19 дек 2023

Златарските еснафи в Карлово, Панагюрище и Пазарджик и тяхната продукция за църквата (XVIII–XIX век)

Автор гл. ас. д-р Дарина Бойкина от сектор Изобразителни изкуства
Към проблемнотематичен модул Българско културно наследство в европейски и световен контекст
Работата по проекта е спряна от 07.12.2023 до 07.12.2025 г. (НС, п. 10 / 15.12.23 г.)

Обект на изследване. Изследването ще се фокусира върху систематизиране и анализ на писмени извори от всякакъв характер, отразяващи историята на златарските еснафи в Карлово, Панагюрище и Пазарджик, както и върху проучване на църковна утвар, която може да се атрибуира към продукцията на златарските работилници в тези селища. От особено значение за темата са Кондика на златарския еснаф в Карлово (ИМ – Карлово), Кондика на златарския еснаф в Пазарджик (РИМ – Пазарджик), Кондика на златарския еснаф в Панагюрище (ИМ – Панагюрище), писмени сведения за златари и златарските еснафи в църковни кондики, османски документи, архивни материали, надписи върху предмети; колекциите от църковна утвар в РИМ – Пазарджик, ИМ – Карлово и ИМ – Панагюрище. При възможност ще бъдат изследвани и литургичните предмети, намиращи се в църквите в градовете Пазарджик, Карлово и Панагюрище и в други населени места в района, за които е известно, че съхраняват продукция от посочените три златарски еснафа.
Състояние на изследванията. Свидетелствата за наличието на златарски еснафи в българските градове и тяхната продукция с религиозен и светски характер са привличали вниманието на изследователите от началото на ХХ в. насетне (Д. Друмев, В. Ангелов, Е. Генова, М. Иванов, Сн. Благоева, Л. Маслинков, Ю. Шулекова, Н. Петкова и др.), като тези в Карлово, Пазарджик и Панагюрище не правят изключение. Все още липсва систематично проучване на изворите и запазените златарски произведения, поставянето им в исторически контекст и опит за задълбочен анализ. Информация, фотографии и описания на някои златарските произведения на пазарджишки и панагюрски златари се появяват в литературата от 20-те години на ХХ в., за кондиките се споменава в публикации от 50-те–70-те години на ХХ в. В научно обращение не са въведени златарски произведения, които могат със сигурност да се отнесат към работата на златарите в Карлово, нито са цялостно издадени споменатите кондики на златарските еснафи в трите населени места, не са документирани и обнародвани литургичните предмети в местните църкви.
Научната новост на проектa се състои в проучване на непубликувани извори и златарски произведения, свързани с продукцията на златарските еснафи в Карлово, Панагюрище и Пазарджик.
Цели и научно приложение на изследването. Целта на плановия проект е да въведе в научно обращение непубликуван материал, чрез който ще се обогатят знанията за златарството в района на Централна Южна България, а това ще подпомогне изграждането на по-ясна представа за развитието и състоянието на златарското изкуство през периода на османска власт и особено XVIII–XIX в. Причината за насочване на вниманието именно върху тези три златарски еснафа е наличието на достатъчно голямо количество писмени сведения, както и златарски произведения, които не са публикувани до този момент. Това дава възможност за задълбочен и прецизен анализ на златарството в Карлово, Пазарджик и Панагюрище. Научно-приложният аспект на изследването се изразява в представяне на систематизирана информация по тема, която е сравнително слабо разработена, обнародване на нови извори и златарски произведения, които биха могли да се ползват от широк кръг специалисти, преподаватели, студенти и докторанти в областта на хуманитарните науки и изкуствата.
Актуалност съобразно с приоритетите на научното направление. През последните години изследването на еснафите на територията на Османската империя и на Балканите през XIX в. се превърна в актуална научна проблематика. Златарските еснафи и тяхната продукция не правят изключение в тази тенденция. Потвърждение за това са редица публикации на български и чуждестранни изследователи, които се занимават с изучаването на църковната утвар, професионалната организация и демографския профил на населението в Османската империя. На този фон може да се каже, че предлаганият проект е съобразен с тенденциите в съвременната наука.
Работна програма по години и етапи: в срок от две години са предвидени проучване на писмени извори и архивни материали, документиране на златарски произведения, анализ на събрания материал, обобщения и изводи.
Жанр на изследването и очакван обем: интердисциплинарно изследване с приблизителен обем от 100 страници.
Материалното и техническото обезпечаване: работата по предложената тема ще се финансира чрез собствени средства и чрез личен грант по първи етап от Национална програма за Млади учени и постдокторанти – 2, договор № 55-РД/01.02.2023 г., тема: Златарското изкуство в България през Възраждането (съгласно извори и документи от българските архивохранилища).
Перспективи за сътрудничество: работата по предложения планов проект предвижда сътрудничество с местните музеи и църковни институции.
Възможности за отпечатване: две публикации в специализирани издания.
Тематичен модул от научния план на Института: Българско културно наследство в европейски и световен контекст.
Литература:
Ангелов, В. Златарска утвар. – В: Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 59-85.
Батаклиев, И. Пазарджик и Пазарджишко: Историко-географски преглед. С., 1969.
Бойков, Гр. Татар Пазарджик от основаването на града до края на ХVІІ век. Изследвания и документи. С., 2008.
Благоева, Сн. Старото златарство в Панагюрище. С., 1999.
Буюклиев, Л. Златарският занаят в Пазарджик. – Известия на музеите в южна България, т. 20, 1994, 149-171.
Гандев, Хр. Фактори на Българското възраждане 1600–1830 г. С., 1943.
Генова, Е. Църковните приложни изкуства от XV–XIX век. С., 2004.
Друмев, Д. Златарско изкуство. С., 1976.
Ихчиев, Д. Еснафски документи и еснафски организации в турско време. – Списание на Българското икономическо дружество, 7, 1907, 445-461.
Кийл, М. България под османска власт. Събрани съчинения. Съставители Мария Баръмова, Григор Бойков, Мария Кипровска. С., 2017.
Маслинков, Л. Старото златарство в София. С., 1987.
Меченов, Л. Златарският занаят в Панагюрище. – Летопис на Панагюрския край, 1964 (септември), 15-23.
Неделева, П. Българските еснафски организации през Възраждането. Устройство, управление и уредба. С., 2012.
Петкова, Н. Софийското златарство от XVI –XVIII век – факти и хипотези. – В: Етнокултури и изкуства: сборник с изследвания в чест на 70-годишнината на проф. Любомир Миков, доктор на историческите науки (съст. Владимир Димитров). С., 2017, 298-312.
Пляков, З. За регламентацията на градското занаятчийско производство в българските земи през XVI – средата на XVII в. – ИИИ, 1970.
Сакъзов, И. Развитие на градския живот и занаятите в България през XVIII и XIX в. – В: Сб. 1000 години България. С., 1930.
Събев, Ор. Ферман от султан Мустафа III за еснафите и ахиите. Преводи и интерпретации. – Годишник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, 2019, 217-239.
Цветкова, Б. Проучвания върху градското стопанство през XV-XVI в. С., 1972.
Шулекова, Ю. Златарството в Карловския край. – Изкуство, 1, 1973.
Faroqhi, S. Artisans of Empire: Crafts and Craftspeople Under the Ottomans. London–New York, 2009.
Pitarakis, Br., Ch. Merantzas. A Treasured Memory: Ecclesiastical Silver from late Ottoman Istanbul in the Sevgi Gönül Collection. Istanbul, 2006.