Речници за музика, издадени в България през 30 – 40 години на XX век: специфика, образователен контекст, влияния

Автор проф. д-р Росица Драганова от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

Предложеният индивидуален проект е продължение на темата за първите речници за музика, отпечатани у нас до 30-те години на XX век. Докато тези издания активно интегрират специфичната лексика и терминология на западноевропейската художествена музика и са повлияни от първоначалното развитие на музикалното образование у нас и музикалнотеоретичното осмисляне на характерните за това време практики, изданията от 30-те и 40-те години се появяват в момент, когато различните потоци на музикалнопедагогическа практика – в средните училища (гимназии и педагогически курсове) и в специализираните музикални  институти (училища и академия) окончателно се диференцират, поемат самостоятелен път на развитие и изискват наличието на справочна литература с различен обем и характер. Паралелно с това, вече натрупаният опит в областта на музикалната лексикография, който довежда и до появата на известния „Илюстрован музикален речник. Общодостъпна енциклопедия на тоновото изкуство“ на Иван Камбуров от 1933 г., влиза в характерни и много интересни взаимодействия с развиващата се учебна литература по история на музиката и различните музикалнотеоретични дисциплини, чието разчитане ще подпомогне цялостното осмисляне на процесите, протичащи в областта на музикалната терминология в България през първата половина на 20. век.
 Независимо от навлизането в по-късен исторически период, литературата по темата за речниците остава ограничена; при това справочните издания от периода са коментирани главно във връзка с техния енциклопедичен пласт, без интерпретиране на заложената в тях музикалнотеоретична система или на спецификата на взетите от авторите музикалнотерминологични решения. Така например на справочника на Камбуров е посветен доклад на Емилия Коларова[1] от 2013 г. – „Илюстрованият музикален речник на Иван Камбуров като документ за диалогичното време“, както и доклад на Албена Найденова[2] от 2022 г., който разглежда това издание като източник на информация за процесите на обмен между Източна и Западна Европа в началото на XX век. Доколкото периодът на 30-те и 40-те години се характеризира с голяма динамика по отношение на музикалнотеоретичните въпроси обаче, чисто терминологичният пласт на изданието е особено важен и следва също да бъде подложен на системен прочит.
В тази връзка в новия планов проект трябва да продължи и анализът на различните музикалносистемни, езикови, теоретични и музикалнокултурни влияния, изпитвани от съставителите на справочните издания, който бе проведен и по отношение на първите речници за музика у нас. Проследяването на различните влияния, както и на промените в тезауруса на новите издания отразяват от една страна динамиката на музикалнообразователната практика и на музикалнотеоретичните идеи през първата половина на XX век, а от друга – измененията на художествената практика, която от своя страна също въздейства върху процеса на концептуализация. Следователно темата за речниците се превръща отново в предмет на музикалнокултурно проучване, а изследването – по подобие и на предишния проект, чиито идеи продължава – си поставя за цел както да разработи своя обект и да допълни съвкупността от данни за процесите в музикалното ни образование и култура и за развитието на музикалната теория у нас, така и да коментира релациите тезаурус и музикално образование, тезаурус и музикалнотеоретични идеи, тезаурус и музикалнокултурна практика.
Темата е типична за търсенията на ИГ „Музикална култура и информация“ и се отнася към проблемнотематичния модул „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“. За разработването й ще бъдат ползвани различни подходи и методи на анализ – сравнителен, естетически, исторически и др.
По време на работа по проекта ще бъдат публикувани доклади върху отделни задачи и проблеми, а текстът ще бъде структуриран най-вероятно като монография, с приложения. Съзнателно не засягам въпроса за продължителността на проекта, макар че поради своята сложност темата е най-подходяща за разработване в тригодишен срок, поради факта че през следващата 2027 г. навършвам 65 години. Изследването не изисква специално материално обезпечаване, освен съдействие в кореспонденцията с архиви, институции и  библиотечни фондове.