Граматика на римската вила. Методика за триизмерна архитектурна реконструкция

Автор гл. ас. д-р арх. Димитрина Попова от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

1. Степен на проученост на изследвания обект.

Обект на изследване е архитектурата на римската вила рустика като архитектурен модел на извънградско обитаване през римската античност. За определяне степента на проученост, се запознах с представителни научни издания, в които авторите разглеждат вилите в границите на България през античността. Основен извод е, че в по- голямата част изследванията върху архитектурата на вилата са извършвани и представени в план, които смятам за непълни, защото двуизмерна архитектура не съществува. В прегледаната литература не се откриха изчерпателни отговори и анализ относно сградата във вертикала, а теми като прозорци, врати и стълби са само загатнати.
Триизмерен модел, изработен като ръчна перспектива с поглед отгоре, е представен за вилата в кв. Обеля, изработен от арх. Юлий Фърков през 1979 г.. Неговата реконструкция в последствие е публикувана многократно в научни публикации. Друга реконструкция е вилата в квартал Орландовци, която е публикувана в статия от 1965 г. на чл.кор. Димитър Димитров и представлява снимка на макет на сградата. Развитието на триизмерните рекнструкции е претъпяла отгромен напредък с навлизането на дигиталните технологии и в този смисъл смятам, че изследването компенсира закъснение в проучването на извънградската архитектура от римско време в територията на България.

2.  Научната новост. В проекта разработвам и тествам авторска методика за реконструкция на вили рустика. Нейните основни компоненти се основават на разбирането за архитектурата като език, който оперира според група от правила, наречени граматика. Иновативността е в архитектурния синтаксис като подход при архитектурна реконструкция на сгради с ограничени и фрагментирани археологически данни в конкретния случай вили рустика. Изобретява се и се тества начин, по които да се запълнят смислово липсващите части от археологическите находки, така че да се постигне архитектурна реконструкция.

3. Цели и научно приложение. Целта е да се създаде методология за триизмерна реконструкция на античните вили. Тя съдържа два компонента: научен и научно-приложен.
В първия компонент плановият проект следва последователността на възникването и използването на отделни елементи от архитектурния език на вила рустика. Използвам сравнителен подход като установявам състоянието на отделния елемент както в центъра на римската държава, около метрополията, така и в провинциална среда. Елементи на вила рустика са например прозорец, врата, колонада, под, покрив и др.. В изследването откривам и проследявам наратива на елементите от сградата на римската вилата, а чрез граматика на римската вила изследвам правилата, по които са свързани.
Вторият компонент е тестване на методиката. Извършва се виртуално пресъздаване на конкретна вила рустика от ареала на Сердика. Предвиждам архитектурна реконструкция на римски вили да се осъществи чрез използването на новите дигитални възможности за триизмерно моделиране.

3. Актуалността на проекта е обоснована от научна тенденция у нас и в Европа в областта на културното наследство за изучаването и опазването на паметта на местата като инструмент за създаване на устойчива градска среда. Обектите на изследване римските вили се намират в квартали на София, които се характеризират с предимно занемарени обществени пространства. Това са кварталите Филиповци, Бусманци, Орландовци и др. Тяхната възможна ревитализация преминава чрез дискусии, видимост и преосмисляне на исторически факти от Античността.
4. Материална и техническа обезпеченост. Разработката на проекта ще се реализира чрез изучаване на архиви в Столична библиотека, Национален институт за недвижимото културно наследство, библиотеките на БАН, на Американския университет – „Дими Паница“ и на Американския научен център. Ще се използват онлайн информационни ресурси като Jstor, Academia.edu и др. За извършване на

триизмерната реконструкция ще се използват съвременни сотфтуерни програми за триизмерна визуализация като Sketchup Pro, VRay, Autocad, с които разполагам от предходни изследователски проекти. Заради актуалността на проблема в София и фундаменталните проблеми ще се търси финансиране чрез конкурси на фонд „Научни изследвания“, програма „Култура“ на Столична община и други.

Времева таблица на плановия проект.С предварителния времеви график на плановия проект представям дейности, които са разчетени във времето работни етапи, така че да се отчитат в годишните и шестмесечните отчети на Института за изследване на изкуствата.
< >Жанр на изследването. Окончателните резултати ще представя и публикувам в хабилитационен труд. В етап популяризиране предвиждам участие публикации на статии на български и английски език. Пред по-широка публика темата ще се представи чрез публични лекции.Сътрудничество с други научни и образователни институции.За събиране на база данни, ще търся сътрудничество с институции от БАН: Централна библиотека на БАН и с институции извън БАН: Национален институт за недвижимото културно наследство, Столична община, Регионален музей на София, Американски научен център и др.
Публичност на постигнатите резултати. За презентациите на проекта ще използвам публикации в онлайн платформата на ИИИзк, вече създадените си акаунти в researchgate.org и academia.edu. Постигнатите междинни и окончателни резултати ще представя чрез доклади в международни конференции.