27 апр 2024

ЗОГРАФИТЕ ЙОАН ПОП РАЙКОВ ОТ ГР. ЕЛЕНА И ЙОАН ПОП НИКОЛОВ ОТ ГАБРОВО

Автор доц. д. н. Александър Куюмджиев от сектор Изобразителни изкуства

Къмпроблемнотематичен модул Българското художествено наследство в европейски и световен контекст
 

Обект на изследване е творчеството на двама възрожденски зографи, което е познато на науката под името на единия – Йоан поп Райков. Той е много по-известния днес майстор, на когото се приписват над 500 произведения. Йоан поп Николов от Габрово е почти неизвестен зограф, за когото се смята че е негов ученик, а приписваните му икони са само около десетина. В действителност, биографиите на двамата са напълно объркани, те вероятно са връстници и нямат нищо общо помежду си. Творчеството на габровския майстор е по-мащабно от това на зографа от гр. Елена, но е останало изцяло в неговата сянка. Затова целта на изследването ще бъде да реабилитира незаслужената позиция на Йоан поп Николов в съвременното изкуствознание, като се разграничат и анализират произведенията на двамата зографи. Разбира се, ще се обърне внимание и на причините довели до тази съществена грешка в науката ни, която е останала неизяснена в течение на десетилетия.
Състоянието на проучванията за двамата зографи може да се определи като незадоволително. За зографа от гр. Елена има няколко публикации, предимно от един автор – Павел Стефанов, комуто дължим и голяма част от грешните представи за неговото творчество. За Йоан поп Николов има само една статия, отново от същия автор. В резултат, много малко от произведенията, работени от зографа от Елена, са атрибуирани правилно, а тези, свързани с майстора от Габрово са на практика непознати и тепърва трябва да се въвеждат в научно обращение.
Научната новост на изследването е неизбежна, тъй като почти нищо от темата на плановия проект не е познато на науката досега или пък е представено недостоверно в съществуващите публикации.
Целта и научното приложение на изследването са да бъде написана монография за двамата зографи, която да постави основите на тяхното още по-детайлно проучване в бъдеще. Тази цел е оправдана от факта, че биографиите и произведенията им остават в огромна степен неизвестни. Ясното им разграничаване и оформянето на творческия облик на всеки от тях, ще има несъмнен принос към изясняването на историята на възрожденските ни майстори и ателиета от първата половина на XIX в.
Актуалност съобразно приоритетите на научното направление. Нови данни и интерпретации на художественото наследство по нашите земи.
Работна програма по години и етапи. Работният план е съобразен със срок за реализиране на изследването от 2 години. Предвижда се в първата година да бъде направено теренно проучване на паметниците и музеите, в които се съхраняват иконописни произведения на зографите, както и издирване на архивни данни за техните биографии. Втората година ще е посветена на анализиране на материала и написване на изследването.
Жанр на изследването и очакван обем. Научно изследване с обем над 100 страници. Предвижда се и значителен като количество илюстративен материал.
Материално и техническо обезпечаване. Работата по проекта се обезпечава индивидуално.
Перспективи за сътрудничество. Разработването на този проект е зависимо от сътрудничество с редица църкви, музеи и архивни институции, което създава възможност за установяване на нови професионални контакти.
Възможности за отпечатване. Монографично изследване и отделни публикации в специализирани издания.
Тематичен модул от научния план на Института. Българско културно наследство без европейски и световен контекст.
Библиография
Атмаджова, А. Творчеството на Йоан Попович. (дипломна работа), НХА „Н. Павлович”, С., 1996.
Василиев, А. Тетевенските църкви 1846-1946. С., 1948.
Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965.
Ганев, С., В. Найденов. Гложенският манастир „Св. великомъченик Георги Победоносец”. Ловеч, 1937.
Георгиев, Й. Екскурзия в Габрово. – Пер. сп., 64, 1904, 733-755.
Георгиев, Й. Град Дряново и манастирът му „Св. Архангел”. – Пер. сп., 67, 1906, 733-772.
Гергова, И. Зографът като писател и читател. – Във: Философия. История. Изкуствознание. Сборник в чест на проф. Ст. Смядовски. С., 2010, 269–287.
Гергова, И., Й. Гатев, И. Ванев, Християнско изкуство в националния археологически музей – София. Каталог. С., 2012.
Гергова, И. Църква „Св. Никола“, с. Гложене. – В: Корпус на стенописите от първата половина на XIX в. в България. С., 2018, 333-338.
Георгиева, Г. Общи данни за демографската, социалната и икономическата структура на Габрово през 40-те години на XIX в. по османо-турски документи. – Известия на Регионален исторически музей – Габрово, 4, 2016, 92-109.
Делиделвов, Д. Бележки за историята на Копривщица. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 187-212.
Енчев-Видю, И. Из Гложенския манастир. – ИБАИ, VI (1932), 294-296.
Захариев, С. Храмът „Св. пророк Илия“ в Свищов. – Годишник на Историческият факултет на Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“. В. Търново, 2018, 557-569.
Мартинов, А. Габрово през Възраждането. С., 1940.
Попов, Ч., С. Вълчева. Възрожденско църковно изкуство в Дряново. В. Търново, 2019.
Попова, Е. Възрожденски икони. – Във: Велкова-Гайдарджиева, А., Е. Попова. Храмът „Успение Богородично“ Велико Търново. Велико Търново, 2010, 294-308.
Попова, Е. Еснафи и светци. Светците-покровители на занаятите през Възраждането. С., 2013.
Попова, Е. Църква „Св. Никола“, Капиновски манастир – В: Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. С., 2018, 623-635.
Савова-Касабова, Р. Икони от Врачанския край. С., 1977.
Семеен архив на Хаджитошеви. Т. І, С., 1984.
Снегаров, И. Друг търновски църковен кодекс (за училища, енорийски църкви и манастири). – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет, т. ХVІІІ, 1940–1941, С., 1941, 1-109.
Стефанов, П. Един неизвестен художник – Иван Попниколов от Габрово. – Изкуство, 1981, № 8, 43-44.
Стефанов, П. Живот и дело на зографа Иван Попрайков. – В: Тревненска художествена школа. С., 1985, 83-89.
Стефанов, П. Разградският зограф Иван Попрайков – живот и дейност. – В: Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (ХV–ХХ век). С., 2006, 144-151.
Явашов, А. Разград. Неговото археологическо и историческо минало. Ч. 1. С., 1930.