Музикална изява и културна идентичност на турските общности в социалистическа България

Автор гл. ас. д-р Румяна Маргаритова от сектор Музика

Към проблемнотематичен модул Изкуството през периода на социализма
Удължен НС, п. 6 / 21.06.2024 г. с 6 м., до 31.12.2024 г.

Описание:
Концепцията за съотносимост между музика и идентичност е една от устойчивите парадигми в съвременната етномузикология. Разглеждат се “индивидуална”, “културна”, “етническа”, “национална” и т.н. идентичност спрямо процеси и явления от обхватен географски ареал. Такъв план намира широко приложение в изследвания, посветени на малцинствени групи и диаспорни общности. В техния фокус попадат, от една страна, традиционни музикални практики като средство за поддържане на наследена/предпоставена идентичност. От друга, обект са също флуидни явления, плод на междукултурни взаимодействия – отчитайки, че няма напълно изолирано развитие на малцинствената култура от тази на доминантната общност, такива процеси на влияние се описват с термини като „акултурация“ и „асимилация“ (насилствена или не), а съответните резултати – като „меланж“, „синтез“ и т.н.
И институционално насочваното, и спонтанното (определяно понякога като „битово“) музициране, както и онова, свързано с религиозните ритуали, при турските общности в социалистическа България подлежат на такава трактовка. Многостранната музикална изява (обобщаващ термин, с който обозначавам музикалните прояви, процеси, нагласи, модели и поведение като цяло) на българските турци от периода 1944 – 1989 е както средство за артикулиране и презентиране на етническа идентичност при тях, така и (институционално насърчаван) опит за вписване в общия културен, социален и политически контекст на страната.
Хипотетичното допускане е, че разнообразните фактори и техните динамични въздействия са довели при българските турци до форми на музикална изява, които артикулират множествена културна идентичност.
 
Степен на проученост на проблема и научна новост:
В българската етномузикология изследвания в ракурса на връзката между музика и идентичност провеждат Розмари Стателова – върху лужишките сорби в Германия, и Лозанка Пейчева и Венцислав Димов – върху циганските общности в България.
Музикалната изяви на българските турци в периода на социализма са предмет на публикации на турски изследователи, но там въпросът за идентичността е частично засегнат и едностранно интерпретиран.
В работата ми по предходните два планови проекта – „Традиционната музика на българските турци и културните политики в България (50-те и 60-те години на XX век)“ и „Продуцирането на турска музика в Радио София (60-те – 80-те години на XX век)“ е събран богат емпиричен материал, който би могъл да послужи като солидна база за теоретична трактовка от актуалните научни позиции на етномузикологията.
 
Цел:
Интерпретиране на индивидуалните и колективни музикални прояви, процеси, нагласи, модели и поведение при турските общности в социалистическа България от гледна точка на въпроса за културната идентичност.
 
Задачи:

• запознаване с ключови теории върху връзката между музика и идентичност – както в етномузикологията, така и в свързани дисциплини (антропология, социология, психология и др.);
• изграждане на тази основа на релевантна концепция за тълкуване на музикалната изява на българските турци в социалистическия период през призмата на културната им идентичност;
• обяснение на вече събрания емпиричен материал от перспективата на оформената теоретична рамка.

•  
  Методология:
  Предвижда се използването на интердисциплинарна методология: съчетание на музиколожки, етноложки, социологически, културологичен и антропологически подход.
   
  Перспективи за сътрудничество и въвеждане на резултатите в публичността
  Работата по проекта предполага сътрудничество с български културни институти, свързани с турските музикални изяви (Българско национално радио, държавните театри в Кърджали, Шумен, Разград и др.), както и евентуално съдействие на научни, образователни и културни институции в Турция. Постигнатите резултати ще бъдат представени на национални и международни семинари, конференции и в академични издания.
   
  Работна програма
  Планира се първата година от работата по темата да е посветена на задълбочено запознаване с колкото се може по-обемна релевантна научна литература по темата за музика и идентичност и изграждане на собствена концепция на такава основа.
  Втората година ще е ангажирана с прилагането й върху емпиричния материал от предходните два планови проекта и оформяне на цялостно монографично изследване.