току що отчетения проект даде основания за настоящото проектно предложение. Открои се твърде слабата проученост на приложните видове през предлагания хронологичен отрязък. Проявите в областта на керамиката, дърворезбата и текстила, но и метал, кожа, стъкло – като самостоятелна творческа изява, колективни прояви, гостуващи изложби, специализации в чужбина, участие в международни форуми и др. е без нужната фактологична плътност и научна интерпретация в специализираната литература.
Възможно цялостното проучване ще ни позволи адекватно аналитично обсъждане на въпросите на декоративното и приложното. Освен водещите насоки и представители, ще бъде търсено очертаването на диапазона на всеки отделен вид приложно творчество през разглеждания период и на малко познати имена, изявяващи се на тази художествена сцена. Съставянето на видовия, и жанров обхват, отчитането на водещите принципи на формообразуване и декорация и на отношението декоративно-приложно ще се основава на издирване на произведения или техни репродукции, изясняване на биографии и т.н.
Работна програма
І етап – продължаващо проучване на периодични издания, работа в архиви – 6 месеца;
ІІ етап – съставяне на хронологични таблици – своевременно с първия етап и в  следващите 6 месеца;
ІІІ етап – обобщаване на фактите, анализ и научна интерпретация с фокус отношението – декоративно-приложно – 6 месеца;
ІV етап –  допълване на откроените липсващи звена, установяване на влияния, финализиране на текста – 6 месеца;
Определение на жанра на изследването и очаквания му обем.
Монографично изследване.
Мотивиране на материалното и техническото обезпечаване на изследването.
Не се налага допълнително материално и техническо обезпечавана на изследването
Възможности за отпечатване / интернет публикации на постигнатите резултати
Резултатите ще бъдат популяризирани чрез научни доклади и  публикации
Проблемнотематичен модул : Версии на модерността

 


[1] “На 27 декември 1931 г. в салона на Постоянната галерия се откри първата изложба на приложни изкуства” Сливополски, Йор. /Пилигрим/ Изложба на приложни изкуства у нас. Нива, Год. ІV, 1932, бр. 12, с.6-7
[2] „Макар и трета по ред след 9.ІХ.1944 г., както по задачите, които си поставя за разрешаване, така и по своя характер, тя е фактически първа по рода си у нас” (Стенографски протокол на обсъждането на общата юбилейна изложба на приложните изкуства, организирано от Министерството на просветата и културата и Съюза на художниците в България, НА БАН)
[3] Василчина, В. Приложното изкуство и структурите на ежедневието. Етюди от детството му. – Проблеми на изкуството, 2006, бр. 2, с. 3-11; същата,  Ранните перипетии на българския художествен текстил и приносът на жените. Проблеми на изкуството, 2002 г., бр. 4, с.35-44; същата Феноменът “български салон” в жилищното обзавеждане от края на 20-те и през 30-те години. Проблеми на изкуството, 1996 г., бр.1, с. 30-37; и др.