Томас Морли – A Plaine and Easie Introdvction to Practical! Mvsicke (Ясно и леко въведение в практическата музика). Превод, коментар, паралели

Автор доц. д-р Явор Генов от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ
 

Търсенето на „историческата правда“ за един или друг феномен, колкото и в крайна сметка субективно оцветено да е то, поставя пред изследователя важното условие за работа с първичните източници на знание и информация. Макар че това условие е „универсално“ и в някаква степен обективно зададено, неговата тежест и значимост като че ли толкова повече се подсилва, колкото изследваният обект е по-отдалечен времево от своя наблюдател. При такава дистанция феномени, мисловни модели и понятия спират да функционират като подразбиращи се сами по себе си в един фонов пласт на съзнанието, а налагат изискването за осмисляне посредством езика и културния контекст на самия обект.

Изучаването на ранното музикално наследство стъпва (или би трябвало да стъпва) на няколко основни стълба от първични източници с различен и разнопосочен обхват и информативност. Те могат да бъдат обединени в следните най-общи категории – теоретични съчинения (трактати, въведения към музикални книги, полемични текстове и мн. др.); всички форми на носители на записан музикален репертоар (ръкописни и печатни, в сборници или отделни фолиа и т.н.); иконография; оригинален инструментариум. Прочитът и разбирането на написаното в старите съчинения има фундаментално място в генезиса на рестваврацията на музикално изкуство от съответните периоди. Именно музиколозите на ранния ХХ век, занимаващи се с тази материя задават теоретичната база, менталните опори и ключовете за боравене с нотационните системи, върху които десетилетия по-късно стъпват и реставраторите на музиката в звук. Така се прокарва онова русло на музикална „историческа информираност“, което не би било възможно без първоизточниците на знание за самата музика.

Доколкото теоретичните съчинения (поне тези от XVI век) в една или друга степен са в пряко отношение с акта на композиране и изпълнение, те разкриват рефлексии към конкретиката на процеси, мисловни модели и музикални реализации, а фокусът на наблюдение обикновено е с увеличение, обхващащо както микронивата на звуково и интервалово проявление, така и конструирането на цялостни форми. Същевременно в редица случаи трактатите на Ренесанса изпълняват образователни функции на ръководства, вкл. и по изпълнителство, с което твърде често целта е да се достигне обозримост, която да дава на ползващия съчинението достатъчно пълна и широка картина на музиката на времето изобщо. От трета страна сведенията и коментарите на ранните автори по неизбежност влизат в режим на спорове и противоречия помежду си по редица теми, вкл. и основополагащи. С това сякаш ни се подсказва, че музиката като жива материя се намира в непрекъснато „движение“ от трансформации както на форми и проявления, така и на възгледи за самата нея, но също, че за днешната ни представа не е нужен само прочитът на конкретен автор, а активното участие на собствения ни „съавторски“ ресурс в „дописването“ на картината.

Всичко казано дотук има за цел да аргументира острата необходимост от нова преводна дейност на ранни текстове за музика на български език. Към това трябва да се добави обстоятелството, че част от не многото на брой съществуващи подобни реализации по същество са базирани на английски преводи на оригиналните текстове, т.е. се натъкваме на двойно пречупване на оригиналния текст.

Предлаганият три годишен планов проект е за осъществяване на превод с коментари и съпоставки на трактата за музика от английския кралски органист, композитор и теоретик Томас Морли, живял по време на късния Ренесанс в т.нар. Елизабетински златен век. Изборът на неговото съчинение се обуславя от няколко обстоятелства. От една страна това е първи подобен текст, публикуван на английски език, което ми дава възможност да работя с първичния източник. От друга страна Морли прави своеобразен синтез на знанието за музиката на своето време, така че да го представи в ясен и понятен вид в родината си, което на нас днес ни дава достатъчно концентрирана картина както на важните опори в разбирането за музиката по онова време изобщо, така и за механизмите за композиране и съчинителство на тази музика. Първото издание на трактата се реализира в Лондон през 1597, но то е следвано от редица други, водещи чак до 1771. Това обстоятелство само по себе си е красноречиво свидетелство за значимостта на трактака дълго след неговото написване. Впрочем, доколкото след второто десетилетие на XVII век музиката търпи чувствителни промени по посока на нова стилистика, в редица случаи отдалечаваща се от контрапунктичното мислене, не би трябвало да учудва, че съчинението на Морли остава значим източник на знание за полифоничния език. Типично за периода, той е изложен под форма на диалог между учител и неговите двама ученици Филомат и Полимат. Структуриран е в три дяла, наречени съответно 1. Учение за пеенето (Teaching to sing); 2. Относно дисканта (Treating of Descant); 3. Относно композирането или съставянето на песни (Treating of composing or setting of Songes).

Преводът на трактата по неибежност ще изисква редица обговаряния, тълкувания и опити за изясняване на една или друга ситуация. По-значима от това обаче би била съпоставката на музикалните принципи с изложените в други теоретични извори от епохата, за да се проследи рефлексията върху и боравенето с тях, предаването и трансформирането на мисловните модели през този период. Доколкото е предварително известен пиететът на Морли към италианската музикална практика, от значение ще бъде търсенето на съпоставки с изказаното от авторитети като Джозефо Царлино и Винченцо Галилей на първо място. Считам, че важни извори за сравнителни наблюдение биха били Микрологос на Андреас Орнитопархус (1519), преведен на английски език от съвременника на Морли – Джон Доуланд (1609), както и The Art of Descant or Composing of Musick in Parts на Томас Кемпиан (1671). Частична предварителна работа с Въведението на Морли бе необходима при подготовката на току що завършващият ми планов проект и това разкри определени паралели с изложението на третата част на Syntagma Musicum от Михаел Преториус (1619), което дава възможност за по-нататъшно проучване в тази посока.

Като помощно средство при работа с текста на Морли ще се ползва неговата редакция на съвременен английски език, осъществена от Алек Харман (1952).

Целта на предлагания проект може да се резюмира до следното: чрез реализиране на подобен превод ще се освети още един много важен аспект от музикалния свят на европейския Ренесанс – учението и рефлексията върху композирането от непосредствен носител и съучастник в изграждането на тази култура. С това знанията и представите ни за този важен период от европейската цивилизация биха били много по-пълни. Към казаното бих добавил, че реализирането на проекта би допринесло за запълването на от години чувстващата се празнота по посока на преводна литература от подобен порядък на български език, особено от първичен източник.

Планират се следните етапи за реализиране на проекта:

1.    Превод, съпоставки и коментари на първа глава – 1 година

2.    Превод, съпоставки и коментари на втора глава – 1 година

3.    Превод, съпоставки и коментари на трета глава – 1 година

Паралелно с тези дейности, разбира се, ще бъдат проучвани посочените и допълнителни други теоретични извори за осъществяване на сравнителните наблюдения, както и работа по самото изложение на текста. Резултатите от различните етапи на работата ще бъдат публикувани като отделни статии в специализирани издания, представяни на научни форуми и семинари по утвърдения модел до момента.