7 ное 2020

Теорията на Гвидо Адлер за музикалния стил. Теоретични студии върху музикалния стил и неговите принципи

Автор гл. ас. д-р Зорница Димитрова от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул Версии на модерността

Теорията на водещия австрийски изследовател Гвидо Адлер, изложена в труда му „Стилът в музиката. Книга I: Принципи и видове на музикалния стил“ (1911 г.) [Adler, Quido. Der Stil in der Musik. I. Buch: Prinzipien und Arten des musikalischen Stils. Breitkopf & Härtel, Leipzig, 1911], се оценява като основополагаща в сферата на науката за стила. В изследването си Адлер въвежда подробен терминологичен апарат, свързан със стила и неговото изучаване, който и до днес се прилага при разглеждане на стилова проблематика. За съжаление, в България този музикалноестетически труд не е достатъчно проучен и не се използва често като източник. Въведеният от Адлер метод на стилов анализ практически не е познат у нас. Ето защо той ще бъде основен обект на анализ в настоящия двугодишен проект. Поради големия обем от нови идеи, оригинални подходи и теоретико-естетически представи, които съдържат двата тома на „Стила в музиката“, проектът ще се съсредоточи основно върху първия том от труда и ще превърне в свой предмет системата от категории и термини, използвани от Адлер и задаващи уникалността на неговата стилова теория. Тук, наред с водещото понятие „стил“, ще посочим и „стиловите принципи“, които Адлер коментира в този първи том. Трябва да се подчертае, че само подобен анализ на терминологичната система би позволил реализирането на издържан в научно отношение превод на този сложен текст и би спомогнал за неговото действително включване в научна употреба. И обратното – процесът на превода е не само необходим и предварителен етап към изследването на терминологичния модел, но и по свой начин ще захрани анализа на Адлеровата теория.
Така формулираният предмет предполага в свързани теоретични студии да се разгледат следните основни въпроси: специфика на Адлеровата представа за стила, систематизация на описаните от Адлер стилови феномени; връзки и взаимодействия на стила с музикалния материал и композиционните принципи.
В резултат от проучването ще се очертае и значението на труда за развитието на съвременното музикознание. През 90-те години на ХХ век приносът на Адлер е активно коментиран в немскоезичното музикознание. Дискусията предоставя, от една страна, обобщен поглед върху възгледите на изследователя за музикалното изкуство и за стила, а от друга страна –  чертае нови подходи в изследването на музиката. Показателни в този смисъл са публикации като: Dömling. Wolfgang. Musikgeschichte als Stilgeschichte. Bemerkungen zum musikhistorischen Konzept Guido Adlers („Историята на музиката като история на стила. Бележки към музикално-историческата концепция на Гвидо Адлер“), Kalisch, Volker. Unmaßgebliche Bemerkungen zu einem maßgeblichen Konzept: Guido Adlers Musikwissenschaftsentwurf („Неавторитетни/немеродавни бележки към една авторитетна/меродавна концепция: ескиз на музикалната наука на Гвидо Адлер“) и др. Приложен резултат от проучването ще бъде и популяризирането на теорията на Гвидо Адлер за музикалния стил в България.
Плановият проект се вписва органично в полето на търсения на изследователска група „Музикална култура и информация“ и се отнася към проблемнотематичния модул на Института за изследване на изкуствата „Версии на модерността“.
 
През първата година активно ще се проучват библиографски източници и ще се осъществява цялостен превод на първа и втора глава от том 1, които се предвижда да влязат като приложение към плановия проект. Ще се подберат и конкретните фрагменти от третата глава, които ще се използват като отправна точка при написването на теоретичните студии (целият текст на тази глава няма да бъде оформен като приложение, а ще се цитира само във връзка с разглеждането на конкретни проблеми).
През втората година се планира активно да се работи върху самия текст на плановия проект, който ще бъде структуриран в няколко студии.
През периода на изследване са планирани публикации по темата в сп. „Българско музикознание“ и други издания и сборници с такава тематика, участия в конференции, където да се представят отделни проблеми, свързани с разработката.
Изследването не изисква специално материално обезпечение, освен съдействие в кореспонденцията с институции и библиотечни фондове, както и при уреждане на авторски права при евентуално публикуване текста на превода на български език.