Песенното творчество на Георги Златев-Черкин в контекста на културните и образователни практики (30-те – 70-те години на ХХ век

Автор гл. ас. д-р Зорница Димитрова от сектор Музика
Към проблемнотематичен модул Версии на модерността

Георги Златев-Черкин (1905 – 1977) е фигура с особено място в историята на българската музикална култура. Неговото име се свързва от една страна с утвърждаването и развитието на българската вокална школа, а от друга – с композиторската му и изпълнителска дейност. Но докато педагогическата му работа в наши дни е изследвана и продължава да бъде предмет на изучаване в аспекта на приемствеността между него и учениците му, част от които са известни вокални педагози, композиторското му творчество като че ли не се радва на подобен научен интерес. Проучването на научната литература за композитора показа, че първата книга, в която се съдържа информация за Георги Златев-Черкин, е публикувана през 1960[1], а в 70-те излиза от печат цялостна монография за него от Константин Карапетров[2], където наред с биографичната информация са приведени някои анализи върху песенното му творчество и е съставен опис на всички негови произведения. През 1981 г. в труда „Профили“ на Венелин Кръстев[3] е включен и раздел, посветен на Георги Златев-Черкин. Информация за композитора е публикуваната и в книгата на Димитър Сагаев „Галерия от образи – музикални творци на нашето време“[4]. В професионалния печат се откриват и някои статии, разглеждащи конкретни вокални творби  на Георги Златев-Черкин[5]. Но като цяло по същество упоменатите статии се ограничават до кратка типологизация и характеристика на песенното му творчество, съчетана със сбити анализи на отделни произведения и с лаконични коментари относно интерпретацията на песните.
Встрани остава и публикационната дейност[6] на Георги Златев-Черкин в специализирания периодичен печат за времето от 1939 до 1941. Тези публикации, които са посветени на основни аспекти от вокалната методика, се свързват не само с утвърждаването на българската вокална педагогика, но и с развитието на хоровото дело в периода преди 09.09.1944 г. и дават възможност да се проследи в културологичен аспект значението им за хоровата дейност в този период.
В центъра на изследователския интерес се поставя песенното творчество на Георги Златев-Черкин, което ще се разгледа в контекста на композиторската и изпълнителската практика през периода 30-те – 70-те години на ХХ век. Самият жанр художествена солова песен (имам предвид солова песен върху авторов тематичен материал) се утвърждава в българската музикална култура именно в творчеството на българските композитори-класици, към които принадлежи и Георги Златев-Черкин. В годините на тяхната активна творческа дейност соловата песен извървява пътя от песен с тематичен материал, дословно цитиран от теренни записи и композиран съпровод и интермедии до художествена песен с изцяло авторов тематичен материал. В този смисъл творбите на Черкин са от особено значение за проследяване на тази тенденция поради няколко причини: 1) Творчеството му е предимно вокално; 2) Сред неговите солови вокални творби не се срещат песни, с дословно цитиран от теренни записи фолклорен тематичен материал; 3) Всяка от соловите песни е написана по поетичен, а не по народен текст; част от песните му са по негов собствен текст; 4) Останалата част от творбите му е силно повлияна от вокалното мислене и маркира друга важна тенденция в българската музикална култура – появата на инструментални форми, инспирирани от песента.
Във връзка с темата на изследването се залага осъществяването на редица задачи от практико-приложно естество. На първо място темата предполага проучване и анализ на различни типове източници – отзиви в професионалните издания, интервюта, публикации на Георги Златев-Черкин, нотни издания с негови творби, рецензии и критики, програми на концерти. По отношение на самите песенни творби ще се предприеме  анализ и систематизация на произведенията. В хода на  изследването ще се очертае мястото на жанра солова песен в българската музикална култура. Ще се потърси отговор на въпросите доколко съществува приемственост между Георги Златев-Черкин и първите български композитори по отношение трактовката на песенния жанр и свързаните с нея подбор и работа с музикалния материал, избор на форма и т.н., как се вписва Черкиновото творчество в контекста на търсенията на българските композитори-класици и до каква степен е интегрирано в концертната практика. Като следващ аналитичен етап от изследването се откроява извеждането на онези характеристики на Черкиновата песен, които обуславят активното ѝ приложение в образователната практика в сферата на професионалното образование, което оказва съществено влияние върху тенденциите в музикалната култура.
Проектът органично се вписва в полето на търсения на изследователска група „Музикална култура и информация“ и се отнася към проблемнотематичния модул на Института за изследване на изкуствата „Версии  на модерността“.
През първата година активно ще се проучват библиографски източници и нотни архиви. През втората година се планира активно да се работи върху самия текст на плановия проект.
През периода на изследване са планирани публикации по темата в сп. „Българско музикознание“ и други издания и сборници с такава тематика, участия в конференции, където да се представят отделни проблеми, свързани с разработката.
Изследването не изисква специално материално обезпечение, освен съдействие в кореспонденцията с институции и библиотечни фондове, както и при уреждане на авторски права при евентуално публикуване.