Църквата на Трънския манастир „Архангел Михаил“

Автор гл. ас. д-р Цвета Кунева от сектор Изобразителни изкуства

Към проблемнотематичен модул Българското културно наследство в европейски и световен контекст

Обект на изследване в предлагания проект са историята, архитектурата и живописта на Трънския манастир. Времето на основаване, ктиторите и зографите на манастира са сред ключовите въпроси, които ще бъдат поставени в проучването.
Стенописите в Трънската църква остават в периферията на научния интерес. Тя е частично изписвана през XV, XVI, двукратно през XVII в. и през XIX–XX в. (южна фасада). По-голямата част от живописта в олтарното пространство (най-вероятно от XVI в.) е непубликувана и/или новоразкрита при последния етап от реставрацията на църквата през 2019 г. Иконографията, стилът и стенописната програма на Трънската църква също се нуждаят от проучване. Възможно е да бъдат издирени и архивни материали за изчезналите фрагменти от XVII в., трансферирани през 1982 г.
1. Кратък анализ на степента на проученост
Трънският манастир е известен за науката още от края на XIX в., но все още липсва монография за него. Историята и архитектурата на църквата се споменават най-вече в общи изследвания за храмовете по българските земи, пътеписи и краеведски издания. Архитектурата е разглеждана като идентична на тази на храма „Св. Йоан Богослов“ в Погановския манастир (живопис от 1499 г.). Двете постройки са датирани най-често в XIV–XV в., като само Гойко Суботич изказва хипотеза за създаването им от един екип строители, работили през второто десетилетие на XV в.
Двата етапа на изписване на Трънската църква през XVII в. са очертани основно от Андрей Грабар и Калина Минчева и са документирани в „Корпус на стенописите от XVII век в България“.
През последните години проучването на Трънския манастир се активизира. Процесът на реставрационните дейности, извършени през 2019 г., е отразен в статия от Аблена Мазакова. В своя публикация Светозар Ангелов идентифицира източника на кръговия надпис в купола на наоса. В момента е под печат и студия за стенописите в Трънската църква от края на XV в., подготвена по предишния ми планов проект. Тя представлява единственият опит за аргументирано датиране и атрибуция на живописта от първия етап на изписване на храма.
2. Определяне на научната новост
Научната новост се състои в попълването на празнотите в проучването на Трънския манастир. Живописта във и от църквата не е била предмет на обстойно изследване. Редица други съществени аспекти от проблематиката на паметника също се нуждаят от анализ и обобщение.
3. Цели и научно приложение
Основната цел на проучването е историята, архитектурата и живописта от всички етапи на изграждане и изписване на църквата на Трънския манастир да бъдат анализирани в цялост. Монографичното изследване ще присъедини непубликувания материал, ще обобщи известните данни и ще ситуира паметника исторически и в контекста на поствизантийското балканско изкуство.
4. Актуалност
Темата е актуална и с потенциал за развитие, тъй като ще включи в научно обращение напълно нов материал и съответства на тенденциите в изкуствоведската литература за разглеждане на паметниците в широк балкански контекст.
5. Работна програма
През първата година се предвиждат теренни проучвания, работа с архиви и преглед на библиографията за Трънския манастир, неговите паралели и исторически контекст, а през втората година – анализ и изготвяне на текста.
6. Вид (жанр) на изследването
Монографично изследване с обем от над 100 страници.
7. Материално-техническо обезпечаване
Собствени средства.
8. Перспективи за сътрудничество с други институции
Сътрудничество с църкви, музеи и архивни институции.
9. Перспективи за въвеждане на постигнатите резултати в публичността
Монографично изследване и отделни публикации в специализирани издания.
10. Тематичен модул от научния план на Института. Българското културно наследство в европейски и световен контекст.