28 ное 2023

Кореспонденцията на Несебърската митрополия в Месемврийската кондика – прочит, интерпретация и реалии

Автор проф. д. н. Емануел Мутафов от сектор Изобразителни изкуства

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

През 1905 г. Йордан п. Георгиев купува от един месемврийски грък т.нар. Месемврийска кондика, която днес се съхранява като Анхиалска и Месемврийска кондика, НБКМ-БИА, Кол. 25, a. e. 1, л. 1-268 (IIА 7690), попълвана през периода 1834-1890 г., размери 30 х 22 см, хартия, и каталогизирана като „тефтер с проповеди и поучения“. Първата и засега единствена публикация за тази гръцка кондика е на П. Чилев и е от 1908 г.[1] Въпреки че днес кондиката (на гр. χρονικόν – хроника) е дигитализирана и достъпна на сайта на НБКМ с всичките си 539 страници,[2] всичко, което знаем за нея, а и повечето за историята на Несебър, Анхиало и Созопол, се базира на статията на Чилев. Само един текст от въпросния ръкопис, озаглавен Анонимна византийска хроника, е станал обект на по-късна сериозна публикация, тъй като касае средновековието.[3] Непубликуването след Чилев на други части от кондиката най-вероятно се дължи на факта, че няколкото почерка в този ръкописен тефтер са трудни дори за грецистите, а и защото касаят предимно късни събития. Друг „възпрепятстващ“ момент вероятно е определянето на ръкописа като кодекс с проповеди и поучения, какъвто той е, но не само, и това мнение се дължи на кратката публикация на П. Чилев от началото на ХХ в.
Обект на това изследване ще бъде конкретно преписаната кореспонденция в кондиката. В нея например заради благотворителната дейност на установилия се в Одеса търговец А. Кумбарис към родния му Несебър са запазени чернови на писма и преписи на отговори между него и местния митрополит – писмата са подписвани и от настоятелите на митрополията през 1857, 1858 и 1859 г.[4] Особено интересен е вече публикувания от мен отговор на Смарагда Филалитус от 01.08.1859 г., в който тя декларира, че е изпратила в Месемврия наследството на чичо си покойния Вселенски патриарх Констанций II, което се състои от следното: един сакос; един стихар; един омофор; един епитрахил; два епиманикия (наръкавници); един епигонатион (наколенник); един пояс; един енколпион; една кърпа за лице; един чифт трикирии и дикирии; една патерица с розета; мощите на св. Теодори; двадесет тома на византийски историци, издадени във Венеция и два тома от серията на отците в Осмокнижието.[5] От това писмо става ясно, че мощите на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат идват в Несебър през 1859 г. от с. Мега ревма (дн. Арнавуткьой, квартал на Истанбул на Босфора), където е погребан патриарх Констанций II, бивш Кюстендилски владика от 1819 г., Търновски митрополит (1827-1830)[6] и Вселенски патриарх от 18.08.1834 до 26.09.1835 г. Сега те са в с. Неа Месимврия, Солунско. Съществува и кореспонденция между месемврийци, оглавени от митрополит Никифор, с месемврийски гърци в Браила (Д. Карагьозис) и Галац (Йоан Кумбарис, А. Авксентиадис) от 1858 г. на с. 321-322. На с. 365-376 пак е преписана друга кореспонденция на Митрополията с А. Кумбарис и с Вселенския патриарх и т.н.
Накратко, под кореспонденция на Месемврийската митрополия в кондиката се разбира: 45 писма, написани на гръцки език върху 60 страници от ръкописа, които представляват исторически документи за връзките на Митрополия с диаспората на местните гърци на Балканите през XIX в.; за политиката на привличане на дарения, предимно книги; нивото на образование; за състава и ролята на епитропите и наличието на мощи, богослужебни одежди и утвар, както и за взаимодействието с османските власти. Никое от писмата не са превеждано на български, публикувано цялостно и тълкувано. В хода на изследването ще се търси и друга информация за споменаваните в кореспонденцията лица с цел обогатяване на тяхната просопография. Ще се търсят и нови сведения за притежанията на несебърските църкви. Няколкото писма в кондиката, свързани с епархията в Ефес (с. 418 и н.т.), които са препис от друг подобен документ, няма да бъдат обект на това изследване, тъй като целта на труда е реконструкция на миналото на Несебър.
За подобен изследователски проект не е необходима специална техническа база, нито се предвиждат командировки, тъй като ръкописът е в София.
Срокът за изпълнение е три години, а обемът е от около 100 страници.
 
Библиография
Гюзелев 1981: Гюзелев, В. Средновековна България в светлината на нови извори. София.
Мутафов 2022: Мутафов, Е. Митрополитският храм „Св. Стефан“ в Несебър и неговият художествен кръг: културен контекст, интертекстуалност и интервизуалност. София.
Чилев 1908: Чилев, П. Месемврийска кондика (codex). – В: Периодично списание на БКД, 1908, св. 9-10, 608-622.
Schreiner 1977/1979: Schreiner, P. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien.
Γερμανός 1937: Γερμανός, μητροπολίτης Σάρδεων. Ἐπισκοπικοί κατάλογοι τῶν ἐπαρχιῶν τῆς βορείου Θράκης καὶ ἐν γένει τῆς Βουλγαρίας ἀπό τῆς Ἀλώσεως καὶ ἐξής. – Θρακικά, 8, 1937, 153-156.