1 ное 2022

Първите речници за музика, издадени в България до 30-те години на XX век: специфика, образователен контекст, влияния

Октомври, 2022 – Октомври, 2025

Автор проф. д-р Росица Драганова от сектор Музика

Към ПРОБЛЕМНО-ТЕМАТИЧЕН МОДУЛ БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

Предложеният индивидуален проект е посветен на темата за първите речници за музика, отпечатани у нас до 30-те години на XX век. Тези издания активно интегрират специфичната лексика и терминология на западноевропейската художествена музика, повлияват върху развитието на музикалното ни образование и в резултат на това стимулират музикалнотеоретичното осмисляне на характерните за това време практики.
Първият музикален речник на български език – „Кратък музикален речник“ от Карел Махан – излиза в София през 1901 г. Няколко години по-късно, Кирил М. Джоков съставя „Пълен музикален речник“ (1909), а Стела Кутева-Здравкова превежда „Малък музикален речник“ от Албрехт Крюгер (1911). Следват „Малък музикален речник“ от Т. Георгиев (1924) и „Речник на чуждите думи в музиката. Кратък музикален речник за всички боравещи в музиката“ от К. Богумиров (1926), за да се достигне до по-известния „Илюстрован музикален речник. Общодостъпна енциклопедия на тоновото изкуство“ от Иван Камбуров (1933). За щастие копия от всички тези издания, които днес са по-скоро библиографска рядкост, се пазят в библиотеката на нашия Институт.
Литературата по темата обаче е съвсем оскъдна. На първо място ще посочим статията за музикалните речници на Агапия Баларева в Енциклопедията на българската музикална култура[1]. На речника на Камбуров е посветен доклад на Емилия Коларова[2] – „Илюстрованият музикален речник на Иван Камбуров като документ за диалогичното време“, чието заглавие издава връзка по-скоро с историческата, енциклопедична част от изданието, отколкото с неговите теоретични аспекти. Самата аз съм изследвала частично речника на Махан – в току-що представения планов проект „Музиканти просветители от следосвобожденската епоха (Байданов, Махан)“. По времето, когато той е съставен – през 1901 г., редица понятия от западноевропейската музикална теория са придобили достатъчна степен на установеност и словесна форма в образователната практика, в натрупващата се продукция от учебници и помагала, в утвърждаващата се музикална публицистика. В други случаи обаче се налага авторът да си служи и с превод или транскрибиране от различни езици. Логично в неговия речник се срещат и редица калки от чешки език. Терминът „линейна система“ например ще се запази в практиката доста дълго; среща се включително в гимназиален учебник по музика от Димитър Хаджигеоргиев от 1926 г. Паралелно на това обаче известният учебник на Георги Байданов утвърждава още през 90-те години на XIX век „петолинието“ – сполучлива терминологична заемка от помощното описание за петте линии, което се използва в определенията за „нотный стан“ на руски или за „la portée“ на френски език.
В своя статия от 2002 г. Елена Тончева съпоставя подходите в Махановия речник от 1901 г. с теоретичната част на „Гледалото“ на Николай Триандифилов от 1848 г.[3] В това първо ръководство по „новопечатната псалтика“, съобщава тя, „също се въвеждат множество музикални дефиниции. Но там музиката е „петие“ – „псалтика“, солфежирането е назовано „срицание“, а напр. хроматичните знаци са определени като знаци „ради унижението и удалението“ (…) Тези странни за западноевропейски образования музикант термини и дефиниции (…) засвидетелстват висока степен на знание, но на източноевропейската музикална теория, и то на етапа на „възрожденското“ й преосмисляне. Те са главно преводни от съответната по време гръцка книжнина“.
Така достигаме до въпроса за различните музикалносистемни, езикови и музикалнокултурни влияния при изработването на първите речници. Предварителният анализ на източниците показа, че тезаурусът на Махановия речник, изготвен основно под силното въздействие на известния Musiklexikon на Хуго Риман (1882), оказва на свой ред влияние не само върху развитието на българската терминология, но и върху модела на по-късните издания – например речника на Кирил М. Джоков. Важно и необходимо е да се проследят тези взаимодействия, както и да се коментира как промените в тезауруса на следващите издания отразяват етапите в развитието на музикалнообразователната практика в България и постепенното натрупване на теоретичните идеи през първите три десетилетия на XX век. Нещо повече – подборът на тезауруса несъмнено отразява и динамиката и измененията на музикалнокултурната практика, която от своя страна също въздейства върху процеса на концептуализация. Като резултат на всичко казано, темата за първите речници се превръща в предмет на музикалнокултурно проучване, а изследването си поставя за цел както да опише своя обект, така и да засегне по-общи релации – тезаурус и музикално образование, тезаурус и музикалнотеоретични идеи, тезаурус и музикалнокултурна практика.
Предлаганият индивидуален проект е логично продължение на работата ми в полето на музикалното образование и култура от следосвобожденската епоха, както и на по-ранни мои проучвания на връзката тезаурус и музикалнокултурна практика. Като цяло разработката ще допълни съвкупността от данни за процесите в музикалното ни образование и култура и за развитието на музикалната теория у нас. Ще бъдат ползвани различни подходи и методи на анализ – сравнителен, естетически, исторически и др.
Темата се вписва в полето на търсения на ИГ „Музикална култура и информация“ и се отнася към проблемнотематичния модул „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“. През тригодишния период на работа по проекта ще бъдат публикувани статии и доклади върху отделни задачи и проблеми, както в списание „Българско музикознание”, така и в други сборници и издания. Текстът ще бъде структуриран най-вероятно като монография, с приложения. Изследването фактически не изисква специално материално обезпечаване, освен съдействие в кореспонденцията с архиви, институции и  библиотечни фондове.
 

 


[1] БАЛАРЕВА, Агапия, 1967. История на музиката и музикални речници – В: Енциклопедия на българската музикална култура. София: Изд. на БАН, с. 118-119.
[2] КОЛАРОВА, Емилия, 2013. Илюстрованият музикален речник на Иван Камбуров като документ за диалогичното време. – В: Академични пролетни четения. София: Марс 09, с. 87-99.
 
[3] ТОНЧЕВА, Елена, 2002. Чехите и българската музикална история. – В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Варна: община Варна, с. 19-32
 

 


[1] И за двамата има статии в Енциклопедията на БМК от 1967 г., които се цитират и досега. На личността и живота на Махан е посветена студия на Агапия Баларева, която датира от 1959 г. За Байданов на пръв поглед е писано повече, но няма отделно проучване извън кратък текст на Димо Бойчев в „Родна песен“ от 1942 г.