Женските хорове в България през периода 1920 – 1960 г. Състави, диригенти, репертоар

Автор гл. ас. д-р Ива Георгиева от сектор Музика
Нъм проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Женските хорове (за т.нар. "класическо", назовавано още "школувано", „академично“ пеене) в България са значимо музикалнокултурно явление, чиито първи прояви датират от 20-те години на ХХ век. Въпреки безспорния им принос към хоровото изкуство, тези формации досега не са били обект на цялостно музикологично изследване, което да се опита да проследи процесите в сферата в тяхното многообразие и сложност.
Първите състави – макар и с епизодично присъствие на хоровата сцена – като дамският хор към читалище „Славянска беседа“, ръководен от оперната певица Катя Стоянова, и женският хор при Музикалната академия под диригентството на Добри Христов, поставят началото на женските хорове през 20-те години. Идеята за такъв състав се реализира най-пълноценно при Хора на софийските учителки, основан през 1935 г. от Петър Бояджиев по повод гостуването на Пражкия дамски учителски хор. Почти едновременно, през 1936 г., възниква и женският хор „Христина Морфова“ с диригент Людмила Прокопова, първоначално към музикално дружество „Кавал“. В следващите десетилетия се появяват и други формации, като „Морфова-Прокопова“, Хор на софийските девойки и др.
През 50-те и 60-те години практиката постепенно се променя – възникват женски хорове за народно пеене, както и камерни женски хорове, което очертава друг етап в организацията и цялостния модел на хоровото изпълнителство. Тези прояви обаче няма да бъдат обект на предлаганата разработка. От друга страна, през посочените десетилетия се консолидират както педагогическите и вокално-постановъчните подходи, така и репертоарните стратегии, които ще оформят трайните характеристики на тези състави през втората половина на ХХ век. Така 20-те – 60-те години, вписани като времева рамка на изследването,  очертават относително завършен исторически цикъл – от възникването на първите инициативи до институционализирането и стиловата ориентация на практиката у нас.
Към момента съществуват отделни текстове, които разглеждат историята на отделни дамски хорове и техните ръководители, като например „Изтъкнати български хорове и техните диригенти“ от Боян Соколов, „Проф. Лилия Гюлева – познатата и непознатата“ от Таня Доганова-Христова и др. Публицистични и мемоарни издания са посветени на някои от най-влиятелните хорови диригенти от периода: “Вечно ще пее и спори: документално-мемоарен сборник за Васил Арнаудов”, съст. Горица Найденова, „Невероятното дуо Христина Морфова – Людмила Прокопова: 120 години от рождението им“ от Александър Абаджиев, „Беседи за хоровото изкуство“ от Георги Димитров и др. В периодичния печат – в изданията „Родна песен“, „Хорово дело“, „Българска музика“, „Музикални хоризонти“ и др. – се откриват съобщения, статии и рецензии за концерти, юбилейни чествания, турнета и други събития, свързани с женските хорове. Така натрупаният масив от публикации осветлява отделни аспекти от дейността, репертоара и диригентските решения през периода, но е необходимо да бъде допълнен с нови сведения и данни от лични архиви и архиви на обществени институции, налични в Централния държавен архив, регионалните архиви, Научния архив на БАН. В някои читалища също се пазят снимки, документи, юбилейни сборници, които са ценен източник за реконструиране на историческата памет за женските хорове.
На базата на изброените източници проектът предвижда изграждане на комплексна картина на женските хорове през разглеждания период. Научна новост ще представляват не само откритите факти и документи, свързани с обекта на изследване, а най-вече опитът да бъдат изведени устойчивите изпълнителски традиции. Изследването на хоровата дейност като динамичен процес, нейното теоретично осмисляне и моделиране кореспондират с концепцията на ИГ „Музикалнокултурни практики“. Натрупаният дългогодишен опит в полето на хоровото дело изисква ясно дефиниране на специфичните особености при работа с женски хор. Нарастващият интерес през последните години към хоровото пеене като социален феномен определя актуалността на избраната тема.
Главната цел на изследването е да бъдат идентифицирани и систематизирани основните типове изпълнителски практики, диригентски подходи и репертоарни политики, формирани в процеса на появата и утвърждаването на класическите женски хорове през периода 1920 – 1960 г. Ще бъдат анализирани стиловите различия между съставите и тенденциите, които те налагат в изпълнителската, композиторската и педагогическата практика.
Задачите на настоящото изследване са:
1. Исторически преглед на възникването и институционализацията на съставите, включително непознати и малко известни факти, свързани с тяхната художествено-творческа дейност.
2. Систематизирането им според обществена функция, период на възникване и години на активна дейност, численост, вокално-постановъчни принципи, репертоар.
3. Изследване на репертоара: програми, рецензии и други материали; идентифициране на репертоарни стратегии и тяхното влияние върху българското композиторско творчество.
4. Сравнителен анализ на диригентските методи, вокално-певчески практики и стилови характеристики. Открояване на приноса на диригентите за формиране на националния облик на хоровото изкуство.
5. Формулиране на концепция за ролята и значението на женските хорове в музикалната ни култура през периода 1920 – 1960 г.
Методологията съчетава историко-документални изследвания, проучване на архивни материали, сравнителен подход и анализ на интерпретативните практики. Ще бъдат проведени интервюта с диригенти и хористи, които също могат да допълнят или коригират формулираните хипотези. Ще бъдат проследени както вътрешните механизми на функциониране на съставите, така и по-широкият културен контекст.
Темата принадлежи основно към модулите: „Българското културно наследство в европейски и световен контекст” и „Изкуството през социализма“. Изследването ще премине през няколко етапа: събиране и хронологизиране на данните; класификация на хоровете; репертоарен обзор; извеждане на тенденции в хоровоизпълнителската практика и специфични за отделните състави подходи; определяне на ролята на женските хорове в музикалната култура на България през периода 1920 – 1960 г. При изготвянето на проекта се предвижда сътрудничество със съществуващите днес женски хорове, с НМА, АМТИИ, Български хоров съюз, БНР и др. Резултатите от изследването ще бъдат от съществена полза както в отделни области на музикалната теория:  музикална история, хорознание, вокална педагогика, музикална естетика, така и за изпълнителска практика на хоровите диригенти, хормайстори, корепетитори, певци, музикални педагози.
Завършеният труд ще бъде оформен като монографично изследване. По темата на проекта се предвиждат минимум две публикации в научни издания. Предложеното изследване поставя във фокус един специфичен и недостатъчно проучен сегмент от националната музикална култура, затова се надявам да допринесе за  осмислянето на българската хорова практика и музикалнокултурната динамика на ХХ век.