Йоанис Константину – превод, коментар, паралели и източници

Автор проф. д. н. Емануел Мутафов от сектор Изобразителни изкуства
Срок 9 ноември 2023 г.

Към ПРБЛЕМНОТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

През 1831 г. някой си Йоанис Константину превежда от гръцки на български ерминия със съдържание, идентично на публикуваната от А. Василиев ерминия на Захарий Петрович[1]. За съществуването на този иконографски наръчник пръв пише Н. Дилевски през 1940 г., както проф. В. Захариев през 1962 г., тъй като по това време тя е негово притежание. По-късно заедно с целия архив на последния изследовател ерминията попада в ЦДИА, фонд 1510, оп. 1, № 182. Ръкописът, създаден в Самоков, е използван през втората половина на ХΙХ в. и от Никола Образописов, който прави интересни допълнения, публикувани от проф. И. Гергова[2]. Наскоро и аз писах за възможната роднинска връзка на Йоанис с други зографи от Янина и специално с автора на стенописите от 1837 г. в църквата „Св. Никола”, с. Райово, Кириазис Константину[3].
Най-важно обаче е, че ръкописът от ЦДИА е най-ранният запазен превод на съчинение за живописта, преведено от гръцки на български език, където се компилират текстове от Дионисий от Фурна, Христофор Жефарович и др. Йоанис Константину не превежда голяма част от термините, свързани с технологията на живописта в ерминията си, а и оставя на гръцки текстовете от свитъците на светците, което вероятно показва, че не владее църковнославянски. Освен това езикът му е изпълнен с диалектизми, характерни за говора в Самоков от началото на ХΙХ в.
Въпреки че голяма част от съдържанието на споменатия ръкопис е издадена в новобългарски превод и без коментар от А. Василиев, смятам, че един модерен и интерпретивен прочит на българо-гръцкия текст е необходим. Нужно е да се идентифицира първообраза на много от пасажите, да се предложат в оригинал термините и да се преведат адекватно. Това би обогатило познанията ни за православното изкуство и лексиката, свързана с него.
Методологията, която предлагам, е интердисциплинарна и многоезична, когато става дума за обяснение на етимологията на думите. Ще се търсят точните църковнославянски съответствия например на непреведените текстове от свитъци, които ще предложа в оригинал, а не в превод, както е при А. Василиев. Не на последно място цел на подобен проект е подготвянето на едно модерно издание, което да стане полезен наръчник по иконография за всички изкушени от разгадаване техниките и наставленията за композиране в православното изкуство. В едно бъдещо издание ще се поместят и факсимилета на съответните листове от ръкописа, за да може публикацията да ползва и филолози, занимаващи се с историческа диалектология. За улеснение на търсенето ще се изготвят и детайлни предметен и иконографски показалец, а накрая ще бъде поместен и многоезичен речник.