Andreas Ornithoparcus his Micrologus or Introduction, containing the Art of Singing (Микрологосът на Андреас Орнитопарх, или въведение в изкуството на пеенето). Превод, коментари, паралели

Автор доц. д-р Явор Генов от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ
 

Досегашната ми индивидуална работа бе фокусирана върху превод с теоретични коментари на един от значимите музикални трактати от късния XVI век – Ясно и леко въведение в практическата музика на Томас Морли. Тя се сблъска не само и не най-вече с техническия превод на текста, колкото с разкриване и обсъждане на явленията и процеси, счетени от Морли за необходими при предаването на знанията за музиката. На следващо равнище на коментар, работата ми се изправи пред неизбежния проблем с употребяваната терминология, който от една страна би могъл да бъде подпомогнат от първични източници, но от друга се натъква на трудности при срещата на две езикови номенклатури от различен порядък. На база на преподаваното знание от Морли, тези задачи намират едни или други, повече или по-малко задоволителни решения, които съвсем не са изчерпателни.
            Предложената тема за следваща индивидуална планова работа е за продължаване на започнатото при Морли с прилагането на някои вече установени подходи върху един любопитен и будещ редица въпроси трактат. Става въпрос за Микрологос на Андреас Орнитопарх, който е публикуван на латински език в Германия през 1517 и съдейки по  преиздаванията му през следващите десетилетия, изглежда се ползва с добър прием и разпространение. Забележително е, че близо век по-късно, през 1609 той е преведен на английски език от едно от най-ярките музикални имена на Елизабетинския Ренесанс – Джон Дауланд. Още при Морли достатъчно осезаемо се прокрадват отгласи от новото мислене за музиката, идващи от Италия, и в крайна сметка водещи до онова „ново“, което впоследствие ще се нарече барок. Преводът на Дауланд е публикуван 12 години след Морли и предлага на читателите и занимаващите се с музика текст, датиращ от епохата на имена като Жоскен де Пре. Естествено възниква въпросът за мотивите да бъде избран точно този трактат и с какво той би допринесъл на заинтересованите от ранния XVII век, на който ще се търси отговор.
            Трябва предварително да се каже, че Микрологосът отстъпва по всеобхватност и подробност в представянето на своите теми в сравнение с Въведението на Морли. Трактатът е разделен на четири части (наречени „книги“), които се отнасят съответно до: 1. Принципите на кантус плануса; 2. Мензуралната музика; 3. Църковните акценти; 4. Принципите на контрапункта.
            От само себе си се вижда, че част от засегнатите теми се обсъждат и при Морли. Други обаче не присъстват при него. Но дори и тези, които той обхваща, се базират до много голяма степен на ретроспективна рефлексия към явления и процеси, по-типични за предходните за него поколения. В случая с Орнитопарх – Дауланд съответното знание отразява много повече непосредствената композиторска и изпълнителска практика, т.е. дистанцията между пишещия наблюдател и неговите обекти е минимална. От трета страна, досегашната ми периферна работа с този трактат разкрива някои индивидуални терминологични решения между Морли и Дауланд, което говори за отсъствие на цялостна и единно възприета терминологична система. Разкриването на допълнителни специфики в тази област ще подпомогне още по-задълбоченото навлизане за начините, по които се мисли и пише за конкретни музикални явления.
            За разлика от Въведението на Морли, Микрологосът не е издаван на съвременен английски език, а оттам и нотните примери в него не са транскрибирани. Не ми е известен и превод на друг език в по-ново време. Към момента е налично факсимиле на оригиналния текст и неговия английски превод, под названието A Compendium of Musical Practice, публикувани в едно общо книжно тяло през 1973 от Dover Publications. Книгата е придружена с кратки встъпителни бележки, без те да представят цялостно изследване. Такова не се осъществява от един от най-значимите изследователи на Дауланд през ХХ век, Даян Пултън в книгата ѝ за него John Dowland (1973, 1982), нито намираме по-задълбочен поглед върху въпроса при съвсем новата монография, посветена на музиканта от Даун-Грейпс (2024) наречена Dowland.
Цели, задачи
            На база на казаното, предлаганият проект има за цел на осъществи превод от версията на трактата на английски език, осъществена от Джон Дауланд и да предложи теоретичен коментар към въпросите, които се разглеждат в него. Задачите за постигането на тази цел ще са свързани с: изясняване на стратегия по предаване на текста на български език; решаване на терминологични проблеми; разкриване на нотното съдържание в трактата; проучване и коментар на засегнатите в текста автори и техните съчинения; сравнително проучване на темите сред други автори и източници от епохата.
Очаквани приноси
            Ще се допринесе с нов и непознат текст в преводната литература на първоизточници за музиката от епохата на Ренесанса. Ще се предложат конкретни терминологични решения на проблемни пунктове. Ще се доразкрие част от историята на ранното европейско музикално наследство, слабо застъпена все още у нас, но същевременно носеща основни положения и принципи за музикалното мислене в Европа като цяло.
            Завършеният текст ще бъде от помощ за изучаващите музикална история и теория, преподавателите по редица музикално-теоретични дисциплини и любителите на ранната музика по принцип.
 
Срок за изпълнение: 3 години